Абитуриентът Методи Георгиев: Категорично оставам в Благоевград

Скъпи читатели срещам ви с Методи Георгиев, един младеж с ясна представа за своето бъдеще. Методи е бивш възпитаник, отличник от Национална хуманитарна гимназия „Св. св. Кирил и Методий“.

Адаш, какво става? Училището свърши сега на къде?

– За много хора това е супер. Много от моите връстници чакаха с нетърпение този момент. При мен нещата стоят малко по по-различен начин. Не мисля да губя време и за това продължавам с ученето?

На кой университет се спря?

– Тук в Благоевград, разбира се. В Югозападният университет „Неофит Рилски“ и съм се насочил към физиката.

Защо?

– Да, физиката няма нищо общо с хуманитарният ми профил, но е определено нещото, което ме привлича.

Категорично ли оставаш в България, много твой връстници вече стягат куфарите?

– Това всеки го може, и много от тях просто нямат друг избор. Аз оставам и не само в България, а конкретно в Благоевград. За мен този град е уникален, имаме си абсолютно всичко, кмета Камбитов е най-големия пич… Никъде няма такъв готин кмет. Имаме си страхотни магазини, клубове, паркове… За какво ми е да бягам от тук.  Въпреки, че имахме такъв разговор с родителите ми и те ме подкрепят каквото и да избера.  В мен живее една малка надежда, че България ще се оправи и ми се иска всички онези дето са я напуснали да се върнат. Не съм сляп, нито заблуден… знам, че политиците ни са алчни и мислят само за своя бизнес, но вярвам че някой ден няма да съжалявам заради това, че избирам сега да остана тук.

Спомена родителите, бащата ти  е майстор сладкар повече от 13 години не те ли влече този бизнес?

– Ако трябва да съм честен обичам да консумирам готовата продукция, но не ми е интересно правенето на сладкиши. Ти знаеш, че в тези цехове е страшна жега, но баща ми е свикнал. Той е уникален човек, който ме е научил на страшно много неща. Гордея се с родителите си, защото те ми дадоха добрата основа, възпитанието… Това да се пазя от пороците да съм любознателен. Имам и по- малка сестра, която много обичам и винаги и помагам с каквото мога…

Цялото интервю четете в печатното издание на Топ Преса