Православната църква чества Св. преподобни Партений, епископ Лампсакийски

Получил божествената благодат на чудесата, богомъдри свещени Партение,
богоносни чудотворче, очистваш всички страсти на верните, 
прогонвайки, отче, духа на лукавството. 
Затова те възпяваме, като велик таинник на Божията благодат.

Житие на св. преподобни Партений, епископ Лампсакийски

Преподобни Партений се родил в Мелитопол и в детството си не получил образование. Но молейки се усърдно в църква и слушайки внимателна четенето на свещените книги, той обикнал Господа от все сърце, стараел се да изпълнява Неговите заповеди и да помага на нуждаещите се. Сам той бил беден, ловял риба в близкото езеро, продавал я и помагал на бедните. Господ удостоил младия Партений с благодатта Си и му дал сила да изцерява болести чрез призоваване на Божието име.

Мелитополският епископ узнал за това, повикал Партений, погрижил се за неговото образование и по-късно го ръкоположил за презвитер. Св. Партений почнал още по-усърдно да служи Богу и да помага на ближните. Той бил избран за епископ на град Лампсак, пасял вярно паството си и с горещата си и силна молитва правел чудеса.

Особено той бил силен над злите духове. Веднъж, когато се готвел да изгони злия дух от един бесноват човек, злият дух го молел да не го изгонва. Давам ти друг човек, в когото можеш да влезеш и живееш – казал му св. Партений. – „А кой е тоя човек?“ запитал злият дух. – „Сам аз съм тоя човек – отговорил му светителят, – влез и живей в мене!“ Като чул това, злият дух избягал, като от огън обгорен. „Как бих могъл да вляза в жилището на Бога!“ – казал той.

Св. Партений доживял до дълбока старост и на дело показал своята любов към Бога и ближните. Той живял във времето на св. цар Константин и се преселил във вечния и блажен Христов покой в ІV век.

През 1235 г. в неговия град Лампсак (Калиопол), може би в неговата катедрала и пред ковчега с неговите св. мощи било съборно признато патриаршеското достойнство на търновския архиепископ св. Йоаким.

© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).