Има ли живот за занемарения и недовършен детски санаториум в Сандански?

Новото време след 1989 година донесе със себе си и забрава, и разруха за редица построени, полупостроени и започнати строиителни обекти. Много от идеите и намеренията на бившите партийни величия останаха в миналото и днес стърчат като грозни сцени от нашето ежедневие. Точно такава е и нерадостната засега съдба на вдигнатия в груб строеж детски санаториум в Сандански. Замислен е като брошката на ревера на града, а в момента е като греда в окото, която навява спомени и тъга. И големият въпрос за всички санданчани и гости на курорта звучи така: „Има ли път напред за тези мащабни постройки, или ще се позволи те да изчезнат завинаги?”.

Но да се върнем към началото. Строителството стартира преди 34 години – през 1988 година. Строи се с огромен размах, което е типично за тогавашните най-първи дейци на БКП. Не се пестят средства, впрегнати в изпълнението на партийната задача са стотици работници и техника. Спекулира се и до днес от някои, че всъщност целта на партията е била да се погрижи за своите активни борци и да направи за тях мечтан санаториум за лечение и всякакви тонизиращи и здравни процедури.

Никога не е ставало дума да е за активни дейци на БКП тази база. Това твърди Андон Ризов, който е строителен инженер, специалността му е „Промишлено и гражданско строителство”. Той добре си спомня как е възникланала идеята за този модерен детски център за лечение. Местната власт и големците начело на държавата искали да използват максимално хубавия въздух в града, както и минералната вода. Тогава имало два малки санаториума за деца – един в парка, а друг – в горния край на града, където са и другите санаториуми. Преди 1989 година нещата се рашавали от партийните лидери, от първия секретар на партията в Сандански, от първия в Окръжния комитет на партията, от първите партийци в централната власт. Малко по-рано във времето се построява над Сандански и резиденцията на Тодор Живков-Тато, който тогава е първи секретар на ЦК на БКП и ръководител на държавата. Мащабно строителство межде 1985 г. и 1987 г. върви и в Благоевград заради очакваната визита там на дипломатическия корпус.

„Строежът на този детски санаториум в един от най-красивите райони на града е една от първите ми строителни рожби. Всичко започна през 1988 година, строителните дейности се разпрострираха на над 300 декара площ. Там, в района до Манастирчето, някога имаше лозя, ниви, всичко се отчужди. Държавната стратегия бе Сандански да е не само курортен център за отдих, но и основен балнеолечебен център на България, че и на Балканите”, разказва Андон Ризов.

Бият се сонди, прави се голям резервоар за минералната вода, която вече е стигнала чак до резиденцията на Тато далече над града. Предвижда се вдигането на прекрасен санаториум, на цял курортен комплекс, в който има почти всичко, за да прилича на малко градче. Място, където децата да се лекуват, но и да имат всички други условия по време на престоя си – ресторанти, кътове за отдих и игра, басейни, които да се захранват с минерална вода и в тях да плуват хлапетата. Защото тук е трябвало да се осигури и продължително лечение на малките пациенти. Строят се необходимите комуникации – пътища, трафопостове, огради. Вдига се подпорна стена с дължина 600 метра – тя стига чак до местността  Манастирчето. Прави се подземен паркинг, както и топла връзка до сегашния санаториум, който функционира.

Четири блока се изграждат с много ентусиазъм и хъс, строителството се вихри в пълната си сила. За да се превърне това място в перлата на детското лечение не само в страната, но и на Балканите. Защото тук самият въздух лекува всякакви заболявания на дихателните пътища, а минералната вода помага за леченито на различни болести. Партийните функционери виждат как в близкото бъдеще в този невероятен санаториум ще се лекуват не само деца от страната, но и от чужбина. Прави се приемен блок за децата, хранителен блок, както и два блока за подслон на болните малчугани. Един малък град изниква насред гората. Стаите са направени така, че да има пространство за лекуващите се деца – в тях имало по 2, най-много по 3 легла. Тогава се появява и идеята за построяване на Климатично училище. Всичко е измислено до последния детайл, за да има всичко нужно за лечение, отдих и престой на децата. По онова време ръководителите на държавата не жалят средства, за да покажат пред света колко хубаво е в страната ни, а в конкретния случай – как управляващите се грижат за болните деца. Първоначално е изчислено, че всичко това ще струва 6 350 000 лева, но реално са вложени около 10 милиона лева в този грандомански обект, нещо, което е напълно типично за социалистическата власт в държавата.

След настъпването на демократичните промени през 1989 година постепенно работата утихва. За да спре съвсем в периода 1991-1992 година. В момента този имот е собственост на Министерството на здравеопазването. Преди време е направен опит да се продаде, но без успех.

В края на август тази година в Сандански дойде здравният министър д-р Асен Меджидиев, видя строежа и… толкова. Макар че дискутира с кмета Атанас Стоянов темата за въвеждането в експлоатация на нефункциониращата от години сграда, предвидена за детски санаториум. Постройката продължава да е занемарена и да пустее. И така е от около 30 години. Здравното министерство поне плаща за охраната на обекта, за да не се разграби отдавна направеното. Искането на местната власт е този недовършен проект да бъде реализиран и Сандански да се утвърди като детски балнеолечебен център. Може ли да се случи това?

Немного отдавна е направено обследване на сградите, вдигнати там. Установено е, че не са опасни, че не е късно да се вдъхне живот на този мащабен проект. Андон Ризов уверява, че строителството е извършено по всички изисквания на онова време. Затова сградите са здрави, не се рушат, не са опасни.

През годините и имало интерес от страна на инвеститори да купят този паметник на социалистическото строителство. Целта им е ила различна – от хотел за пенсионери до петзвездни хотелски комплекси, които да направят „сянка” дори на най-красивата туристическа перла на града – „Интерхотел Сандански”.

И това дава надежда на санданчани, че може да се вдъхне живот на тези сгради, които сега тъжно стоят там, сред зеленината, над град Сандански. Ще има ли курортът още една модерна база, или с течение на времето всичко това, построено с толкова хъс и желание, ще изчезне като прах? Зависи от държавата в лицето на здравното министерство. И от някой смел и сериозен инвеститор, който да превърне самотните днес сгради в място, където да идват туристи от цял свят или за отдих, или за лечение, а защо не и за двете.