„Информационно обслужване“: Служителите на НЗОК не искат да ползват специализиран софтуер, искат ние да им правим справки

„Важно е да се отбележи, че за всеки реализиран достъп до инфраструктурата и базата данни автоматично в системата се създава запис (одитен лог), в който се съдържа информация за потребител, дата, час, устройство и извършено действие. Тази информация се съхранява от НЗОК извън инфраструктурата на поддържаните системи, за целите на последващи проверки при инциденти, свързани с информационната сигурност. Независимо от достъпите, с които разполагат и преминатите специализирани обучения за сметка на държавния бюджет, служителите на НЗОК не желаят да ползват функционалностите на поддържаните системи, а изискват да им бъдат предоставяни справки от „Информационно обслужване“ АД“. Това се казва в официална позиция на дружеството, с което то отговаря на обвинения и критики от управителя на НЗОК Петко Салчев.

„Категорично не отговаря на истината твърдението на управителя на НЗОК, че от страна на „Информационно обслужване“ АД е бил ограничен достъпа на оторизираните служители на НЗОК. Правата за достъп на служителите на „Информационно обслужване“ АД, ангажирани с проекта, са предоставени от НЗОК, за да могат да поддържат системата и да изпълняват задълженията си по договора за обществена поръчка. Преди и по време на изпълнението на договора оторизираните служители на НЗОК във всеки един момент са разполагали, както с пълен достъп инфраструктурата и базите данни, така и с всички права за управление и контрол на достъпа на трети лица, включително на служителите на „Информационно обслужване“ АД, ангажирани с проекта. Към настоящия момент единствени с пълен достъп (т.нар. „супер администратор“) до инфраструктурата и базите данни са двама служители на НЗОК. Такъв достъп не е предоставен на други лица в или извън НЗОК“, казват още от „Информационно обслужване“.

Дружеството казва и, че от юли 2021 г. в поддържаните от компанията информационни системи на НЗОК се обработват средно 8 000 000 заявки на месец. За сравнение – в началото на изпълнението на договора в същите системи са обработвани средно 4 200 000 заявки месечно, т.е. натовареността на системите с публични услуги е увеличена с 95 %.