Иван Вазов: Който повдига революция, всичко забравя

Иван Вазов, признат и увековечен като Патриарх на българската литература, е роден на 9 юли 1850 година в Сопот. А днес се навършват точно 101 години от неговата кончина – умира на 22 септември 1921 година.

Вазов е велик български поет, писател, драматург и публицист. Признат от сънародниците си за народен поет, защото отразява неволите, борбите и радостите на своя народ. Вазов е хроникьорът на България в две епохи – преди и след Освобождението от турско робство. Достоен и талантлив! Ярък и непреклонен! Безспорно истинският гений и духовен баща на нацията! Житейският път на Иван Вазов минава през 5 войни – войната за свободна България, войната за съединена България, двете балкански и Първата световна. През цялото това време Вазов продължава да пише, а перото му оставя вечна следа в историята. Успява да увековечи образите на героите, които познаваме днес, както и подвизите на целокупния български народ. Колкото и думи да кажем за великия Вазов, те никога няма да са достатъчно.

Патриархът на българската литература учи в родния си град, в Калофер и в Пловдив. Живее за кратко в Румъния, където срещата с хъшовете насочва младия поет към патриотично-граждански теми, на които остава верен цял живот. Работи като учител и преводач, включва се в различни родолюбиви начинания – преди и след Освобождението.

Поезията е неговата голяма страст,а писането неговото истинско призвание. През 1870 г. излиза първото му стихотворение – „Борба“, а шест години по-късно на бял свят се появява първата му стихосбирка „Пряпорец и гусла“. Следват  „Избавление“ (1878), „Гусла“ (1881), „Италия“ (1884), „Епопея на забравените“ (1881-1884), „Сливница“ (1885) и др. В прозата започва с мемоарите „Неотдавна“ (1881) и продължава с „Повести и разкази в три тома“ (1891-1893). Иван Вазов е автор на първия български роман – „Под игото“ (1894), който се превръща в символ на българщината, донасяйки безсмъртна слава на своя автор. Писателят създава и редица текстове, станали вечна класика, обхващайки всички литературни жанрове – повестите „Немили-недраги“, „Чичовци“, комедиите „Службогонци“, „Вестникар ли?“, пътеписи „Великата Рилска пустиня“, поемата „Грамада“, разказите „Дядо Йоцо гледа” и „Една българка”. Пише литературна критика, мемоари, стихове за деца.

Текстовете му могат да се четат като поезия и като история на българите. Умира сред всенародна почит и признание. Защото за него през целия му живот Отечеството е най-важно, както и съдбата на българския народ!

Представяме ви неговото стихотворение „Де е България“ и интересни мисли на великия творец:

Де е България

Питат ли ме де зората
ме й огряла първи път,
питат ли ме де й земята,
що най любя на светът.

Тамо аз ще отговоря,
де се белий Дунав лей,
де от изток черно море
се бунтува и светлей;

тамо, де се възвишава
горда Стара планина,
де Марица тихо шава
из Тракийска равнина.

Там, де Вардар през полята
мътен лей се и шуми,
де на Рила грей главата
и при охридски вълни.

Там, де днес е зла неволя,
де народа й мъченик,
дето плачат и се молят
се на същият език.

Там роден съм! Там деди ми
днес почиват под земля,
там гърмяло тяхно име
в мир и в бранните поля.

До чукарите карпатски
е стигала тяхна власт
и стените цариградски
треперали се тогаз.

Вижте Търново, Преслава –
тия жални съсипии:
на преминалата слава
паметници са они!

Българийо, драга, мила,
земля пълна с добрини,
земля, що си ме кърнила,
моят поклон приемни!

Любя твоите балкани,
твойте реки и гори,
твойте весели поляни,
де бог всичко наспори;

твойте мъки и страданья,
твойта славна старина,
твоите възпоминанья,
твойта светла бъднина.

Дето ази и да трая –
за теб мисля и горя,
в теб родих се и желая
в теб свободен да умра.

Цитати от романа „Под игото”:

,,В критически минути куражът и присъствието на духа у едного магически действуват въз масата и я подчиняват. Тогава началник е оня, който поиска да бъде.“

„Колкото за принципите на  социализма, с които ни угощавате, те не са за нашия стомах, българският здрав смисъл ги отхвърля и те нито сега, нито кога да е не могат да намерят почва в България.“

,,Един народ поробен, макар и безнадеждно, никога се не самоубива: той яде, пие и прави деца.“

,,На обида кървава – отмъщение страшно.“

,,Който повдига революция, всичко забравя.“

,,Които се карат, те се обичат.“

,,Страхът…е най-висшата и безобразна форма на егоизма.“

,,Да знаеш да умираш – ето разковничето на победата.“

,,Наздраве, дружино! Кой що желае, господ да му даде; който нам злото мисли, господ да го очисти! Който нас мрази, по корем да се тътрази!“

,,Въобще нещастията на другите необходимо събуждат у дребните души три чувства: първо  -удивление, второ – вътрешно задоволство, че бедата не е на твоя глава; и, трето – скрито злорадство.“

,, -…никаква българска свобода не съществува.

-Не съществува, но ще я сдобием, приятелю мой.

-Как ще я сдобием?

-Като пием – отзова се някой иронически.

– Не, като се бием!“.

,,Да имаш милост към немилостивите е така подло, както да я очакваш от тях.“