Посмъртно! Виктор Вълков пред Веселин Стаменов : Вярно е че едно време имаше култ към личността но.. имаше и личности”

Митичният кръг „Монтерей“ изпрати с бели рози в последния му път своя неформален говорител Виктор Вълков днес. Дипломатът и бивш депутат, екс вицепремиер, външен министър, посланик и агент на Държавна сигурност почина на 6 юли на 86-годишна възраст. Днес близки и приятели на един от емблематичните български политици и дипломати се поклониха пред него в Ритуалната зала на Централни софийски гробища.

В памен на уважаваният държавник, дипломат и експерт Топ Преса реши да публикува репортаж от ресторант „Монтерей“  на нашия колега и гобям български писател Веселин Стаменов направен по покана на Виктор Вълков. Публикуваме пълния текст на матеряла правен през  2009 година.

Веселин Стаменов си води записки по разказите на говорителят на „Монтерей“

Истината за митичният генералски кръг!
Образът на митичният генерал Любен Гоцев неопетнен от медиите!
кой и как дъпра конците на България!
кой е Яне Янев, Димитър Иванов, Иван Костов….?
има ли истина в книгита на Георги Стоев , Христо Калчев, Петър Христозов и други….
схемата на кукловодите!
Тайните на новата власт!

Митичността и мистериозността на прословутият ресторант “Монтерей” са разбулени! Истината излиза наяве в един разтърстващ репортаж на Веселин Стаменов.
Флагманът на свободното слово бе една от малкото допуснати медди в централата на скандалният генералски кръг! Той успя да надникне там за където другите само фантазират. Най – естнетне всички истини за “Монтерей” излизат този брой на вашият вестник!

Усещането определно е ново. Стоя седнал в малката импровизирана градина пред култовият и може би най – известен ресторант от съвременната българска история и се питам – Боже мой възможно ли е това приятно кътче сгушено в сивотата на стотици кубически ветра бетон централната част на София да е толкова мистично, одумвано и страшно? Едва ли….
Нашето общество определно има нужда от герои. Това се виджа на всечи четири години слред като мандатът на старото правителство изтече и на фронта се появят нови лица с неопетнена биография, жадни за власт и приживе канонизирани за герои. Също така обаче на това любимо мое и наше общедство трябват и главни виновници, за това че заплатите са ни малки, че сме живели четирдесет и пет години без свобода, за това че хладилникът им е празен или просто шефът им се държи с тях като с … боклуци. За това си има виновни. Кой? Разбира се че хората носели дълги гидини отговорността на управлението на дадеа структура или институция в държавата, тези които вместо да чакат месията волно или не са се решили и са влезли в енговата роля лично за себе си и за частта която са управлявали.
В конкретният случая това са посетителите на ресторант “ Монтерей”. Кои са обаче те. Една бърза справка в така наречените медийни регистри показва едно съсзаздие от имена на бившите структури за сигурност. Сред тях са Иван Чобанов, ексшеф на НСС; Иван Драшков, зам.-шеф на новата ДАНС; Чавдар Чернев, бивш шеф на Столичната полиция; Максим Димов, бивш депутат от ДПС и ексшеф на ДФРР; бизнесменът Младен Мутафчийски, бивш дългогодишен директор на Кинтекс; Румен Гайтански – Вълка (всеизвестен); треньорът Димитър Пенев, вицепрезидента на БФС Михаил Касабов; Христо Христов, бивш министър на външната търговия и още куп вярни и не толкова вярни имена.
На входа ни посреща господин Виктор Вълков. Впечатляващо точен ,свеж и усмихнат ни посочва входа с жест и ние като възипатни люде го следваме до една от масите в малкото но изключително уютно заведение.
Направено с вкус, не толкова с пари. Този който го стопанисва определено си обича работата повече от жена си.
“ Ей това е масата ни, от която толкова се интересувате вие, журналистите…масата на която се вземат сътбоносните решения за държавата…” с доста прекомерен сърказъм бившият дипломат посочва просвовутата генераска маса. Красивата мебел е разположена в другия край на заведението и е точно под ограмен неотваряем прозорец. Оборудвана е стилно, елитно и с внимание готова за обяд или вечеря.

Предлага ни кафе. С радост приемаме. В предварителният разговор господин Вълков е сериозен. Чака търпеливо да му сервират късото кафе, нашите кафета и започва непринуденият разговор. Учтив, с чиста реч, бдителен и бистър ум той разказва впечатленията си от съвременните български медии.

“ Странна работа..” – споделя той ….” Купувам си вестници и разбирам къде съм бил, какво съм казал, кой ми е приятел и кой враг. Хора които не ме познават твърдят че са говорили с мен и едва ли не аз съм им издавал някакви тайни…” Усмихва се. Не дава вид че темата му е неприятна. По скоро в очите му се чете съжаление към тези наши нека ги наречем колеги, които срещу някой дребен лев произвеждат евтина сензация. Но това си е част от работата, а нашата сега е де не ги коментираме…Виктор Вълков ни споделя за контактите си с други наши конкурентни медии. Няма особено добри впечатления. Припомняме си начина по който се запознахме с него по повод публикация във вестника, за която той ми позвъни да уточним детайлите. Споменава имена които за съжаление ми са непонятни, коментира срещите си с известни издатели и хоп… намираме общ познат. Познат който за голяма изненада, аз познавам именно от първото си идване в ресторант “Монтерей”. Тогава на масата на чаша отлежала сутгурларска ракия и порция сьомга се запознах с една журналистка от известен и сериозен ежедневник, добра позната на господин Влъков и с добро впечатление в очите ми… Та, говорим за нея. Спомени, впечатления, шеги и малко и неусетно темата за сериозната журналистика ни вплита в още по сериозната тематика.
Аз питам – кой или какво правърна вашето място за отдих и среща с приятели в ядро на “тайната власт” и “сивите кардинали”? Отговорът както витаги е дипломатичен. Няма как да не е така. От него извличам само едно – биографията … завиднага биография на вески един от членовете от прослровутият и кой знае защо нареченгенералски кръг “Монтерей”.
“Несериозно е да се казва, че структурата на държавна сигурност е имала недостатъчи и че не е рботила добре. Че на база нейни грешки държавата е стигнала до дъното.. Това е несериозно! Проблемът е един. Управлението. Колкото и да е добер един специалист в дадена сфера, ако не е добер менаджер, няма как да не се провлаи. При това катастрофално. …”, казва Вълков, а мен се прокарва мисълта че винаги някой друг трябва да е виновен за чуждите грешки. Тихо с усмивка, усещам как Вълков се съгласява с това…

“Вярно е че едно време имаше култ към личността но.. имаше и личности” това го чух по време на първата ми среща с Виктор Вълков и честно да ви кажа запечата ми се в съзнанието. Днес той уместно и като че точно я закова ня мястото си. Визирайки следващият проблем на днешната така нареченанова власт. И като се замислиш, вярно… личности няма. Има хора с кухи глави в които някой стоящ над тях налива акъл, схеми и думи за да лъже народа и да ги оплита във мрежата на своята структура. За каква личност говорим? Говорим за кукла…
Дойде темата за кукловодите. Тук Виктор Вълков е лаконичен. Имам чувството ч му се иска да ми даде положителен отговор. Човекът определно има какво да каже по темата но не иска и с право. Няма да бъде разбран. Ако каже че днешните политици наистина имат нужда от това някой да им налива акъл в главата, ще бъде сметнато че почти си признава една такава роля. Ако каже обратното, няма да си простти волността. Така че и тук дипломацията решава въпроса. Може би така е най – добре….

Темата обаче е интересна. Завъртам я още ведъж и тогава чувам отговорът с въздишка:

“ Вече се уморих да повтарям, че такъв кръг, който управлява съдбините на България, не съществува. Аз например все още имам хора, на които мога да се обадя и да им кажа: абе, я назначете там едно наше момче. Това са ми възможностите. На ген. Гоцев, дано не ме чуе, връзките му не са кой знае колко по-големи от моите. Обаче вашите колеги пишат че аз съм му налачник в “Монтерей”. Възможно е да изглежда така защото съм единственият който явно ви обръща внимание. Такова внимание което Ви журналистите обръщате на човек като Красимир Райдовски например. Който навсякъд есе пише като бивш шеф от структурите, окей няма лошо нека поне във вашите редоведа е така.

Има една култова реплика от един от любимите ми филми – “Матрицата”.. тя гласи че “невежеството е благодат”, гледам Виктор Вълков в очите и си мисля “Колко коварно, натвораващо и мъчително е да знаеш много, да искаш да го кажеж а тези които те слушат да не могат да те разбератт…
В този тон идва и темата за, прословутите истории, схеми, интриги, слухове и догатки около дейността на прословутият кръг “Монтерей”. Според Вълков главната причина да се появят такив на бял свят е так ада се каже разюзденото отприщване на средството за масова информация.
“Все едно…” – казва той …” да дадеш на един човек гладувал с месеци цял куп храна. Нестава. Той веднага би се погубил от локомия…и това е разбираемо ” Така че медиите отвъднъж изсипали всичко и психиката на хората буквално смляна от толкова информация. Рецептата на този проблем според така да се каже говорителят на както той сам се шегува “информационна агенция” “Монтерей”, е откъсачното даване на информация. Така че хората на спокойствие да я асимилират и да преценят коя става и коя не. Отдалече се виждала жяждата за подобна информация н очите на обикновеният човек, така смятат наши колеги журналисти. Това по техни думи ги стимулирало постоянно да търсят и да ми така да се заже потулвят жаждата.

“ Това е причината и да се появвяват някакви самознавци които използвайки тази слабост на хората да изфабликуват , изкривят или направо измислят дадена информация за некого и за нещо…” веднага Вълков дава мнението си. Усмихва се леко и започва да брои на пръсти – Христо Калчев, Атанас Панайотов, Петър Христозов, Стефан Гамизов, Ивайло Драшков и още купп подобни. За един от членовете на кръгът “Монтерей”, е непонятно тяхното присъствие въобще в общественият живот а държавата.
“ Смея да каже че съм чел букнвално всичко на Христо Калчев. Чак нямам сили да цитирам думите му. Гнусна работа! Бил писател, аз не мисля така…Ами Атанас Панайотов? Помня това лице като пиколо, нахано и усмихнато което ежедневно просеше стотинки от клиентите на един от най – големите хотели по онова време и се радваше когато някой му писне в ръката два – три лева. Не мисля че има основание да свиделества за времето си. За прословутите му подвизи в ЮАР пък нещата са спорни, понеже освен него други свидетели няма. А колкото до книгите му и по точно информацият в тях, жълтите вестници пишат по верин от него неща…” /смее се/
Няма как да не попитем има ли поне доза истина в книгите на тези хора. Тук виджам че Вълков леко се нервира. Приважда леко глава и споделя:
“ Един ден тук на твоето място стоеше писателят Петър Христозов. Има биография човека, никой не му спори. Ама такива глупости съм чел в книгите му че чак ме досмеша. Питам го съвем учтиво, ама ти вярваш ли си на това, той пие от чашата с водка и ми казва – е човек понякога бърка. Китна радост за населението, да четат лъжи.” Името Стефан Гамизов ми направи впечатление, искам да задам въпрос за него ама и аз явно с моите “слаби” познания в медийният бизнес също не мога да определя какъв е той. Защо Вълков го нареди след писателите….
– Ами Стефан гамизов? – питам го така. Директно.
– Стефан Гамизов е НЛО. Това винаги казвам за него. И той явно не знае нищо за себе си. Имал четирстотин хиляди последователи… Може, явно са от друга планета. – :усмихва се/.
“Тези хорица са хитреци на дребно. Изпозлват слабостта и наивността на хората и им пълнят главите със всякакви неща. Кое верно, кое не в повечето случаи само те си знаят…” завършва с охота той.
Записвам внимателно словото му. Но нещо ми се губи… Ами разбира се. Един герой от така наречените книжни тигри, отишъл за за жалост без време – Георги Стоев….
Честно да ви кажа , извиних се за въпроса. Може да не е прието и професионално ама го направих. Съчетах личните си впечатления от контактите ми с убитият писател и така спонатите от сами него връзки с “Монтерей”.
“ Първо Стоев никоа не е идвал в “Монтерей”, макар и пред медиите да твърдеше обратното. Визията и физиката му са особени и не бих забравил такова лице акот го видя тук. … Странна птица…”, Виждам че темата не е приятна но искам да сложа един път края на тази история. За тва настоявам и питам

– Все пак кой уби Георги Стоев?
И тук получавам сензационнаият отговор, никога не излизал до сега. Звучи убединтелно и страшно вероятно. Вълков преглъща глътка кафе и казва:
– Хората които му дължаха пари. Тези които му плащаха да пише книгите… – шокиран съм. За пръв път един от стожерите на кръга “монтерей” споделя с категоричност информацията си с медия. Виктор Вълков е убеден че зад убийството на писателя Георги Стоев, стоят хора които са му плащали да пише книгите си. Опитвам се да науча още по темата но чувам от устата му само :
– Бог да го прости! – и убедителният поглед на Вълков разбирам че не желае да говори повече по темата.
Обаче производните и темата за Георги Стоев не е изчерпана. Няма как, няма и мирост за това продължавам да питам:
– Стоев, пишеше в книгите си за топлата връзка на кръга “монтерей” и бизнесменът Младен Михалев… Какви са конкатите ви с него и има ли я тази прословута връзка.
– С Младен Михалев се познава доста бдобре покрай футбола. Кадъре,н предприемчив и умен. Това не се харесва на хората, … всъщност обикновеният човек ненавижда успелият. Едо защо сероди медийният образ “Маджо”, този който няма нищо общо с действителния. Не един път ваши кореги го убиваха от страниците, после го пращаха в ЮАР, четох скоро че строял грабище… за домашни любимци може би…/усмихва се/. Според Виктор Вълков, Младен Михалев е жертва на миналото си. В него разибар се имало и доста тъмни неща но сега нещата в живота му стояли по съвсем различен начин. Смее се на слуховете че Маджо влизал в държавата дегизиран, твъди че когато си поиска босът от сИК можел да влезе в държавата и да я напусне. А на въпросът ми, престъпник ли е младен Михалев, Мълков най отговорно заевява че ппри толковаразследвания, слухове ,процеси и измислени за щастие убийства Маджо до сега да излежавал десетки смъртни присъди. Уви, на лице нищо… Само слухове и догатки…”

Добре тогава. Да разберем, имал ли евръзки Младен Михолев с Румен Петков. Не малко килограми мастило се изписа по темата. Тук Виктор Вълков се зарадва. Темата му хареса и отговори:
-Незнам колко и бил близък Маджо с Реумен Петков но определено той по добре би се справил ръководейки силовата структура на държавата. За да се оправят нещата там трябва – бой. Нашита полицаи не бият. Да не мислите че на запад полицаите са скато нашите. Там има страх от мъжът с униформа – тук не. Върхушката н МВР ги смазма с малкото пари и толямата си тояга, реже им крилата с връскарство си и политическите си игри. Н азапад трудно мажеш да се подиграва с полициая. Това е истинският проблем на полицията не слуховете за връзките на Румн Путков с Маджо… “
Веднага питам:
– Ами новата власт? Тя ще има ли воля да реформира тези слабости в държавата?
Вълков отговаря:
– 1998 или 99 година се запознах с Бойко Борисов в Загреб. Той там имаше среща с тогавашният министър председател на държавата, с който бях в доста добри отношения. По нелепо съвпадение и той беше каратист и странно но факт дипломиран гениколог. Н епомня точно поводът му за тази среща но от тогава ми направи сериозно впечатление като ерудиран и волеви мъж. Той умее да ръководи. Не е като предишният прамиер. Той никоге не е ръководил хора. Нямаше опита и за това се провали. Както казах в началото не е важно колко знаеш а умението тида работиш с хора. Повечето от екипа на Бойко не ги познавам, надявам се да се добри менаджери и да се справят. Опитимъст съм обаче, вярвам че нещата ще вървят към по добро.” ..
Присенята го пристъствието на Иван Костов ви грата обаче. Споделя че преди време съвсем инцидентно Костов бил в “монтерей” агитирал изпил едно питие, направили си малко приказка и си отишъл. До ден днешен Вълков не можел да си обясни този акт. На тръгване дори Костов оставил агитационни материяли. З анего костов не едобер играч. Вярва се и не умее да бъде в екип. Това нямалода бъде добре за управлението. Притеснява се и от присъствието в парлемнета на “индивиди” като Яне Янев например. Дори се шегува че вече в парламента си имало и жълт вестник ве ногово лице.
“ Всеки път от другата седмица текват реки от кръв. Арести на олигарси, терористи и убийци… на лице нищо. Всичко отминава… И Яне ще отмине…” Говори за него иронично и с видимо пренебрежение. За него Яне е доста вреден на политиката. С миста съвест името му можел ода се нареди сред тези които пълнят главите на хората жадни за информация с глупости.

Така вв реда за пишещите, управляващите и вафията ми просветна името на Димитър Иванов. Решавам да попитам, за връзката на “монтерей” с него. Тук Вълков ми разказва:
9 Преди няклоко седмици Митко дойде в “Монтерей”. Раздаде ни от новата си книга “Кой кой е в ДС”. Зарадвах му се въпреки че от преди това си я бях купил. Все едно четеш телефонен указател. Добри познати сме. Уважаваме се. Но не се виждамечесто…” отговаря ми с усмивка той. Веднага след това разсейваме последният слух около култовият ресторант. Чу се слух че генарал Атанас Атанасов е приев в редиците на известният кръг от “сиви кардинали”. Върков се замся. Довръши кафето и и споделя че от мен за първи път чува. С а.Атанасов били добри приятели и нощо певеч. Допуска че мълвата е тръгнала от факта че бившият шеф на разузанавенто е съсед на о.з генерал Любен Гоцев. Сам подхваща тметата за генерал Гоцев. Митичната фигура от времето на държавна сигурност до наши дни. С чиста съвест ми признава че Гоцев е човекът с повече влияние и контакти от него. За него говори само супрлативи, дори го заболя когато си напомня за публикация в наш конкурентен вестник наречен кой знае защо”вестникът на народа” Та там пишело че Любен Гоцев ял кучешка храна. Коврано! На бързият му ум веднага зъврта в темата шега.
– Аз…- казва Вълков – … храня кучета от смея да каже вече петнадесет години. Н авашите колеги с чиста съвест мога да щагжа че кучешката храна не е евтина.
Но определно го боли за тези твърдения. Казва как Гоцев е направил не малко за тази държава и сег ане заслужавал подобно отношение. Бил мъж на място, обичал хубавите пури и доброто уиски и са радвал а странитите си. Нищо повече. На темата за сексуалността на генарала, ювълков повишава тон:
– Тези които пуснаха тези лъжи по негов адрес, мисля че са такива а не генерала. Любчо Гоцев обича жените, те също. Проучете въпроса и ще видиге че ще се окажа прав….

След този лаконичен отговор смятам да приключа. Благодаря за отделеното време,доверие и внимание стикам ръката на Виктор Вълков и получавам уверение че когато и да имам нужда от каквато и да е информация винаги мога да му позвъня. Така било най коректно. Затварям вратата на ресторант “Монтерей”, обданежден. Крачка напред в разкиритето на една мистерия, странно защо втъплявана и постоянно изкривявана. Рестолантът не бил средище на коварни токподи и крвопийци, видя ми се просто кръг от мъдрост. Мъдрост придобита с годините, опита, борбата и време то си….