Църковните камбани на Разлог!

Гласът на църковната камбана достига до всеки. За някои той е само даденост, част от обичайното ежедневие на населеното място. Други обаче го разбират, знаят какво им казва, добро ли е или пък лошо.

Въпреки че всички чуват камбаните, малцина ги виждат, а единици са тези, които ги познават. Тези гласовити „птици“ не са скрити в клоните на дърветата, а стоят далеч от погледа, високо
под куполите на храмовите камбанарии. Там те пазят спомена за хората, които са ги поръчали и изработили.

Единадесет са по-големите и важни църкви в община Разлог: „Св. Георги“ и „Св. Благовещение“ – гр. Разлог, „Сретение Господне“ и „Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“ – с. Добърско, „Св. Георги“ – с. Баня, „Св. Димитър“ – с. Бачево, „Успение на Пресвета Богородица“ – с. Годлево, „Св. Въведение Богородично“ – с. Горно Драглище, „Св. Димитър“ – с. Долно Драглище, и „Св.
Атанасий“ – с. Елешница. В тях има 18 камбани, една от които е счупена и неизползваема. Осем са изработени преди Освобождението на Разложкия край от османско иго, а други осем – в годините до началото на Втората световна война. Почти всички, шестнадесет от осемнадесетте, са дело на майстори от три фамилии леяри: Алексови (Алексиеви), Попгаврилови и Велеганови.

Най-стара от всички е счупената камбана, част от която в момента се пази в църквата „Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“ в с. Добърско. Същата е дарена на местната община през
1888 г. от Ватопедския манастир. Открита е на тавана на училището през 2001 г. от Георги Тренчев, директор на НУ „Яне Сандански“ гр. Разлог.

Най-старата действаща камбана в храмовете от Разложката
община е тази на църквата „Св. Георги“ в гр. Разлог. Тя е изработена от Марко и Алекса Алексови от с. Горно Броди, Серско. В спомените си революционерът Христо Киров дава интересни сведения за историята на нейната направа: „Стаите на училището беха от към север – гробищата, с прозорци от към юг, а пред стаите имаше коридор с парапет от към двора. На източния край
на коридора до стаята на класовете имаше подигната дъсчена площадка, над която беха окачени две дървени клепала, дървено и железно, клисара с дървено и железно чукче подканяше богомолците в черква. Понеже клепалата слабо се чуваха из града, затова гражданите решиха да си направат камбана, каквато е имало по това време в много черкви. Черковното настоятелство закупило камбаната от Горно Броди (Серско), но при пренасянето и със самарлия кон паднала и се спукала, наложило се отново да се отлива камбаната.

Един ден дойдоха на училищния двор двама майстори – леяри от с. Броди, Серско, и започнаха да отливат камбаната. Мало и голямо, старо и младо започнаха да носят сребърни пари и разни окрашения и за кратко време камбаната бе излета. Веднага беха стоварени четири дълги дървета, със светкавична бързина побити в дупки и оковани и хоп камбаната се намери на най-горния
етаж на камбанарията, при нея окачени и двете клепала. На голями празници клепалата приглашаха на камбаната. При по-ранното черно – политическо и духовно робство не са разрешавали камбани, за да не смущават правоверните. Затова камбана и камбанария набързо се направиха, без да разберат нашите помаци.
Тази камбанария с малки поправки служи и до сега. И камбаната си е същата сега и коренно се различава от сегашните камбани по звънливия глас“.

Автор: Николай Даутов