Родени да лекуват: ТОП ПРЕСА представя 300-годишния род Хекимови от Родопите – родът, който предизвика чумата, направи пробив в инвитрото и достигна върха в британската медицина!
-
- ноември 29, 2025
Златоград – древното сърце на Родопите, пази история, втъкана в камъка на своя 300-годишен мост. Този мост, наречен Хекимовият мост, не е просто съоръжение, а паметник на една изключителна фамилия, дала на България и света около 50 медици в продължение на три века! Родът Хекимови е определян от медика и писател д-р Тотко Найденов като най-бележития български лекарски род.
Хекимовият мост в Златоград
Хекимовият мост: символ на традиция и саможертва
Мостът, който днес свързва улиците „Стефан Стамболов“ и „Тракия“ с „България“, е израз на пълно единодушие от страна на местния парламент за почит към фамилията. Построен преди три века над Голяма река (приток на Върбица), той крие в основите си вграден кръст върху мраморна плоча – таен християнски знак от времената на османското владичество.
Най-възрастният хекимовец Величко Пачилов, на 94 г., пред паметната плоча на рода
Върху паметна плоча на моста са изписани имената на двама герои, загубили живота си в името на дълга:
Д-р Божидар Хекимов: Съдов хирург, починал на 43 г. в Хасково от масивен инфаркт минути след нощно дежурство, повален от преумора след операции. Оставил сирак 3-месечен син.
Д-р Кирко Хекимов: Главен асистент във Втора хирургия на ВМИ-Пловдив. По време на отпуск в Златоград, той извършва животоспасяваща операция на кризисен пациент по молба на колеги. След нея, 60-годишният лекар излиза за „глътка въздух“ и се срива на улицата от масивен инфаркт.
Тяхната саможертва не е единствена. Според родовата памет, още трима лекари от рода са починали при изпълнение на служебния си дълг, заразявайки се по време на големи епидемии. Общо петима от рода Хекимови са дали живота си, за да спасят други! Заради тази безрезервна отдаденост, те са почитани до ден днешен като рода на народните лечители на Златоград.
Корените на рода: Димо Хекима и битката за вяра
Родоначалник на тази велика фамилия е Димо Стоянов, наречен Димо Хекима (от турски: лекар), роден около 1770 г.
Героично Бягство: Като млад, Димо бяга от Златоград, след като турски управник се опитва да го убие, защото Димо упорито отказва да се помохамеданчи. При случайна среща, Димо с тояга поваля турчина, който замахва със сабя. Уведомява близките си „Убих турчин, бягам“, макар че турчинът по-късно оздравява и напуска града.
Образование и Завръщане: Димо придобива медицински знания в Бейрут и Цариград и се завръща след 20 години като опитен лекар.
Брат Лечител и Чумата от 1836 г.: По-големият му брат, Стоян, също е бил лечител, лекувал с билки, събирани със съпругата му Лата Фунтова. През 1836 г., когато върлува чума (предполага се холера), Димо и Стоян остават в Златоград, за да лекуват. Въвеждат строги мерки за ограничаване: съветват хората да се пръснат из колибите в околностите и да общуват, викайки си от разстояние между два баира, или чрез оставяне на стоки на уговорени места. За съжаление, и двамата братя умират от заразата, докато се опитват да спасят другите.
След Димо остават четири деца – Никола, София, Василка и Георги, които продължават делото на баща си и също стават лечители. Синовете му се дипломират в Александрия, Египет.
Лекари от Родопите по света
Поколенията след Димо Хекима разширяват медицинската си дейност.
Хаджи Никола и Георги Хекимови: Никола оказва медицинска помощ над 50 години, до смъртта си през 1890 г. Георги работи в Малта (за спомен кръщава първото си дете Малта), установява се в Комотини (Гърция), преди да се завърне в Родопите. Двамата братя, прочути лекари, обслужват обширен район в Родопите и Беломорието. Хаджи Никола остава в Златоград, докато Георги пътува по график. Георги също умира млад – на 51 г. от жълтеница, заразен при изпълнение на лекарския дълг.
Д-р Петър Димитров е член на Кралското дружество на анестезиолозите.
Светско Образование: Никола и Георги участват в написването на учебник за новопостроеното училище в Златоград през 1852 г. (фототипно издание като „Златоградски сборник“ през 2000 г.). Хаджи Никола е превел и дял от Библията – „Притчи Соломонови“.
След Освобождението (1912 г.): Родът масово се насочва към медицински специалности. Само поименникът на лекарите от фамилията, направен от Величко Пачилов (наследник на рода), съдържа 43 имена – без зетьове, снахи и потомци, сменили фамилията си, сред които също има много медицински кадри.
Пробив в медицината и световен принос
Днес, наследниците на Хекимови продължават да правят фурор в световната медицина:
Проф. Константин Лазаров Вълчев – Пионер в Инвитрото
Специалност: Акушер-гинеколог, работил в Златоград, Пловдив, Етиопия и ЮАР.
Световен Принос: Той е един от първите в света специалисти по инвитро и работи дълги години в Торонто, Канада.
Изобретения: Проф. Вълчев (на 91 г.) е изобретател на общо 13 медицински инструмента за гинекологията. Най-известният е Valtchev UM (Uterine Mobilizer) – инвазивен лапароскопски инструмент.
Обществена Дейност: Близък на филантропа Игнат Канев, активен член на църковното настоятелство в храм „Св. Димитър Български“, за който написва устава и превежда църковните песнопения от старобългарски на съвременен български.
Д-р Петър Димитров – Трансплантационен Анестезиолог в Оксфорд
Позиция: Член на Кралското дружество по анестезиология във Великобритания и консултант анестезиолог към четирите университетски болници на Оксфорд.
Световен Успех: Д-р Димитров е бил в екипа, извършил първата в Обединеното кралство операция за трансплантация на матка, след която жената роди здраво бебе. Случаят, описан от британските медии, бе обявен за зората на нова ера в борбата с безплодието.
Експертиза: Старши лекар в Оксфорд от 22 години, анестезиолог при тежки случаи като трансплантации и онкооперации. Преди това е работил в сферата на детската анестезиология и реанимация в Лондон и Бристол.
Роднински връзки и вечната памет
Въпреки че кметът Мирослав Янчев се шегува, че Хекимови „се раждат с дипломи по медицина“, днес почти няма останали в Златоград. Светлозар Хекимов споделя, че макар и лекували три века, сега няма нито един останал в града, всички са пръснати по страната и света. В града постоянно живеят само две семейства.
Десетки потомци на Хекимови се събраха в Златоград при кръщаването на моста над Голяма река на името на прочутия род.
Забравените кръвни връзки
Историческите сведения разкриват и забележителни роднински връзки, показващи дълбоките корени на рода:
Помохамеданченият Чичо/Брат: Помохамеданченият чичо или брат на Димо Хекима е живял в махалата Табахана (квартал Граничар), близо до моста. От него е родът Пехливанови. Потомците им се срещали тайно, за да „се видят и разтъжат“ под предлог да поискат вода. Хасан Мустафа Чавушев Хасанбашов (1884-?) е пряк потомък на този чичо/брат и е бил съдружник на Лазар Георгиев Хекимов (внук на Димо) в хана, дюкяна и фурната през 1922-1924 г. През 1946 г., при смъртта на 77-годишния Димо Хекимов (брат на Лазар), Хасан отива да се поклони късно през нощта, разтърсен, казвайки: „Мил ми е много, защото сме една кръв. Вижте, че имаме и голяма прилика.”
Родство с Помохамеданчени: Д-р Никола Д. Хекимов (1921-2014) установява, че родът Хекимови има връзка с фамилия Рустемови от с. Бенковски, които по-късно се изселват в Турция. Техният дядо признава, че са взели невеста от Хекимския род много отдавна. Това потвърждава родовата памет на Хекимовци. Фамилията се е казвала Измирли в турско време, което предполага, че зетят-еничарин е дошъл от Измир.
Родствени Връзки с Алабашовци: Сведения от Петрана Тодорова Шукова (1933), дъщеря на Малта Киркова Хекимова, и Милко Илиев Алабашев, потвърждават близкото общуване и роднински връзки с рода Алабашовци. Има и спомен за „Хекимските баклави и Алабашовските колаци”.
Тайните на Алабашовци: Кандило и Кръст
Интересно сведение от Милко Илиев Алабашев разказва как при ремонт на старата им къща в квартал Малка река (преди 50 г.) са намерени зазидани кандило, кръст и счупен голям нож с дръжката. Тези свещени реликви са предадени на отец Атанас Аролски. Много години по-късно, цялата фамилия Алабашови се покръства тържествено в Бачковския манастир. Родът им е знаел по родова памет за родството си с Хекимския род, потвърдено на Първия родов събор през 1985 г.
С пълно право Величко Пачилов, един от наследниците на тази най-дългогодишна българска лекарска фамилия, отговаря на въпроса дали е възможно лекар да даде живота си за пациентите си: „Да, може!“
Be the first to leave a review.
