УНИКАЛНО ВИДЕО! 138 години от кончината на Преподобна Стойна! Топ Преса излъчва уникални кадри за живота и!

Уважаеми приятели! Избрахме днешният празничен ден, дни след датата 22 декември, когато се почита кончината на Преподобна Стойна, като в нейна памет, на нашата медия ще споделим с вас, един личен спомен на авторката на книгата с покойната вече, 101 годишна баба Мария. Онези от вас, които имат книгата СЪЛЗИ ОТ СПОМЕНИ, са прочели, че баба Мария, беше последната останала жива от момичетата, които са се грижили за Преподобна Стойна.
Благодарим на авторката на книгата, за този личен и съкровен спомен с баба Мария в църквата Св. Георги, в Златолист, по време на снимките.
“ Намирахме се в стаичката на Преподобна Стойна, а баба Мария поседнала на леглото на Преподобна, ни разказваше своите спомени с нея. Тази 100 годишна тогава жена, поместваше своето бастунче и взираше своя поглед изпълнен с умиление и сълзи в очите, към иконата на Преподобна Стойна. Изведе ни, на чардака и отново с бастунчето сочеше мястото, където са качвали плодове на Преподобна. Баба Мария, често наричаше Преподобна Стойна, “ калугерия“.
– Ето тук, на чардака ни събираше нас, децата „калугерия“, на Великден. Ще ни погали по косите, ще ни благослови. Пееше. Тя, пееше църковни песнопения в църквата. На плочата, на която заставаше под купола, се е възнасяла над нея. Плочата едно време я откраднаха и сложиха друга, но Преподобна Стойна, на това място стоеше. Когато ми каза, Маре, ти някога ще разказваш за мен, аз не повярвах и отговорих, че няма да съм жива. Тогава Преподобна Стойна ми рече, че ще живея сто години. И ето чедо, доживях “ – разказваше баба Мария, докато и помагахме да слезе по стълбите, за да влезнем в храма.
Долу в храма, пред същата тази плоча, баба Мария свали своите обувки и смирено стъпи. Постоя на плочата, помоли се, а очите и се пълнеха със сълзи. Сякаш усещаше, че за последен път е тук и по свой смирен начин, се сбогуваше със спомените си и с Преподобна Стойна.
Беше придружавана от нейна близка, която и помагаше. Изведнъж баба Мария, се обърна назад и рече:
– Викни момичето. Нека дойде момичето да ми помогне. Ела чедо, ела ти, да ми обуеш обувките.
Аз, не разбрах защо повика точно мен, но когато пристъпих, буквално трябваше да коленича пред баба Мария, която стоейки на плочата под купола, пожела да обуя обувките на краката и. В онзи момент, в който коленичих в църквата, за да обуя обувките на тази възрастна жена, осъзнах, че баба Мария, ме извика за да коленича пред Бог и святото място на Преподобна Стойна. Изправяйки вече глава, баба Мария, ме докосна по косите, усмихна се и рече:
– Господ здраве да ти дава чедо. Аз съм стара, не мога да приклекна до земята, но виж ти, как се поклони. Благословена да си, от Бога и Преподобна, че ме доведе до тук.
Така, 100 годишната баба Мария, отправи своята благодарност и благословия към мен и се сбогува с мястото, където някога, е ходела с малките си невръстни крачета за да се грижи за Преподобна Стойна, молейки ме, да обуя нозете и в обувките, които я водеха към другия свят.
Този личен спомен, не е описан в книгата. Това, е съкровен спомен, който избрах да живее, не в книгата, а в сърцето ми.“
Поклон, пред паметта на Преподобна Стойна и паметта на баба Мария, която живя цял век и не си отиде от този свят, преди да изпълни завета на Преподобна Стойна!
ТОП ПРЕСА ПАЗИ ЕКСКЛУЗИВНИ КАДРИ ОТ СПОМЕНИ С БАБА МАРИЯ! ГЛЕДАЙТЕ! ИМА КАКВО ДА НАУЧИТЕ ОТ НЕЯ!

Започнете да пишете и натиснете Enter за търсене