Църковен календар за 12 март: Православната църква почита трима светци
-
- март 12, 2026
Отбелязва ме паметта на трима духовни учители и защитници на вярата
На 12 март Православната църква почита трима светци – преподобни Симеон Нови Богослов, свети Григорий Двоеслов и преподобни Теофан Изповедник.
Св. Симеон Нови Богослов е един от по-късните по време велики отци на Църквата. Роден в 949 г. в знатно семейство, той получил литературно и философско образование в Константинопол, където му предстояла блестяща кариера при царския двор.
Но това не го блазнело: младежът жадувал за духовен живот, на какъвто се отдал под ръководството на мъдрия старец Симеон Благоговейни.
Богати и знатни родители
Св. Григорий се родил около 540 г. в Рим. Родителите му били богати и знатни и ревностното благочестие било отличителна черта на цялото негово семейство. Майка му Силвия е причислена от Римската църква към светиите.
Добрите примери и наставления подействували благотворно върху сърцето на момъка. Желаейки напълно да се посвети Богу, Григорий рано оставил светската служба, в която вече достигнал важен сан – префект (управител) на Рим.
Той постъпил в манастира „Св. апостол Андрей Първозвани“, с негови средства построен. Всичкия си имот Григорий употребил за подпомагане на бедните и за построяване на манастири в разни области на Италия.
Самият той живеел в бедност, спазвал строго въздържание и пребъдвал в постоянна молитва. Но заради високите му достойнства бил пратен в Цариград с високо и отговорно поръчение – да уреди важни църковни дела. След смъртта на папа Пелагий единодушно бил избран Григорий в 590 г. за негов приемник.
Той оставил богато книжовно наследство – молитви, беседи и диалози за живота и чудесата на италийските светци. Заради това съчинение, написано в диалогична форма, той бил наречен Двоеслов (от гръцки Диалогос – Събеседник).
Св. Григорий Велики -Двоеслов управлявал Римската църква 14 години и умрял на 12 март 604 г.
Теофан Изповедник е византийски духовник и летописец, ревностен защитник на иконопочитанието. В Българската православна църква и Римокатолическата църква той се почита на 12 март, а в някои православни църкви – на 25 март.
Теофан е роден в Константинопол от богати и аристократични родители-иконолюбци – Исак, имперски управител на островите в Бяло море, и Теодора, за чието семейство няма сведения.
Тъй като рано остава сирак византийският император Константин V Копроним (741 – 775) се погрижва за обучението и възпитанието му в императорския двор. Теофан получава няколко служби под негово управление. Хрониката му запазва жив детски спомен за айсбергите, получени при разтопяването на замръзналото Черно море и плаващи край Константинопол през февруари 764 г.
Жени се на 12-годишна възраст
Жени се на 12-годишна възраст, но убеждава жена си да живее в девственост и през 799 г. след смъртта на тъста му те се разделят по взаимно съгласие, за да водят религиозен живот, като тя избира един манастир на остров близо до Константинопол, а той отива в манастир, наречен „Полихрон“ в окръга Сигиан (Сигриано) близо до Кизик от азиатската страна на Мраморно море. По-късно той построява манастир в собствените си земи на остров Калоним (сега Каломио).
След шест години се завръща в Сигриано и основава манастир, известен с името „На голямата площ“, и го управлява като игумен. Като такъв той посещава Седмия вселенски събор в Никея през 787 г. и подписва указите му в защита на свещените икони.
Когато император Лъв V Арменец (813 – 820) подновява иконоборството, той заповядва Теофан да бъде доведен в Константинопол и съден за отказа му да отхвърли решенията на събора, но напразно.
Теофан е хвърлен в тъмница и в продължение на две години търпи жестоко отношение. След това през 817 г. той е прогонен в изгнание на о-в Самотраки, където, съкрушен от страданията, живее само 17 дни и след смъртта му, вероятно на 12 март – денят, в който се почита в Римския мартирологий.
Be the first to leave a review.
