Ексклузивно за Топ Преса д-р Димитриос Мпеслемес от ЕЛГО ДИМИТРА разкрива защо памукът в Драма е с високо качество и как Хаджидимово може да влезе в играта, ако подходи с наука и дисциплина

Памук по Места, възможна ли е нова земеделска карта на Неврокопския край

В Драма памукът не е просто култура. Той е стандарт. Когато изследовател от гръцкия държавен аграрен институт застане и каже, че влакното е с отлични показатели по micronaire, дължина и здравина, това означава пазар. Означава текстил от по-висок клас. Означава добавена стойност. Областта около гръцкия град Драма, Северна Гърция, работи системно. Изследвания, контрол, агротехника, дисциплина при жътва. Това не е романтика. Това е икономика. Средни добиви от около 335 кг на декар при стабилно качество на влакното. Когато качеството е високо, изкупната цена реагира. В същото време в България цели райони с подобен климатичен профил стоят извън тази ниша. Хаджидимово, Гоце Делчев, Неврокопският край. Южно изложение, дълъг вегетационен период, напоителен потенциал по поречието на Места. Въпросът не е дали е възможно. Въпросът е защо никой не го поставя стратегически.

За „Топ Преса“ разговаряме с д-р Димитриос Мпеслемес от ЕЛГО ДИМИТРА, водещ изследовател в областта на памука.

Интервю

Въпрос. Как бихте описали реалното качество на памука в област Драма в момента.

Отговор. Качеството на памука в Драма през последните години се стабилизира на много добро ниво, особено по отношение на финността и дължината на влакното. Това се дължи не само на климатичните условия, а на съчетанието между правилен подбор на сортове, контролирано торене и дисциплина при прибирането. Ние измерваме параметрите чрез HVI анализ и виждаме устойчиви резултати. Влакното е достатъчно дълго и здраво, за да бъде използвано в по-висок клас текстилни продукти. Това създава пазарно предимство за региона и позволява на производителите да договарят по-добри условия.

Въпрос. Къде грешат най-често производителите.

Отговор. Най-честата грешка е свързана с еднообразната сеитбооборотна система. Когато години наред се редуват само памук и царевица, почвата започва да губи структура и хранителен баланс. Това води до спад в добивите и до нестабилност в качеството. Друга грешка е неправилният момент на прибиране. Ако памукът се събира при висока влажност или след неправилно напояване, цветът и чистотата на влакното се влошават. Понякога фермерите търсят краткосрочен добив, но губят в качеството, което в крайна сметка влияе директно върху цената.

Въпрос. Възможно ли е моделът на Драма да се приложи и в България.

Отговор. От агрономична гледна точка това зависи от три фактора. Първо, температурният режим през вегетацията. Памукът изисква достатъчно топли дни без резки застудявания през пролетта и есента. Второ, наличието на контролирано напояване. Без вода в критичните фази на развитие добивите спадат драстично. Трето, организационната култура. Ако производителите работят координирано, използват сертифицирани семена и спазват технологичната дисциплина, културата може да бъде успешна и извън традиционните зони. Не става дума само за климат. Става дума за управление.

Ексклузивен анализ за Хаджидимово и Неврокопския край специално за Топ Преса:

Климат. Районът има дълго и топло лято. Средните юлски температури често надвишават 23 до 24 градуса. Вегетационният период е достатъчно дълъг. Рискът идва от по-хладни пролетни нощи и възможни ранни есенни застудявания в по-високите части.Вода. Близостта до река Места е стратегическо предимство. Ако има работеща напоителна инфраструктура, това покрива един от ключовите фактори за успех.Почви. В ниските части около Гоце Делчев и Хаджидимово има алувиално-ливадни почви с добър потенциал. Необходимо е обаче сериозно почвено изследване. Памукът реагира чувствително на засоляване и неправилен азотен баланс.

Икономика. Памукът изисква техника за прибиране и достъп до преработка. Ако няма близка пречиствателна база или кооперативен модел, транспортните разходи ще изядат печалбата.

Рискове.
• Неправилна преценка на микроклимата в по-високите терени.
• Липса на опит сред местните производители.
• Недостатъчна координация и раздробени стопанства.
• Волатилност на международните цени на памука.

Потенциал.
• Южно изложение и топъл климат в ниските части.
• Възможност за диверсификация на доходите.
• Създаване на нова ниша за региона.

Обективната оценка е следната. Неврокопският край не е класическа памучна зона като Тракия. Но в ниските и топли участъци около Хаджидимово и поречието на Места може да се направи пилотен проект. Не масово засаждане. Контролирано, с научно партньорство и почвен анализ. Ако подходът е стратегически, това може да бъде нова култура за региона. Ако е спекулативен, ще донесе загуби. Решението не е в ентусиазма. Решението е в данните, в пробните площи и в дисциплината.

Земеделците от Неврокопският край и Хаджидимово ако решат да мислят стратегически, памукът може да се превърне в тест за зрялост, не просто в нова култура. Нужно е партньорство с научна институция, пробни полета с ясно измерими показатели, договорени канали за изкупуване още преди сеитбата. Без това рискът е твърде голям. С това подходът става професионален, а не авантюристичен. Памукът не прощава хаос. Той възнаграждава дисциплина, технология и точност. Ако регионът иска по-висока добавена стойност в земеделието, трябва да работи по модел, а не по интуиция. Въпросът вече не е дали е възможно. Въпросът е дали има воля да се направи както трябва.

{{ reviewsOverall }} / 5 Users (1 vote)
Rating5
What people say... Leave your rating
Order by:

Be the first to leave a review.

User Avatar User Avatar
Verified
{{{ review.rating_title }}}
{{{review.rating_comment | nl2br}}}

Show more
{{ pageNumber+1 }}
Leave your rating

Your browser does not support images upload. Please choose a modern one

Start typing and press Enter to search