Ирина Паскалева пред Югозападния таблоид: Винаги съм готова за песни

 Юлия БАЙМАКОВА

Ирина Паскалева – на­родната певица, която сме свикнали да виждаме както в състава на Неврокопския ансамбъл за народни песни и танци, така и като солист­ка на оркестър „Щуро маке“ с ръководител Здравко Ге­оргиев. Певицата, чиито из­пълнения на творби като „Ирино моме“, „Песен за све­ти Мина“, „Песен за село Ми­крево“ и много, много други отдавна са станали любими на публиката.

– Госпожо Паскалева, спомняте ли си кога за първи път излязохте на сцена?

– Бях в четвърти клас, кога­то учителката ми по музика във Второ основно училище – госпожа Чолакова, ми гла­сува доверие да изпълня пе­сента „Стани, стани, малкай моме“ заедно с едно момче, което свиреше на тамбура. А от осми клас нататък редов­но излизах на сцена с Невро­копския ансамбъл за народ­ни песни и танци.

– Вие продължавате да пе­ете в Ансамбъла. Какво Ви дава работата в него?

– Хоровото пеене е много по-сложно от соловото. То изисква да се спееш с ос­таналите. Но многогласното пеене е и удоволствие. Аз го обожавам и му се наслажда­вам . Освен това емоционал­ната ми връзка с Ансамбъла е много силна. Никога няма да забравя уроците, които ми даде неговият дългогодишен главен художествен ръко­водител Запрю Икономов. В този колектив натрупах опит и разбрах, че винаги трябва да уважаваш публиката, като се представяш възможно най-добре. И на поляна да си, ти пак си на сцена. В Ан­самбъла се научих на органи­зация и дисциплина. Ще дам един пример. Беше в Италия. Уведомиха ни, че трябва да излезем на сцената само пет минути преди това. Действа­хме по войнишки и успяхме, от което италианците бяха изумени.

– Все още ли имате сценич­на треска, или отдавна сте я преодолели?

– Отдавна вече не се при­теснявам, когато излизам на сцена. Аз винаги съм готова за песни, защото музиката е част от мен. Сега да ми каже­те да пея на стадиона, тръг­вам и започвам. Има нещо друго, което изпитвам, и то е вълнение от самата среща с публиката. Искам музиката да ни обедини и взаимно да и се наслаждаваме. Разбира се, когато съм на конкурс, преживяването е по-различ­но. Така беше и в едно от изданията на „Пирин фолк“, когато представих песента „Джанам Тудоро“, спечелила наградата на БНТ.

– Как подбирате песните за репертоара си?

– Не уча песни от телевизи­ята, предпочитам по-малко познати. Затова проучвам творчеството на стари из­пълнители, например Васка Илиева, Костадин Гугов, кои­то са изпели много красиви песни. Скоро Емил Ристосков ми подари една от своите плочи. Вкъщи имам тетрадки и всевъзможни листчета, из­писани с текстове на песни. В албума ми песните не са от популярните, но пък са на­родни, а и авторските звучат като народни.

– Споменахте за дебютния си албум „Ирино моме“. До­къде стигна работата върху втория Ви албум?

– Той е напълно готов и много от песните в него вече се представят. Остава само да се направят клипове към останалите.

– Какви песни предпочита­те – бавни като „Ако ходам в Битола“ или бързи и игриви като „Либе, либе ле“?

– Започвам с лирични песни, които имат силен текст. С удоволствие изпъл­нявам и македонски, и ро­допски. Обичам пиринските, защото са като приказка, а родопските – защото се пеят с цяло гърло. Във всички случаи съм за живата музи­ка, тази, която диша. Държа на естественото, не приемам псевдокулту­рата и лъжата от сцената. В нашия край има чудес­на традиция – на големи тържества се предпочита жива музи­ка, при което изпълните­лите усещат настроението на публиката и се съобра­зяват с него.

– Вие сте со­листка на ор­кестър „Щуро маке“. Какво ще кажете за съвместната ви работа?

– От 2004 година сме заедно и работим добре. Мога да кажа, че си пасваме в творческо отношение и постоянно надграждаме. Познаваме се много добре, което създава спокойствие в общуването. Ръководите­лят Здравко Георгиев е ро­ден талант, по­знава музика­та в детайли и влага душата си при нейното изпълнение.

– Работили ли сте и с дру­ги оркестри?

– Работила съм с повече­то оркестри от региона и от други части на България. Ня­кои от песни­те записах в студиото на Александър Райчев и Проф­олклорика бенд. Известната народна певица Бинка До­брева ми е давала съвети. С годините изградихме много добри отношения помежду си.

– Какви са настоящите Ви творчески ангажи­менти?

– Подготвям две нови песни, които са автор­ски и са поръчани за конкретни празници. Доволна съм, защото става нещо красиво. Имам ангажимент и с Неврокопския ансамбъл – участие във фестивал с конкурсен характер в полския град Закопане.

– Госпожо Паскалева, любовта си към музи­ката Вие съчетавате с любов към децата, на които сте се посветили като педагог. Каква е връзката между тези два свята?

– Децата също са нещо необятно. Професия­та ми е трудна, защото нашите деца имат спе­циални потребности и трябва да ги обгрижва­ме и учим на социални умения. В същото време удовлетворението на екипа ни е голямо, защо­то те ни даряват с любо­вта и благодарността си.

– Не мога да пропусна още една Ваша страст – планина­та.

– Моята страст наистина е планината, и то Пирин пла­нина. Сутрин, щом отворя очи, бързам да се насладя на тази невероятна гранитна красота и тогава започва де­нят ми с всичките му предиз­викателства. Всяко лято пра­вя тежки преходи в сърцето на Пирин. Това е огромна, мощна и мъдра планина. Така я чувствам от години. Тя ми дава сили, чрез нея опоз­навам себе си, защото ние, хората, често не подозира­ме какво можем. Знаете ли, подписвала съм договори да работя в чужбина и пак съм оставала тук, до моята пла­нина. Чувствам се в прегръд­ките и, защитена и възнагра­дена. Много искам хората да отделят време за планината. И да я пазят, защото тя е жив организъм. Трябва да сме отговорни към природата, да и се радваме и да знаем, че и другите след нас ще имат тази възможност. Призова­вам към повече отговорност към природата. Много хора не си дават сметка какво правят, като я замърсяват и унищожават!

– Присъединявам се към призива Ви. Дано здравият разум надделее! А за интер­вюто благодаря от свое име и от името на нашите чита­тели!