Скобарите тръгнаха по Струма: Ангел Хаджиев от Благоевград – риболовът е страст, не плячка
-
- ноември 11, 2025
Река Струма отново кипи от живот. Край село Бело поле, на няколко километра от Благоевград, сутрините вече носят познатия звук на водата, разбъркана от десетки рибарски въдици. Въздухът е влажен, мирише на мъх и стар хляб, а над реката се чува смехът на хора, които са дошли не за да печелят, а за да почувстват реката. Скобарът е тръгнал, и това е достатъчен повод цялото рибарско братство да оживее. Сред тях е Ангел Хаджиев – благоевградчанин, познат сред местните като човек, който никога не пропуска сезон по Струма. Той не е просто риболовец. За него риболовът е тишина, спокойствие и уважение към реката. Седим с него на един камък, близо до стария мост, а той внимателно разтрива в дланта си троха от вчерашен хляб. „На троха взема тази есен. Висока е реката, студена, но скобарът се движи. Взема здраво, особено сутрин между осем и десет. После слънцето се вдига, водата се избистря и всичко се успокоява. Който е дошъл навреме, си е направил кефа.“ Хаджиев говори спокойно, без поза, без показност. От думите му личи, че за него това не е просто хоби, а част от живота.
„Мнозина идват тук и мислят, че риболовът е надпревара. Да хванеш, да снимаш, да се похвалиш. А то не е това. Истинският рибар хваща, за да усети, не за да се хвали. Ние си връщаме рибата. Всичката. Скобарът е хубава, борбена риба, но ако го изнесеш в торба, няма да го има догодина. Аз и приятелите ми пускаме всяка риба обратно. Реката трябва да живее. Ако я пазиш, тя ще ти даде.“ В ръцете му пръчката стои като продължение на ръката, без напрежение. С едно движение замята линията, плувката ляга меко върху повърхността, а след секунда почти потъва. Хаджиев се усмихва – „ето го, пак взема“. След няколко минути изважда дребен скобар, показва го, после го пуска обратно във водата.
Реката край Бело поле е дълбока, с чиста вода и каменисто дъно. Нивото е по-високо от обичайното, но това, казва Хаджиев, само кара рибата да се групира. „Когато водата е буйна, скобарът се държи в ямите, по тихите участъци. Там трябва да го търсиш. На болонезе с тънко влакно и троха от пресен хляб. Ако пуснеш правилно, няма как да не вземе.“ По брега се чуват други гласове, смях, шеги. Рибарите тук се познават от години. Всеки пази своето място, но никой не пази тайната на стръвта. Защото това е обща радост – не спорт, а споделяне.
„Когато съм тук, всичко друго спира. Забравяш телефона, проблемите, света. Имаш само реката, плувката и онзи миг, когато тя потъне. Това не се купува. Това е като молитва“, казва Ангел и гледа към течението. По реката се носят листа, а по брега куче обикаля между рибарите, надявайки се на троха. Всичко е спокойно, истинско. „Риболовът учи на търпение. Ако нямаш търпение, не ставаш за това. Тук времето спира, и това е най-хубавото. Всеки ден край реката е подарък.“
Днес на Струма кълве. Не само скобар, но и кефал, мрена. Рибата се движи на ята, а водата е пълна с живот. Но по-важното е, че все още има хора като Ангел Хаджиев – рибари, които не гледат на реката като на ресурс, а като на приятел. Тук, край Бело поле, риболовът не е търговия, а уважение към природата. Може би затова реката им се отплаща. Когато човек я почувства с чисто сърце, Струма винаги му дава повече, отколкото очаква.
Be the first to leave a review.
