Говедарят от Тешово ЛАКАТА ! Тайната на дълголетието: Много мастика, планинска храна, никаква хигиена и …. „СТРЕС – това пък какво е?“

Добре ще е този наш очерк да стигне до доктор Емилова, Юли Тонкин, професор Мермерски и Биляна Йотовска например… Защото гледната точка на нашият днешен герой, не съвпада с техните учения за здравословен начин на живот, на рецептите им за много здраве, енергия и дълголетие… Срещаме ме го в хаджидимовското село Илинден, докато той ходи на гости на своят приятел Бойко Калайджиев – колега говедар и събрат по чашка. Макар последното да е употребено просто като „клише“ правилната констатация по скоро е – събрат по бутилка. По дамаджанка… 

Уважаеми приятели на информационна агенция www.toppresa.com срещаме ви с Лаката – говедарят от Тешово. Всички горски, гъбари, туристи и хора живеещи или бродещи в районите на планините Пирин, Славянка и Стъргач планина го познават. От бебе буквално той е говедар – демек пасе говедата на видни животновъди, земеделци и чифликчии от региона. Засичаме го съвсем случайно на магазинчето в Илинден, където Лаката спира за две глътки – глътка въздух, почивка от големия път Тешово – Илинден, който е минал пеша и глътка от любимата му мастика „Пещера“ – еликсирът за неговата говедарска душа. Има проблем с говора, но му се разбира, говори с усмивка и демонстрира чистосърдечно доволство от живота. Това ни прави впечатление! Виждайки „говедарският“ му вид на първо четене ни изниква въпросът – как си, как живееш, здрав ли си? После осъзнаваме, че логика в питането ни няма – човекът сам е дошъл пеш през планината от Тешово до Илинден. За да направи този преход, човек трябва или да е много опитен турист или професионален планинар, за обикновеният човек такъв преход е рискован. Много рискован.

„Здрав съм. Нищо ми няма.“ Споделя Лаката и с огромно доволство ни казва, че не знае какво е доктор или болница. Разбира се когато претърпи някаква злополука, удари се докато се лашка пиян, падне някъде или го ритне животно например, ходи в Хаджидимово при една медицинска сестра да го превърже. За болести, настинки, вируси … не знае, какво е това. COVID – 19 – нарича го „щуротии“. Дом няма спи където замръкне, завива се с ватенката и спи. Сутринта става и продължава напред – към дневната цел. За него тешовалии разказват, че след зимата, като се напие подобаващо, пада и заспива, през нощта го затрупва снега, сутринта става изтърсва се от „бялата завивка на природата“ и си тръгва здрав и прав. Неговата баня е дъжда, неговият дезинфектант е слънцето. Хигиената която прави на тялото си е някоя сутрин ако се сети да плисне две шепи вода от някой гъол на лицето си. Яде каквото намери, каквото му дадат, мляко, салам, плодове и гъби от планината. Сирене и кашкавал. Само хляба си купува и еликсирът – мастиката.  Питаме го какво мисли за „стресът“ – той ни пита – Какво е това? Сериозен. Да, не знае значението на думата – стрес. И така се е дотътрил до заветните 56 години за неговия живот разбира се. Без доктори, без нови дрехи, без стрес… с мастика и живот сред говедата в планината. И вида му за годините не е лош, румени бузки и добро настроение. Прилича на Дядо Коледа. Няма вид на болен. На пиян – да, но не и на болен. Зулум не е направил, няма и намерение да прави. Иска да живее и да пие. Стотски но здрав живот, не мислите ли?

Ха, сега да чуем тези, които ежедневно ни обясняват през медии, книги и филми – каква е тайната на доброто здраве. По техните правила и норми, по медицинските писания Лаката до сега да се е възнесъл сто пъти, а не да се е докарал до 56 години. Кое е по силно – медицината или природата? И не мислете че е глупав. Не е. В целият регион е известен, с репликата си – когато някой пръдне, чувам обажда се квартирата на оная ми работа.. Вие сами преценете, колко му е пипето!

Черпим го паскита, хлаб и наденица! Хапва пийва и благодари! Не вярва че сме журналисти и ще пишем за него. Пита ни – с какво съм интересен аз? С какво ли? А де…