ДОСТОЙНИТЕ МЪЖЕ ОТ ЮГОЗАПАДА! Бригаден генерал Емил Шошев: България е силен военен партньор!

За мен бяха предизвикателство мироопазващите мисии в Камбоджа, когато бях на 28, и в Афганистан, когато бях национален командир

Емил Шошев е роден на 3.Х.1964 г. в благоевградското село Осеново. През 1986 г. завършва Висшето народно военно училище във Велико Търново с профил Cвързочни войски – Радиоспециалисти. През 1998 г. завършва магистърска степен по оперативно-тактическо ръководство на отбраната и въоръжените сили във Военната академия в София. През 2004-2005 г. отново учи във Военната академия във факултета „Национална сигурност и отбрана” – магистърска степен по стратегическо ръководство на отбраната и въоръжените сили.

Работи като началник на радио-релейна станция, началник-щаб на зона в стационарно-опорна свързочна мрежа. През 1993 г. е заместник-командир на взвод на българската мисия в Камбоджа. През 2009 г. е национален командир на контингента ни в Кабул, Афганистан. От 2014 г. е назначен на длъжността директор в  дирекция „Комуникационни и информационни системи“ на Министерството на отбраната и удостоен с висше офицерско звание бригаден генерал.

Семеен, с една дъщеря.

– Навършват се 20 години, откакто ООН обяви 29 май за Световен ден на мироопазващите сили на ООН. В колко мисии участва България и кои са най-тежките?

-България е участвала в 112 мисии. В момента наши миротворци има в Босна и Херцеговина, в Косово, в Мали, в Грузия (по линия на ЕС) и няколко души в Ирак. Според мен най-тежките мисии, в които е участвала българската войска, са в Камбоджа (1992-1993), Ирак (2003-2008) и Афганистан (2002-2014).

-Едва на 28 г. като старши-лейтенант вие сте зам.-командир на взвод в мироопазващата мисия в Камбоджа. Какво си спомняте от онова време? 

-На 4 май се навършиха 30 г. от първата мисия на българските въоръжени сили след демократичните промени – в Камбоджа. Участвахме с пехотен батальон от 850 души.  Аз заминах с втория контингент през януари 1993 г.  Подготовката на личния състав, определен за мисията, се извърши в тогавашното военно поделение 56030 „сини каски“ във Враца. Съставът беше от кадрови офицери, сержанти и наборни войници. Сложиха ни 10 ваксини, най-тежката беше против японския енцефалит – биеше се във врата, и три дни бях в унес от температура.

-Климатичните условия ли бяха най-голямото предизвикателство?

-Не бяха само те, но климатичните условия наистина бяха тежки.  През януари тръгнахме от София при минус 10 градуса, а пристигнахме на летището в Пном Пен при 50 градуса.

-Доброволец ли бяхте и какво ви привлече?

-Такъв беше принципът за подбор – доброволец. Кандидатствахме няколко офицера за длъжност  зам.-командир на свързочния взвод.  Първият ми аргумент да замина беше осъществяването на свръзка в друга страна – дотогава само бяхме чували за това и учили по учебници. Вторият момент – няма да крия – беше заплащането. Благодарение на тази мисия си взех жилището в София в квартал „Дружба 2“. И третото, възможността да командвам взвод от 54 души заедно с командира. Имаше приносители на радиостанции по цялата територия на Камбоджа и трябваше да осъществяваме радиовръзка с командването – това е предизвикателство за един свързочник. Бях там 7 месеца.

-Как българите се вписаха при тази мисия?

-Много добре. Участваха общо 22 000 души от 31 държави. Имаше отзиви, че българският контингент е безстрашен. Нашият пехотен батальон беше разхвърлян на 170 км от столицата. Изпълнявахме задачите си и мисията беше успешна – след 20 години геноцид Камбоджа се разоръжи и се проведоха избори. Всичко стана както трябва.

-През 2009 г. вече сте командир на контингента ни в Кабул, Афганистан. Каква беше разликата в сравнение с Камбоджа?

-Общото е, че мисията също беше нелека. Но като национален командир управлявах около 600 души –  моя беше отговорността за изпълнение на поставените задачи и опазване здравето и живота на личния състав. Тогава също направихме президентски избори – организирахме охраната на  57 избирателни комисии, извозвахме бюлетини. Това е най-дъгата ми мисия – 227 дни. Но имахме натрупания опит от Камбоджа и Ирак, а  войниците вече са професионални и отлично подготвени.

-Знаем какво няма Българската армия – няма самолети, няма модерни оръжия, не достигат 5000 професионални войници. Казват, че в технологично отношениие армията ни е след украинската.  Вие отговаряте за комуникационни и информационни системи – какво е положението при вас?

-Като директор в  дирекция „Комуникационни и информационни системи“ (КИС) и като  главен информационен мениджър на Министерството на отбраната мога да потвърдя,  че сектор КИС е със 70-80% цифровизация и подмяна на стара с нова техника. Изградена е гъвкава и независима интернет мрежа за постоянен достъп до вътрешни информационни ресурси на интернет средата на Българската армия и ВС, въведохме дигиталното радио, цифрови радио-релейни станции. През 2021 г. българска фирма направи  6 типа полеви цифрови апарата за свързване. Изградихме военна система ТЕТРА за свръзка с подвижни обекти, която осигурява около 60% покритие в страната.

-По-натоварена ли е работата ви, когато в Европа има война?

-Работата на свързочника по принцип е 24 часа 7 дни в седмицата 365 дни в годината – имаме бойни дежурства, в които личният състав стои неотлъчно на поста си, спазват се всички оперативни процедури. Ако се наложи, се увеличават дежурните смени. През 2017 -2018 г. беше изграден център за поддръжка на киберотбраната. Имаме подготвени хора, участваме в международни обучения по киберотбрана както на НАТО, така и на ЕС. Трудна е подготовката на такива хора. Сега се откри специалност бакалавър по киберотбрана във Военноморското училище  и магистратура във Военната академия. Пращаме хора, подготвяме ги и съответно те се връщат, за да изпълняват своите военни задължения.

-Има ли силно завишен фон на киберактивност?

-Кибератаките са постоянни, но  колегите, които наблюдават мрежите, реагират своевременно. Към момента работим заедно с  Министерството на електронното управление  (преди  Държавната агенция  „Електронно управление“) и с ГДБОП. Обменяме инфромация при стандартни процедури и при атаки, предаваме си информация и правим всичко възможно да отстраним тези атаки. Нашата дирекция изработва методика на правила и процедури, които трябва да се предприемат при кибератака.

-Ваша отговорност ли са „Български пощи“, които бяха обект на кибератака?

-Не, при нас става дума за военни мрежи и за интернет мрежата на Българската армия. Контролът е по-стриктен, а мрежите са физически отделени.

-Казвате, че сте избрали пътя на дядо си Спас Шошев, който е бил доброволец във Втората световна война, а не на баща си, който е лесничей. Имаше ли момент във военната ви кариера, когато сте съжалили, че не сте се записали в Лесотехническия, където също са ви приели?

-Никога не съм съжалил. Ако сега отново тръгна да избирам професия, ще бъде пак военен. Удовлетворен съм от постигнатото в работата си – от себе си и екипа, с който работя. Израстването ми е свързано с ежедневна работа. Затова съм решил, когато изляза в пенсия, да обърна внимание на семейството.

-Но дъщеря ви вече е завършила висше образование!

-Да (смее се).

-Със съпругата си сте класическо семейство – военен и учителка, запознали сте се като студенти във Велико Търново. Кой е генерал у дома?

Със съпругата в  Централния военен клуб на 50-годишния юбилей, 2014 г

-Вкъщи си споделяме задълженията, помагам на съпругата си. Обичам да готвя. Харесвам кулинарни предавания и съм готов да пробвам нещо в кухнята, особено когато имам време в събота – неделя. Моят специалитет е банската капама. Покрай пандемията хората се затвориха в себе си, но имаме няколко приятелски семейства, с които продължаваме да се събираме.

Със съпругата ми ходим по планината, към Панчеревското езеро, обикаляме.  Спортувам, но намирам време за книги – напоследък предпочитам Георги  Господинов. Сега чета „В пукнатините на канона“.

-Имате 15 медала, почетни знаци и грамоти. Кое е най-специалното отличие за вас?

-На първо място е медалът от Камбоджа  – награда от ген.-лейтенант Джон Андерсън. Това е първият медал и първата мисия. Вторият е „Св. Георги поведоносец“ ІІ степен на Министерството на отбраната от министър Николай Младенов.

-С колко министри сте работили?

-С 22-ма (смее се). Започнал съм през 1986 г. с ген. Добри Джуров.

-Имаше ли министър, с който се разбирахте най-добре?

-Политическото ръководство е по-далеч, то работи в друга посока. За военните е важно да изпълняваме насоките за развитие на Българската армия и своите задължения.

-Ако, не дай Боже, се случи военна експанзия срещу България , имаме ли достатъчно самочувствие да защитим националните интереси?

-Да, имаме самочувствие. Българският войник е подготвен.

Ема Иванова

10 години се изгражда специалист по киберсигурност

-Известно е, че специалистите по киберсигурност са много добре платени в частния сектор. Какво се прави за привличане или задържането им при вас?

-Както в другите военни специалности и при нас също е проблем недостигът на кадри в сектор информационни технологии.  Хората са ценен капитал в комуникационните и информационни системи. Много ИТ специалисти напуснаха Българската армия и отидоха по частни фирми и банки, където стартовата заплата е 3000 лв. и нагоре. От  м. г. осигурихме допълнително заплащане месечно за специалност – майстор 300 лв., І клас 200 лв. и ІІ  клас 100 лв. Това е стимул за специалистите, които получават тези пари към всяка заплата. Като почнах службата,  бяха 15, 20 и 30 лв. Не само актуализирахме парите, но благодарение на политическото ръководство на Министерството на отбраната и Щаба на отбраната осигурихме промяна в наредбата за заплащането на ИТ специалистите, за да бъдат съхранени в българската армия.  Защото такъв специалист се изгражда минимум за 8-10 г., за да навлезе в материята, и всеки кадър е ценен.

Поставка за полет, Афганистан 2009 г.

По време на мисията в Камбоджа, 1993 г.

Осигуряване на радио свръзка с ротите в Камбоджа