Георги Ботев: Доброволци могат да бъдат уволнени, докато спасяват човешки живот в планината

Да останеш без работа, докато участваш в тежка 24-часова акция в планината и помагаш за спасяването на пострадали хора. Звучи странно, но е напълно реална заплаха за всеки един от стотиците доброволци, които са част от планинските спасителни отряди в страната.

„На практика хората, които се занимават с планинско спасяване в България, не са защитени от закона. Всички тези доброволци излизат на акции от работните си места, а ние не фигурираме никъде. Планинските спасителни служби са 24 часа на разположение, помагаме за спасяване на човешки живот в планината, акциите продължат по 24 часа, по 48 часа, а през това време тези хора не ги защитава нищо пред работодателя, който може да ги уволни”, твърди Георги Ботев, началник на спасителния отряд в Благоевград. Държавата е време да приеме закон, който да направи въпросните отряди част от аварийно-спасителните служби. Време е това да се регламентира – човек, който се занимава със спасителна дейност, да бъде освобождаван веднага от работа при възникване на инцидент в планината. А работодателят му да се компенсира за това нещо. Да се предоставят повече почивни дни за обучение на доброволците, когато са на скални или лавинни курсове, за да си повишат квалификацията, да поддържат форма, да придобият нови умения.

В момента ПСС при БЧК има договори с няколко големи ски центъра – Банско, Пампорово, Боровец, Алеко. Екипи от лицензирани планински спасители извършват долекарска помощ на място, действат според изготвените планове за оказване на помощ, дейността им е добре организирана. А се налага често да се намесват. Защото има хиляди случаи всяка година – те са между 1500 и 2000 само на ски пистите, без да се броят тези инциденти извън ски зоните. Практикуването на ски е травматичен спорт. Затова има нужда от подготвен и добре подготвен и работещ екип, който за няколко минути да достигне до пострадалия, да окаже помощ, да го транспортира до лекарски кабинет, като е хубаво да има такъв в самия ски курорт.

Защото една линейка изминава от Благоевград 35-те километра до Картала за не по-малко от 45-50 минути. Ако има задръстване, каквото често се получава заради многото коли, или пък заледявания, то линейката може да пристигне и след 2 часа. А има много тежки травми, за които един час е много. При вътрешни наранявания е желателно да има линейка на терен, която да транспортира пострадалия по най-бързия начин до лекар, за да му се помогне навреме.

„Има специална Наредба, която организира работата в ски центровете, изискването е да има спасители, да има патрули, има си органи, които осъществяват контрол. В района за охрана на отряда в Благоевград попада и ски центърът Картала, ние отговаряме за цялото било от Рилския манастир до Предел. България е разделена на около 30 района, а отрядите са 33. Всеки отряд си има и планове – летни, зимни, за спасителни мероприятия, откъде се захожда, какво се прави. Нашият отряд в момента е от 22-ма спасители, 21 са доброволци, само аз съм щатен”, казва още Георги Ботев.

Благоевгадският отряд има спасителен пост на Карталска поляна, той е извън ски курорта, на около километър по-нагоре. Този пост има готовност за излизане при инциденти до хижа „Македония”, докъдето са 9 километра. Всяка събота и неделя до хижата ходят по 40-50 човека, едни пренощуват там, други се връщат, много хора минават по билата не само към „Македония”, но и към Царев връх, към Рилския манастир, към хижа „Рибни езера”. Затова спасителният пост е винаги нащрек. Защото от неговата реакция зависи спасяването на човешки живот.

 

Започнете да пишете и натиснете Enter за търсене