С гозби по уникални рецепти и старинни обичаи във Филологическия факултет на ЮЗУ посрещнаха пролетта

Благата баница на инспектора в Учебен отдел В. Бачева и питката на проф. Ракьовски заслужиха награди, доц. Е. Азманова обра овациите с пилешко по константинополски

Истински пролетен празник, изпълнен с много настроение, но и с образователни елементи, си устроиха студенти и преподаватели от Филологическия факултет на ЮЗУ „Н. Рилски” за посрещането на пролетта. Специално за събитието кафе „Бон тон” на третия етаж в 1 УК бе временно затворено и се изпълни със студенти от различни курсове и специалности, представители на администрацията и академичната общност на петте катедри: по български език, литература, германистика и романистика, славистика, етнология и балканистика. Гостите посрещна деканът на факултета проф. д.ф.н. Магдалена Костова- Панайотова, а гл. ас. д-р Венцислав Божинов представи елементи и факти, свързани с българските обичаи и традиции за честване на пролетните празници, разказа и как в миналото мартениците са били връзвани на децата, за да ги пазят от уроки, а след това по времето на социализма са се превърнали в търговски продукт.

„На Младенци /б.р. празник в народния календар, който се чества на 9 март/ се вярва, че излизат змиите. И ако убиете змия, вземете главата й, в нея посадите босилеково семе и след това се закичите с този босилек, то момците ще лудеят по вас”, развесели аудиторията преподавателят от Катедрата по етнология и балканистика.

Повече от увлекателната и съдържателна „лекция” продължи с темата за лазарките сважното разяснение, че мома, която не е лазарувала, не може да се омъжи. „Лазарува се веднъж в живота, при това само от моми, достигнали до полова зрялост. Лазаруването конституира девойката като пълноценнна мома и тя вече може да носи гердани, обици”, обясни за обичаите в миналото специалистът.

Той разказа и за ритуала кумичене, изпълняван на Цветница, а „откритият урок” завърши с аплодисменти.

За празничната атмосфера допринесоха и студенти от специалност „Съвременна хореография” с ръководител проф.д.изк. Анелия Янева. Те зарадваха публиката с два танца – „Кафе латино“ и „Пролетно настроение“, и получиха заслужени поздравления.

За празника имаше и трапеза, изобилстваща от няколко вида питки, погачи, мусака, боб на фурна, сърми, пълнени чушки, десерти… Деканът проф. д.ф.н. Панайотова прикани присъстващите не само да опитат гозбите, а и да гласуват коя им е харесала най-много. Това се оказа изключително трудна задача, тъй като всички ястия, освен че бяха много вкусни, съчетаваха традиционния вкус с характерния стил на авторите си.

В крайна сметка журито реши да присъди шест награди. Сред отличените бяха две от питките – на ръководителя на Катедрата по литература проф. д.ф.н. Цветан Ракьовски и на гл.ас. д-р Яна Манова. Приз заслужи и грис халвата по якорудски, приготвена от доц. д-р Нурие Муртова, и благата баница, дело на известната с кулинарните си умения инспекторка в Учебен отдел Вася Бачева. Овации имаше и за специалитета имамбаялдъ на шефа на Катедрата по етнология и балканистика доц. д-р Илия Недин, макар че той прояви голяма доза самокритичност и заяви, че не е уверен във вкусовите качества на гозбата си.

В специално обособен кът с тематична декорция и в глинен съд бе презентиран и „хитът на трапезата” -пилешко по константинополски със сос от боровинки, специалитет, приготвен от доц. д-р Елена Азманова Рударска.

Заради големията интерес авторите да разкрият рецептите си репортер на „ Струма” разговаря с част от тях.

Вася Бачева разкри рецептата за благата баница и коментира, че се приготвя бързо и лесно.

„Необходими са 4 яйца, чаша и повина захар, една кофичка кисело мляко с една лъжичка сода и ½ чаша олио. Всичко това се разбърква и на всяка разстелена кора се слага по един черпак от сместа. Тоест следва се правилото „кора-черпак”. След това баницата се нарязва, на ръбчетата се нанася препържено олио и се пече на умерена фурна. Това е”, разкри В. Бачева.

Доц. Азманова, която е преподавател по средновековна литература, сподели, че за да са интересни лекциите и за студентите, измисля атрактивни моменти, а това провокира самата нея да изследва редица теми и въпроси.

„Рецептата за пилешко по константинополски със сос от боривинки е записана още от нашите средновековни книжовници. Всъщност една част от българските царици са константинополски принцеси и те въвеждат в страната ни нови ястия и начини на готвене. Българинът дотогава е предпочитал печено и варено. Като цяло печенето е било по-скоро символично, просто месото се е хвърляло в жаравата. Византийските принцеси налагат един нов стил. Те довеждат със себе си и готвачи, а пилешкото по константинополски е точно по тази технология.

Късчетата месо се запържват в тиган, където предварително са сложени масло и чесън. След това се слага кромид и морков. Сосът е от боровинки, които се пускат цели в тигана и при отпускането оцветяват ястието в лилаво. Добавя се и около 50 мл вино, за предпочитане бяло. И тъй като по време на Средновековието са обичали изключително много подправките, оригиналната рецепта на пилешкото включва и черен пипер и мащерка”, обясни доц. Азманова.

И тъй като темата за кулинарните предпочитания в миналото бе изключително интересна, тя разкри и други не толкова известни факти.

„Тлъстото месо е било приоритет на богати хора. Или ако на масата е нямало месо със сланина, това е означавало, че човекът не е богат. Друго, което забелязах, е, че е имало разделение. Прабългарите са предпочитали месо и мляко, а славяните са били по- скоро вегетарианци и са наблягали на плодовете и зеленчуците. Разбира се, културата много бързо се е смесвала, а това допринася за колорита на нашата кухня. Така например през 12-14-и век, когато пристигат тук латините и преминават големите кръстоносни походи, установяват изключително вкусна българска кухня” заключи доц. Азманова.

На финала гостите благодариха на декана проф. д.ф.н. Панайотова за организацията на празника.

Днес завършилите випуск 2022 на Филологическия факултет ще получат своите дипломи на тържествена церемония в аулата на университета.

СТАНИСЛАВА ДАЛЕВА

struma.bg