ВИДЕО: Пет години по късно! Все още не е ясно кой едва не уби и осакати Станислав Чаушки от Благоевград!

„Пет години след жесток побой, от който синът ни Станислав едва оцеля, но остана инвалид за цял живот,  виновни няма. Истината е мистерия, а следствието „замете“ и малкото улики!“. Това заявиха в „Топ Преса“ Петър и Росица Чаушки, родители на Станислав, който е пребит на 17 юни 2017 г., в нощта на концерта за раздаване на наградите на БГ Радио в парк „Македония“ в Благоевград. 24-годишният тогава младеж бе намерен захвърлен полумъртъв в района, в който миналата седмица бе открит трупът на изчезнал 78-г. мъж в нощта на концерта с Горан Брегович. Темата стартира от страниците на вестник Топ Преса.

„Аналогичният случай върна спомените и кошмара, в който семейството ни продължава да живее толкова време! Пет години не стигнаха на следствието да открие какво се е случило във фаталната нощ и да посочи виновниците за престъплението. Всичко се потули, а синът ни e инвалид!“, проплака Росица Чаушка,  отгледала Станислав.

Родителите поискаха думата от „Топ Преса“ да разкажат за преживяното:

Бащата: Преди 5 г. в нощта на концерта за наградите на БГ Радио пребиха сина ни и го намериха полуумрял точно където бе намерено и тялото на починалия мъж миналата седмица. Това е над фабриката на „Балкантекс“, близо до оградата на парк „Македония“, в глухата уличка между шивашката фабрика и цех за алуминиева дограма. Семейството, което живее на етажа над цеха, го намерило сутринта, жената го видяла към 6.30 ч. от прозореца си и се обадили на Спешен център.

Във въпросната нощ синът ни е бил на гости на приятеля му Пламен в района на ромската махала. Дали е бил пребит, като се е прибирал, или е бил блъснат от кола и изхвърлен там, никой не знае. Същия ден в района имаше полицейски пост, той беше в началото на непостроената още ул. „Промишлена“ и забраняваше влизането на коли заради концерта. Предполагаме, че синът ни е бил закаран и изхвърлен там с кола и от полицията няма как да не знаят каква и чия кола са пропуснали, защото тя е била със специален пропуск. Побоят не е извършен на мястото, където е намерен, защото наоколо нямаше никакви следи, доказващи подобна теория, а и няма как при толкова народ да е влачен, все някой щеше да види.

Майката: По данни от полицията синът ни си е взел такси да се прибере до кв. „Струмско“, където живеем. Той има някакво смътно усещане, не мога да кажа спомен, защото все още нищо не може да си спомни, че си е стигнал до вкъщи и при контейнерите до блока ни 15 „Б” е бил нападнат, но тук никой нищо не е чул, а сме на главната улица в „Струмско“, на 20 метра от  магазин „Стоми“, и подобен инцидент няма как да се случи без някой да чуе или види нещо, още повече в нощ, когато беше оживено заради масово събитие като БГ наградите и много хора се прибираха през нощта. Сутринта в събота полицаи уплашили у дома малката дъщеря, намериха ме в 7.45 ч. в магазин „Стоми“, където работех тогава. Казаха ми, че Станислав няма шанс да оживее и да ида в спешното. Остана жив благодарение на д-р Стефан Овнарски от „Пирогов“, който го прие. Ако не бяха постъпили като човеци, детето ни си беше пътник! Около 3 месеца беше в кома, събуди се няколко дни преди рождения му ден, който е на 6 септември, и нямаше нито спомен за случилото се, нито усещаше тялото си. Трябва да кажа, че Станислав не пие, нито взима наркотици. Много добро дете, скромен и кротък, никога не се е замесвал в разправии и скандали, затова всички, които го познават, бяха потресени как точно на него му се е случило всичко това.

Във фаталната нощ при Пламен изпил 2 бири за цяла вечер и изследванията го доказаха. Просто е бил на неподходящото място, в неподходящото време и се опасяваме, че извършителите са свързани с високопоставени лица или с полицията.

Първият следовател по делото от Второ полицейско управление непрекъснато ми звънеше да пита какво се случва и имам усещането, че от мен искаше да научи дали Станислав си спомня нещо, или не. Публикувах в интернет апел, ако някой нещо е чул или видял във фаталната нощ, да се свърже с мен. Обади ми се жена, която работела в шивашки цех в района, и ми каза, че същата нощ били извънредно на работа, защото имали експедиция. Съобщи ми, че някакви хора дошли в цеха към 2-3 часа след полунощ да издирват камерите и записите от тях. Разказа го и на следователя по телефона, а неговата реакция бе много странна – разсмя се и каза: „Такива сме ги слушали!“. Ние също го бяхме питали иззели ли са и какво показват записите от камерите на околните предприятия, които не са малко, както и заснетото от дроновете на концерта, а отговорът му бе, че камери наоколо не е имало, а дронът бил снимал до 23.30 ч., което си е направо странно да не запишат края на концерта, който продължил след  полунощ. Крият нещо! Показаха ни само един запис от  един от дроновете, на който единствено се вижда как Станислав лежи, наоколо няма движение, а часът е между 23.30 и 23.40. Той си е тръгнал от приятеля му малко преди 23.00 часа, а концертът е сниман с няколко дрона.

Разминаването и всички несъответствия ни навеждат на мисълта, че може да са замесени полицаи или приближени. Директно попитах следователя възможно ли е това, а той ми се присмя. Подозираме, че има замесени полицаи или свързани лица, защото детето ни е бито „професионално“ от хора, които знаят как да го направят, без да оставят следи, защото по тялото му нямаше нито една синина, а целият беше потрошен. Дори лекарите в „Пирогов“ бяха много изненадани от този факт и обърнаха внимание, че от кръста до шията няма никакъв белег, само няколко драскотини по краката като от влачене и малка синина под едното око. А гръбнакът му бе потрошен, имаше травми по главата.

Бащата: Белият му дроб не функционираше, имаше 12 счупени ребра и беше на командно дишане, заради което лекарите не смееха да го оперират. На много места около ребрата имаше вкарани тръби да се чистят вътрешните кръвонасядания. В гърлото му беше поставена сонда, на главата имаше 3 хематома, но за наш късмет те се разнесоха. Състоянието му беше критично…

Майката: Но всичко се потули, приключиха следствието с гриф „неизвестен извършител”. Не е ли странно, че в преписката беше посочено, че аз сама съм звъняла на себе си (!) да сигнализирам за събраните от шивашкия цех камери?! Мъжът ми поиска следствието да се възобнови и го дадоха  на следователка, но за жалост вече мина много време и всичко е потулено. Нещо повече, като продължаваме да разпитваме, ни предупреждават да не ровим повече…

Синът ни работеше като шофьор при Нейко Червенков, разнасяше хляб. Когато го приеха в „Пирогов“, трябваше да му се прелива много кръв. Благодарни сме на Методи Байрактарски, който организира акция за кръводарители, както и за набиране на средства за стабилизацията му, след която той освен да лежи вече може и да седне. Благодарни сме и на Денис Никифоров, който активира инициатива за набиране на средства за лечението на Станислав в Турция, както и на Рали Илиева-Маркова, която живее във Варна и организира там подобна акция. Операцията в „Пирогов“ струваше около 10 000 лв., след това лечението му продължи в Турция. Цял Благоевград, включително и общината, ни помогнаха със средства да му се сложат импланти на гръбначния стълб и той вече може да се изправи на проходилка. Над 40 000 лв. до момента струват лечението и рехабилитацията му, но вече пари не са ни нужни, а истината.

Благодарни сме на всички! Лекарите ни дадоха надежда, че има шанс отново да проходи с патерици. Това, което полицията трябва да направи, е да открие виновните и какво се е случило. Станислав вече дори не иска да си спомни какво се е случило, защото травмата е кошмарна и смята, че извършителите отдавна са избягали зад граница. Той сега е при баба си в с. Дренково, предпочита там да се възстановява. При него ходи рехабилитатор, който много му помогна да стъпи на краката си. Момчето пътува от Кюстендил и взима символична сума, която май покрива само пътните му.

Мечтата на сина ни е отново да проходи! И все пак, ако някой има информация за случая, станал е неволен свидетел на инцидента преди 5 г. и не може повече да носи товара на ужасяващата тайна, нека ни потърси чрез  медията или във Фейсбук.