Разнообразна, оригинална и силно изразителна поезия

Елена Биларева: Понякога човек може да каже достатъчно, и дори повече, в 4 стиха, отколкото в две страници

 Юлия БАЙМАКОВА

Елена Биларева, родом от град Гоце Делчев, се оп­ределя като „магистър по статистика и поет по душа“. Макар и млада, тя вече е издала четири стихосбирки – „Чувства под прикритие“, „Среднощно кафе“, „Да до­гониш нежност“ и „Соната за пиано и сърце“. Поетеса­та с готовност откликна на молбата ми да даде интер­вю специално за читатели­те на вестник „Топ Преса“.

– Елена, кога усетихте ма­гията на поезията като чита­тел?

– Още като дете. Любовта към четенето и изящното слово идва преди всичко от майка ми. Близките ми каз­ват, че още 3-годишна съм научавала различни стихо­творения наизуст и съм ги рецитирала пред близки и познати. Малко по-късно, когато баба ми Елена и май­ка ми ме научиха да чета, много харесах приказките на Валери Петров, в които той вплиташе и стихотво­рения. Исках да стана като него. 🙂 Харесвах още Ангел Каралийчев, Асен Разцвет­ников, Стоян Ц. Даскалов, Джани Родари, Андерсен и много други. Благодарна съм, че в първи клас попад­нах на учител творец – големия художник Николай Маринов, който също има при­нос към изгражда­не у мен на любов към изкуството като цяло.

– На този етап от живота си какви че­тива предпочитате? Прозата предста­влява ли интерес за Вас?

– Предпочитам съвременна поезия и проза. Харесвам и български, и чуж­дестранни писатели. В последно време открих като автори Фредрик Бакман и Ерик – Еманюел Шмит. От съвре­менните български писа­тели любима ми е Здравка Евтимова.

– Имате ли любими поети? Давате ли предпочитание на жените творци на поезия?

– Имам любими поети и повечето са български ав­тори. В „женската“ поезия може би понякога се при­познавам по-лесно, но неви­наги. Поетът и писателят за мен нямат пол и възраст.

– Кога разбрахте, че и Вие имате поетическа дарба?

– Постепенно. Когато Ев­тим Евтимов се съгласи да напише предговора към първата ми (и според мен доста несръчна) книжка, по­мислих, че това се е случило само и единствено защото той беше голям кавалер и много добър човек, но с вре­мето започнах да си мисля, че може и да е видял поне капка талант у мен. 🙂 Много съм благодарна и на други наши популярни творци за подкрепата – на Маргарита Петкова, на Галена Воротин­цева, на Камелия Кондова, на художника и мой приятел Николай Маринов и най-ве­че на семейството ми, което винаги е било зад мен.

– Обикновено хората са или математически тип, или романтичен. Вие сте из­ключение от правилото. Как съчетавате статистиката с поезията?

– Аз съм си човек с хума­нитарна насоченост от дете, но така се стекоха нещата, че завърших Фи­нанси, а после и Статис­тика. Благо­дарна съм на това стече­ние на обстоя­тел­ствата, защото открих, че мога да се спра­вям и с неща, с които не съм вярва­ла, че мога.

– Лирическата герои­ня във Вашето творчество цени не само своята, но и чуждата свобода. В нейния образ може да открие себе си всяка влюбена жена, чи­ято любов не е егоистична. Какъв е Вашият коментар по този въпрос?

– Мисля, че свободата на избора е едно изключително важно условие, за да просъ­ществува една любов във времето. Нищо не трябва да се случва против волята на когото и да е от партньор­ите. Аз не вярвам, че човек трябва да прави сериозни компромиси със себе си. Всичко трябва да се случва по собствена воля.

– Образът на героинята в поезията Ви е многопла­стов. Докъде се простират приликите между нейния характер и този на създа­телката и?

– Понякога авторът иска да прилича на лирическия си герой, т.е. той проектира себе си в него, но и до из­вестна степен идеализира героя си, според собствени­те си потребности към мо­мента.

– В поезията си задава­те редица въпроси, напри­мер за човешката същност – „Зли ли сме?“ Чувства се желанието Ви да станем по-добри, да запазим дет­ското у себе си. В този сми­съл – какво е мнението Ви за възпитателната роля на поезията?

– Поезията е един от на­чините да възпитаме и съх­раним доброто у себе си. Да бъдеш автор е отговорност заради внушенията и пос­ланията, които изпращаш към читателя. Според мен авторът трябва да възпита­ва у себе си самокритичност и доброта. Само сърцето може да изпрати правилни­те послания.

– В много от творбите си изразявате непримиримост към недъзите на съвремен­ността („Хаос“, “Нахалство“, „За нашето време“). Проя­вявате съпричастност към съдбата на социално онеп­равданите хора („Празен билет“). Тези стихотворения по-трудно ли се раждат в сравнение с любовните?

– Зависи от емоцията, коя­то изпитвам в момента на написването на стихотворе­нието. Колкото е по-усетена и отлежала емоцията, тол­кова по-силно е посланието, според мен.

– Ведрост и красота има в стихотворенията Ви за лято­то. Това ли е Вашият любим сезон?

– Обичам този сезон. Те­мата за лятото е много бла­годатна.

– Мило звучи стихотворе­нието „Малкият град“. Вие пътувате по света и имате база за сравнение. С какво нашето градче превъзхож­да тези, които сте видели в други страни?

– Именно с това, че Гоце Делчев е моят роден град, той превъзхожда всички други места по света и аз винаги ще се връщам в него.

– Споделям общото мне­ние, че последната Ви стихо­сбирка – „Соната за пиано и сърце“, е връх във Вашето досегашно поетическо твор­чество, но ми прави впечат­ление, че тя е и по-тъжна. Дори само заглавията на ня­кои творби говорят за това – „Разранени мисли“, „Рек­вием за днешния ден“, „Не­вежество“, „Слепота“, „Апо­калиптично“… Горчилката на действителността все по­вече присъства в стиховете Ви. Основателни ли са спо­ред Вас тези констатации?

– Мисля, че е много рано да се говори за върхове. А някои от стихотворенията звучат минорно, наистина, особено в „Соната за пиано и сърце“, но не мисля, че се концентрирам все повече върху негативното. Когато човек расте (а ние растем цял живот, или поне се на­дявам да е така), той минава през различни осъзнавания и прозрения, част от които водят до тези по-минорни мисли. Изразяването им в поетична форма ми помага да ги видя отстрани и да ги приема или преодолея.

– Чрез лирическата си ге­роиня съвсем точно посоч­вате слабостите на модер­ния човек – отсъствие на любов към ближния, слепо­та за „истински красивото“, фалш. Освен с поезията, во­ювате ли с тях и по друг на­чин?

– Малко е нескромно, но ще цитирам част от стихо­творението си „Да сме наяс­но“:

„Стените се разбиват със сърце

и пак със него се градят животи.“

Мисля, че човек трябва да се стреми да усъвър­шенства себе си и собствения си харак­тер. Това, за мен, е единствени­ят начин да подобрим света.

– И в по­следната Ви стихосбир­ка е застъ­пена темата за любовта, изразена оригинално в различ­ни творби. Ще стане ли тази тема мост към Вашата следваща стихосбир­ка?

– Темата за любовта ми е любима тема. Следваща­та ми стихосбирка засега е само проект, при това в дос­та начален стадий, и тепър­ва ще се прави подбор на стихотворенията, но мисля, че няма да съм далече от ис­тината, ако кажа, че любовта ще е една от водещите теми и в новата книга.

– Пишете за нравствени категории като съвестта, искреността. Как определя­те поезията си – предимно като нравствена, философ­ска или интимна?

– Като разнообразна 🙂

– Иска ми се да поговорим малко и за формата на сти­хотворенията Ви. Читателят остава с впечатление, че с еднаква лекота творите и в бели стихове, и в строфи. Така ли е?

– Чувствам се по-силна в класическия стих. За мен е и игра, и предизвикателство, и удоволствие да пиша в рими.

– Успешно използвате и сонетния жанр, като освен разположението на 14-те стиха по Шекспиров обра­зец, организирате стиховете и по свой, оригинален начин. Така е в стихотворението „Струваш ли си“. Чувствате ли се откривател в това от­ношение?

– Не. В никакъв случай не се чувствам откривател, а по-скоро експериментирам.

– Много ми допадат лири­ческите Ви миниатюри като „Есен“. Вие как гледате на този жанр?

– Понякога човек може да каже достатъчно, и дори по­вече, в 4 стиха, отколкото в две страници.

– Метафорите, които из­ползвате, са разнообразни, оригинални и силно изра­зителни („тежката дреб на мъглите“ , „А смехът до тро­ха е изяден“, „Поливай стръ­ковете вяра. / Изгребвай локвите тъга.“ и т. н.) Кога се раждат те – в процеса на писане или преди това?

– Това е интересен въпрос. Понякога на базата на няколко та­кива нахвърлени ме­тафори построявам цялото стихотворение, а друг път тези ембле­матични за темата на стихотворението пос­лания се зараждат в процеса на писане.

– Казвате, че „на­деждите не се опи­томяват“ и че „на пи­томните ноктите им закърняват“. Какви са Вашите най-смели на­дежди?

– Надявам се, че хората в България ще започнат да жи­веят по-спокойно и по-добре. Надявам се близките ми да са живи и здрави.

– Споделям напъл­но надеждите Ви. И в края на нашия разго­вор да си пожелаем още нещо – в недалечно бъдеще да отговаряме ут­върдително на въпроса, който задавате в последна­та си стихосбирка:

„ … Изсипани във своето съвремие,

умеем ли да виждаме светулките?“

– Дано! Благодаря Ви за интересните и задълбочени въпроси и за вниманието, г-жо Баймакова!

– И аз Ви благодаря!