Климатът на Попови ливади отговаря за производството на супер мезе!

Във всяко село или махала около град Елена съществуват за­пазени стари семейни рецепти и технологии за пригот­вянето на най-известния тук специалитет – Еленския бут. Еленчани консумират месото на заколеното преди Коледа прасе целогодишно. За разлика от другите райони на България, където по-голямата част от него се яде в прясно състояние, тук почти всичко се осолява и консервира. За храна използват вся­ка една част от животното, като не изхвърлят нищо от него. От вътрешностите, главата, краката и месото приготвят различни ястия, някои от които днес са станали деликатеси, придоби­ли популярност и признание в цялата страна. Най-известните от тях са Еленският бут и Рибицата, известна днес под името „Филе Елена”. В миналото те са били просто храна за хората от Еленския край. Всяко семейство е имало свой собствен метод на обработка, начин на съхранение и консумация, съобразена с вкусовите им предпочитания. Традицията обаче е успяла да наложи знанието кога, как и по каква технология да се правят те, за да се превърнат днес в деликатеси.

Всички кулинарни специалисти се обединяват, че тайната на еленските мезета не се крие основно в мастърлъка на приготвяне, а в чистият планински въздух и специфич­ния еленски климат, които довършват технологията по зреенето на месото. То постепенно изсъхва, без да се разваля, и придобива специфичния розово до тъмночервен цвят. Единствената гри­жа през това време е да се пази от мухите  и затова се съхранява в специално направени съднъци с тънки мрежи. Проучване на кулинарен АМКО – АЗ от град Бургас показва, че има и други планински региони с подобни условия за производство на сушени местни деликатеси. В Пирин планина например, най – подходящата зона е тази окоро бившият курортен комплекс сега село Попови ливади. Климатът  там е много полезен за здравето, показват направените медицински проучвания. Заради хубавия въздух местността Попови ливади през 1967 г. е обявена за климатичен планински курорт с регионално значение. Попови ливади или Папаз чаир е седловина между Среден и Южен Пирин, чиято най-висока точка се намира на височина 1430 м.  Мястото е идеално за развиване на подобен вид действо в кулинарията и е настита странно, защо до сега не се е намерил инвеститор в тази посока да го развие.