Едно странно съвпадение, или поредното село в област Благоевград, в което е сниман филм

Днешният ми пост, пак бе продиктуван от гледаното по телевизията майка БНТ. Както всяка сряда, така и тази се настаних удобно, очаквайки поредната серия на филма за Ванга, който ще спомена в друг пост, но свързан с тази тема. Но останах изненадана, когато започна филма „Самотни сърца“, продуциран от БНТ.
Една нощ бях го загледала от архивния им сайт, но дали защото беше късно – след полунощ или защото ми се приспа и го спрях. Сега обаче нещо ме накара да го изгледам. И когато се спомена за селото, в което живееше главния герой – с. Тросково, наострих уши и вече гледах с интерес.
Откакто четох една публикация във вестник Стандарт за Коматинските скали и Тросковския манастир, който е по-стар дори от Рилския, в мен се породи желанието да посетя тези места. Проучих маршрута, но се уверих, че в момента там има сняг, и ще е възможно да се посети чак през м. Май, когато черния път позасъхне и няма опасност да останем в някой коловоз. Пътя до центъра в село Тросково е асфалт, а после продължава черен път до манастира.
И ето, тази вечер виждах местата които исках да посетя, видях пътя, който се виеше над град Симитли, видях черквата покрай селото, а в далечината гордо се издигаше Пирин планина.
И за капак, по новините на Канал 1, в 22.30 дадоха репортаж за село Сухострел, община Симитли, където никога не е имало ток. Докато слушах как една баба се оплаква от самотата, видях и Коматинските скали. Стана ми интересно, в разстояние на 3 часа в една и съща телевизия, в един филм и в един репортаж видях моето място. И това ако не е съвпадение! И в мен се породи радостното чувство,че в скоро време ще имам възможност да ида до там.
kapadonka.blogspot.bg