Багатурът от Сатовча!

Багатур (βαγατουρ или βογοτορ) е висше звание на прабългарски воин. Според някои автори думата идва от тюркски (bagadur) и буквално означава юнак, храбрец. Според същия в руския език ще преминава като „богатыр“ – юнак.

Той  е роден на 25.06. 1953 г в село Сатовча в семейство на лесовъд и учителка. Завършва средно образование в Стара Загора и висше – в Лесовъдски университет в София. Организира ловни и еко експедиции в най-дивите и недостъпни кътчета у нас и по света – Сибир, Усурийската тайга, Юкон и Клондайк, Британска Колумбия в Канада, зад полярния кръг на Таймир, Тян шан, Алтай, Кавказ, Карпатите, Анадола, Намибия, Зимбабве и др. Изследва архаичната ловна култура на автохтонните племена и народи, и крупната хищна фауна на Балканите. Доктор на науките по етология /поведение/ и управление на дивите популации, с над 200 научни и научно-популярни студии, публикации и проекти. Писател е с издадени 20 книги – художествена документалистика, разкази, пътеписи, стихосбирки и дори исторически фентъзи романи. Автор на над 50 филма за дивата фауна на високите планини в България и по света, както и на редица предавания в ТВ. Пътешества с конни експедиции по пътя на древните българи през Алтай, Казахстан, Киргизия, Азербайджан, Балканите. Участник е в няколко художествени филмови продукции „на големия екран” като каскадьор и актьор – „Дякон Левский”; „Воевода”; „Дамасцена”; „Wiking kuest”, “Le ours brun – senior des Balkans” и др.

Създател е на Прабългарска школа за оцеляване „Бага-Тур”, чиято методика възпитава подрастващите в практически умения и уважение към древната ценностна система на предците – езда, стрелба с лък от кон, работа с традиционни оръжия, ритуалика и празнична система, обичаи, духовни познания и социален порядък.

На 31 октомври 2019 г., на общоградско събрание в Стара Загора послучай Деня на народните будители, Райчо Гънчев получи званието „Будител на Стара Загора“.

Господин Гънчев, кажете на публиката за Вашите родови корени и професионални интереси.

Моята професия е ловен служител. Завършил съм висше образование с профил „Ловно стопанство и организация на ловен туризъм у нас и по света“. За Вас това ще прозвучи странно, защото градският човек не всякога свързва лова с етиката и морала, тъй като става дума за лов. По преди това става дума за развъждане на дивеч, за управление на популация, за екология и поведение на животните, взаимоотношения хора-животни и пр. Всичко това ме е накарало да присъствам плътно в природата, което за мене изобщо не е нищо ново. Роден съм до село Сатовча в един горски обект- Дичка. Баща ми е бил горски, разпределен да служи от Родопите, през Катунци, Пирин, Беласица, Стара планина, Средна гора …Като малък вървял съм винаги до него, където го местят. По-интересното е, че и дядо ми е бил горски стражар в годините на монархо-фашистката власт. Ходили са с военна униформа, карабина и нагант и са вардили гората. Носеше пет куршума от войните и два от това, че е стрелян от бракониер. Слагали са му бомби в печката. Беше нарязан от ножове дето се е бил с разни бракониери…Моят дядо е имал уникален случай. Както дървосекачите секат, едно дърво пада и премачква хралупа, в която е имало една белка (самсар)– животинка като катеричката. Дядо ми Райчо взема белката, загъва я във вестник, слага я в торбата и тръгва към горското стопанство в град Карлово , което се намира на 8 километра, предава я в службата, урежда документите, че е предал животното и се завръща на работа пешком отново 8 километра. За мене това е уникално! Сега ги виждаме смачкани по пътя, но тогава, преди 70-80 години, такава животинка за горския служител е означавало, че той води отчет на всяка жива твар. Това е висок морал.

Баща ми пък, пребродил десетки планини, основно се занимаваше със залесяването. Преди 30 години, в навечерието на промяната, тези стари горски служители отчетоха 10 милиона декара залесени и отгледани гори в България. Искам да поздравя инициативата на кмета на Стара Загора Живко Тодоров, който се запъна, че всяка година ще се засаждат по 10000 дръвчета. Благодарение на обществената подкрепа, вече са засадени първите 12000.

Къде са корените на българите? Ние местен народ ли сме или сме придошли от някъде?

Версиите за появата на българите официално са 7-8: Хунската на Димитър Съсълов, Туркската, Тракийската на Ганчо Ценов, Руска- че сме славяни, на Петър Добрев че сме от Ирано – Персийски произход – Памир и Хиндокуш и т.н.

Без да съм историк, по пътя на моята професия, че съм се скитал по ловни експедиции и главно моето желание е било да мина през Азия, през централната полоса, където са се движели конните народи. Винаги съм си поставял за цел да питам, да разпитвам, да разглеждам, да говоря с прости хора и професори, с ловци и овчари…Версията ми е , че потоците племена от различни райони на огромния азиатски континент, са се събирали като пълноводна река в пътуванията на конните народи на Запад. Имало е силна центрирана власт на рода Дуло, който успява да обедини хората и от север от Сибир, и от далечната Манджурия – хуните и от китайските области, и от ирано-памирските възвишения…

Аспарух е дошъл в онгъла в днешните наши земи с 52 племена и народи – игури, кутигури, сарагури, сабири и т.н. Всички те са поискали да се нарекат българи.

В кратката Ви биографична справка са изредени над 40 страни, които сте посетили като водач или участник в различни експедиции. Какво научихте от тези пътешествия?

Предпочитам винаги да се движа по линията, по която са се движили конните народи. Това е на север от големите планини каквито са Кавказ, Памир, Тян Шан, Алтай, Саяните, Усурийската тайга, реката Амур, Тихия океан. Там са държавиците Азърбайджан, Казахстан, Киргизия, Далечния изток и пр. В Сибир съм навлизал многократно още когато правих дисертацията си за мечката на Балканите. Бях на специализация в Северен Урал по темата за взаимоотношенията между крупните хищници и хората. Съдбата ме отпрати в най-северната точка – полуостров Таймир, който се пада зад Полярния кръг…Не говоря за Карпатите, която е най-близо до нас. Тя е уникална планина с уникална флора и фауна. Най-плътната популация на мечки е в Капратите…Осъществи се мечтата на малкото момче, което е чело индиански книги, да бъда в Британска Колумбия, скалистите планини Юкондай, където златотърсачите са ровичкали – това е цяла епопея за този край. Попадал съм в землянки или колиби на местното население, избито преди 130-150 години от нашествениците…Още стоят брадви, триони, кутии с патрони, стари вестници, даже консерви…За Африка няма какво да кажа – вече всички ходят там на сафари. Ходил съм в Зимбабве, Намибия, Босфана, но там не ми е интересно. Интересно ми е тук, защото винаги попадам на следи – на познати думи, ритуали нашенски шевици, дрехи, знаци, или пък в разговор с хората.

На 3800 метра надморска височина в Тян Шан имаме базов лагер, там спим. Намира се на границата с Китай. От там тръгваме с конете на още по-високи места, за да търсим сибирски козел. Но там живее един старец с бабичката си, сина и дъщеря си, с внуците си в юрти. Отглеждат якове и камили. В юртата има много красиви тъкани. Питам бабата на руски език, какво представляват. Тя ми отговаря:“Не зная, но ги наричаме български шевици. Наследила съм ги от моята баба“. Според мене, това е уникално: На 3800 метра надморска височина живеят хора, които наричат най-скъпоценните си вещи, като икони „български везби“, останали от техните предци.

Затова казвам, че имам мое мнение за появата на българите.

Кои думи на тези народи си приличат с българските?

Твърдим, че от Чингиз хан сме взели терминологията на монголската войнска аристокрация – багатур, боил, войн, чигот и т.н. Няма такова нещо, Чингиз хан е 1000 години след нас. Проф. Цветана Татраджийска е работила в Монголия дълги години и е категорична:“И монголските учени го казват и аз твърдя, че първият език, появил се в онези зони на Азия, над Северозападен Китай, пустинята Такламакан – подвижна, ужасяваща пустиня и т.н. е българският. Монголците, хуните са взели от нас това наречие. Руският език е взет от българите. Когато се „натрисаме“ на тюркския каганат между V и VІІ век, естествено, както сега като сме в Европейския съюз и всички се мъчим да говорим на английски език, естествено че 200 години дуловците – т.е. всички племена около рода Дуло, които искат да бъдат българи, са говорили на тюркско наречие. Така че Кубрат и Аспарух са дошли тук с много думи, които наричаме турцизми, дошли от турците. Не са турски, а тюркски: капама, гювеч, чеверме… В Киргизия казват :“Дай ми една чаша айран“ – айран – мляко и вода. „Подай ми камшика!“ Калпак, куш, бунар и пр., които употребяваме в битовия речник. Някои от Вас вероятно се интересува повече от българска история и познава знака, който прилича на латинската буква V – с удължено краче и две чертички отстрани. Това е знакът на Тангра – космически знак, който родът Дуло като водещ, приема и за родов знак. Този знак присъства във всички хералдики на турските султани и на руските императори.

Някой беше възложил на професионален фотограф да заснеме меча бърлога, ако може мечка -още по-добре. Тръгнахме с него из планината и го вода от дупка на дупка, за които зная че са родови бърлоги, т.е. там са раждали мечки. Те винаги се намират на съкати места – високи, недостъпни, опасни места в планината. Сто пъти съм ходил на една дупка до Кадемлийския водопад в Тъжанския балкан и заставам вцепенен. Не от мечка, мечка не може да ме уплаши. До самата дупка виждаме на сивата скала в голям размер в бяло знака на Тангра, изсечен на около педя в скалата. Вероятно при някакво слабо земетресение или друго природно явление, част от скалата се отцепва и се открива знакът на Тангра. Изумително.

Господин Гънчев, Вие сте ученият, изследователят и писателят, който най-много знае за кафявата мечка у нас и по света. Какви са откритията Ви за този звяр, който казват че прилича най-много на човека?

За мечките мога да Ви разказвам безкрайно, но ще Ви споделя само един случай:С млади софийски еколожки, които искат да изследват мечката, тръгнахме по дупки, където животните са раждали, за да ги описват. Питат момичетата колко дълбока е дупката, колко е широк входът й, каква е гнездовата камера на женската, където ражда и т.н. Вземам ролетката, започвам да меря, съобщавам и те записват. Заведохме ги отново в Тъжанския балкан заедно с хижара на хижа Мазалат, който преди много години се е сблъскал с мечка в дупката.

Казвам му:“Заведи ни на дупката, където си се срещнал с мечката!“ Отидохме! Спуснахме се! Огромни камънаци и дупки. Застанахме пред дупката, в която преди години като е влязъл, е налетял на мечката вътре. Около метър и половина дупката е вертикална и после „тръгва“ на някъде. Говорихме си около 15 минути. Той разказа как е влязъл, как са се заклещили, тя избягала навътре, а той – навън с половин откъснато ухо, с одран гръб и захапан задник…Решавам да вляза в дупката да започна да меря, а Николай ми казва:“Райчо, не те пускам вътре! Тук ме е давила мечка! Няма да влизаш! Ще вземеш голям камък, ще го хвърлиш в дупката вляво, той се пръска, а оскулките заминават вдясно. Там има ниша, в която лежеше мечката. Да му се доверя, взех камък, тряснах го в дупката и мечката изрева отвътре. През цялото време е била под нас на метър и половина и ни е чакала. Ако не бях послушал Николай и самоуверено бях скочил върху нея, може би тази среща с Вас нямаше да се случи.

Естествено хукнахме да бягаме. Отдалечихме се доста, и я чухме как започна да бучи, но не излезе от бърлогата си.

Друга мечка щеше да ми скъса дипломата. Браконери бяха сложили примки и тя се уловила. Горските ме викат:“Ела да видиш какво ще правим!“ Докато приказваме, тя скъса примката и се хвърли върху мене. Тогава стана мазало. Извикахме от Казанлък дежурната полицейска група. Един ден мереха с ролетките – писаха, обяснявахме…

Какво животно е мечката?

По принцип хишникът е много по-интелигентен от копитните и тревопасни животни, защото трябва да мисли как да ги надхитри. По градация, интелигентността на мечката започва от там, където свършва нивото на всички лъвове, леопарди, хиени, котки, тигри и т.н. Те стигат до определено ниво и по-нататък нямат развитие. От там нагоре е мечката. Във всички северни ширини, където тя обитава главно – Сибир, Северна Америка, Канада и пр., всички народи я имат за тотем, за култово животно. Всички, които са се сблъскали с мечката по някакъв начин са разбрали, че тя почти разсъждава като човека. Отделно дето прилича на човека, само че е много по-мощна.

Ще ви разкажа кратък случай: В ловните стопанства има система за улов на диви прасета. Прави се капан по подобие на този за мишки, само че много по-висок. За примка се слага кочан царевица. Влиза прасето да я хапне, пада врата и то остава в капана.

В Широка поляна сме с горските. Капанът затворен, но вътре няма нищо. Вижда се обаче, че е влизала мечка, опънала е сезала, с който е вързана вратата и тя пада. Но понеже капанът няма таван, тя е взела царевичката и е избягала. Пак зареждаме капана. На другия ден отиваме – вратата не е затворена, но от царевицата е останал само огризания кочан. Мечката е разбрала за капана, внимателно от външна страна е докопала царевицата и без да опъне сантим от сезала е изгризала зърната.

Друг случай: Седим двама в едно чакало. От моята страна идва мечка. Мазгалчето , където държим пушките за отстрел е тясно. И вместо да отиде на поляната, животното дойте под нас. Ние сме на три метра височина. Изяде някакъв паднал кочан. Не смея да мръдна, че ми скърца столът. Но колегата до мене – много любопитен, си вкара в тесния мазгал главата, завъртя я да гледа мечката отгоре. Като изяде кочана, мечката се изправи да търси друг и се видяха от 30 см и двамата изреваха. Мечката избяга със страшна сила, а той си закачи главата и щеше да си скъса врата…

Имате много книги да мечката, нали?

Имам доста книги за мечката. Първата беше „Мечката“, после „Мечка ремък“, „Българинът и ловът“ и т.н. Но имам една книга, в която описвам много мои случки, уникални ситуации с различни хора. Ще Ви бъде интересно да прочетете, защото в европейската фауна това е най- крупният хищник. В Европа те масово са унищожени от стопаните, животновъдите, туристите, защото се страхуват от тях. Така че Европа се е прочистила от тях. Но екологията бавно започва да ги възстановява в Испания, в Швеция, Норвегия и пр. Французите се опитаха да ги възстановят. Взеха от Хърватия 2-3 мечки, пуснаха ги н Пиринеите – разбира се с GPS– и. Всички туристически дестинации се вдигнаха с демонстрации да изгонят мечките, за да не им развалят туризма. В Германия се появи една мечка, преминала от Австрия и цялото население се вдигна да я убива. Това е вече психология. В България популацията е стабилна и няма тези проблеми. Ловните деятели твърдят, че броят им е около 1000, а еколозите, които искат да се развъждат твърдят за около 500. В Румъния има около 9000 мечки, в Турция те са над 20 000 .

Господин Гънчев, как се роди идеята за създаване на уникалната прабългарска школа за оцеляване „Бага-тур“?

В българската митология, история, събитийност, фолклор има неща, които никъде другаде в света ги няма. Ние сме дали толкова много неща на човечеството, като започнем от Глаголицата и стигнем до компютрите. Това са все неща, създадени от българи. Ако се докоснете само до един празник, ще потънете в море от невероятни послания, невероятна система за съществуване на човека в хармония с природата. Но за съжаление, ние българите сме забравили, че назад по пътя си сме си оставили волжски българи, чуваши, бесараби, молдовци… Където да посегнете от историята до изкуството, до песните и танците сме уникални. И защо трябва да превеждам примери, тъй като от цял свят идват чужденци и молят Валя Балканска да изпее една песен, която да изпратят в Космоса…Защо не взеха един рапър или участник в Евровизия? Защото няма нищо в техните песни. Ритмите 7/8, танците, дрехите…Отидете на съборите да видите момичетата като се облекат в сукмани какво чудо е – най-голямата красота на света. Защото дрехите, които обличат, са измислени през хилядолетията, да бъдат така изтъкани и извезани, че да се впишат в хармонията на световната енергия. Няма второ такова нещо в света като нас, българите. Америка е на 240 години. За съжаление си е изтребила индианците и не може да вземе от тях милиграм от културата и знанията им. Да не говорим, че сега обществата са така направени, че като навлезе повсеместно технокрацията, тя изчиства предното общество. С картечници са избити до крак самураите. Индианците са докарани до пълен кретенизъм – дрога, алкохол, никой не ги взема на работа, докато ги превърнат в добитъци. Бушмените са на изчезване, а са вселена от познания. Удивително е как едно малко човече живее в пясъците. Бил съм с тях и знам. Ами чукчетата? За съжаление също са ликвидирана система и хора. В тази народност няма думата „не“. Ако го обидиш, изтегля се почтено и се самоубива някъде. И или го изяжда бяла мечка или се обесва с един сезал.

По подобен начин са изчистили багатурите. Те са елитните войни на българската войнска аристокрация. На това как дух и тяло се превръщат в желязна стенобитна машина, която при това не е безмозъчен фитнес, а е човек който само за честта и за името си на своя народ е готов на всичко.

Размислих се: Не може Аспарух да дойде по нашите земи, за отмести цяла империя и да си направи държава с тези багатури и ние сега да го пратим в забвение и да наричаме предците си езичници, които миришат на конски фъшкии. Тогава реших, че ние ще направим български багатури, които ще бъдат на не ниво със самураите и рицарите, а над тяхно ниво. Слава Богу, благодарение на няколко момчета в началото, това се случи. Сега сме стотици.

Слава Богу, когато сега ни поканят на международен турнир в Казахстан, Унгария, Киргизия, Турция, в Австрия, щом излязат багатурите, всички се вторачват в тях. И чакат да се случи нещо наистина велико и интересно.

Тази година на международни игри в Казахстан с участието на представители от 27 държави, Иван Кючуков от Стара Загора победи на стрелба с лък от кон. Монголецът, който е световен шампион на тази дисциплина, си изяде лъка. Иван улучи цел, която никой друг не успя.

Въпреки че сме залети с друга информация, Багатур е създаден ,за да изровим нашата информация: как са възпитавали децата и подрастващите, как са ги обучавали и на какво са ги учили. Всеобщо мнение е, че много интелигентният човек е голямата работа. Да, много интелигентен, но е „хилка“, но е страхлив, не е трениран да се спасява при непредвидени обстоятелства. Ако се загуби такъв човек в планината и няма Интернет, как ще се спаси?

Ние създадохме тази система, за да може младият човек да се натренира, да изучава историята си, да научи празничната система и да я изпълнява. А в празничната ни система има десетки обреди и обичаи, които ни хармонизират с природата. Например най-простичкият от тях – Йордановден. Провежда се винаги на 6 януари. По древната космогония на българите на тази дата, водата в космическия си годишен цикъл, преминава към хармонизиране между Ин и Ян – двете космически енергии и става здрава вода. Древните българи са го знаели. На този ден влизат смело във водата, газят я, къпят се, пият я, ръсят с нея жените и малките деца.

Но Вие също всяка година почитате този ритуал на Мъглижките бари, нали?

Смисълът при нас не е само да яздим коне, може да се язди и на конната база. Не само да стреляме с лък, за това има и спортни клубове. Опитваме се да създадем система, в която хармонично момичетата и момчетата едновременно да бъдат здрави, да бъдат учтиви, внимателни, трудолюбиви… Ако чуем, че някой псува, ако употребява неетични думи, ако пуши, пий или се дрогира, в Багатур няма място. Човек трябва да е хармоничен във всяко отношение. Търсете хармоничното навсякъде и във всичко. Неслучайно самураят върти меча , но след това работи краснопис с една четчица, пише поезия хайку…Когато хората се докоснат до повече неща започват да търсят хармония.

В крайна сметка „Бага-тур“ се превърна в клубна спортна система със свои поздрав, химн, символи, дисциплини, методика на обучение и всички са откопирани от древните българи. Опитваме се да създадем модели на поведение.

Може ли да обясните клетвата, която в началото на всяко занятие се полага, както и значението на специфичните Ви поздрави?

В символиката на поздрава в съответствие на иерархията, към по-старшия, към залата, към обществото, ние сме разработили наша символика и терминология , която е старобългарска. За да не си измисляме клетва, сме се опрели на глаголическия текст, който е достатъчно послание , ако бъде разтълкуван правилно. Затова преди да започнем тренировки, при завършване, при поздрав към публиката, когато е в строя, главнокомандващият, който по нашата терминология, ако са 7 човека се нарича багир, ако е по-голям – батир, после – боил, после – багатур, главнокомандващият подава команда. Той казва: Рии! – което означава на старобългарски „строй се“. Войните застават в позиция. Той продължава командата със „шат“- което означава сабя. Двете „саби“ – ръцете се кръстосват отпред пред гърдите, но едновременно са и крилата на орела, древен знак на българите. В строя стоят и чакат, а командващият казва:“Канас убиги“ – древните канове, към тях е нашият поздрав, защото са били сериозни българи и продължава с: чит! – Чит значи читав, бъди здрав, поздрави, читав бъди! И войните отговарят:“Аз“. И когато го кажат, трябва да потреперят земята и небето, защото те в момента са връзката между тях. „Крилата на орела“ и „двете саби“ изсътват и правят на юмруци, наелектризират тялото, главата пада -отсечена,фонтанелата се наелектризира. От времето на Кубрат се знае, че на главата му има дълга плитка. Защо? Четете и ще разберете…

По този начин ние правим поздрава със старобългарски думи с тези жестове и т.н. И всички, от най-малките деца, том влязат в Школата, започват да учат клетвата. И тя е Глаголическото послание: „Азъ, Боуки, Веди, Глаголи: Добро Ест Живети Дзело Земли И Же Како Люди Мъислете, Наш Он Покой Ръци Слово Твръдо“. Те са вече наелектризирани. Те са готови за боя! Така Вие хармонизирате космическата енергия с Вашето аз, с Вашата лична отговорност, аз ще извърша каквото е нужно! Така няма сила, която да Ви победи.

След месец идва най-най-красивия християнски празник Свето Рождество Христово. Какво е общото останало през хилядолетията, когато този ден са празнували прабългарите и днес?

В българската и в световната празнична система всички празници се организират около Коледа. Това е система от много празници, защото астрономически на 21-22 декември благодарение на движението на небесните тела, старата година преминава в нов цикъл. Затова старите българи са наредили празник след празник. Но те започват от 20 декември – Игнажден. И това е утре. От Игнажден до Йордановден (6 януари) внимавайте къде ходите като се мръкне, по-добре никъде. Внимавайте кой Ви влиза в къщата. Той се нарича полязник. И ако не е качествен човек, ще донесе неприятности за цялата година. От Игнажден започват така наречените мръсни дни и нощи, т.е. бушува мръсна енергия. Това са дни и нощи, изпълнени с неустановена енергия, нехармонизирана енергия. Затова са заредени с празници, за да могат хората само да ядат, да пият и да се веселят, да празнуват, да се целуват и да се радват. Да не се занимават с работа и бизнес, защото успехът е съмнителен.

Тази празнична система откопираме и считаме, че новата година започва на 21 декември, както е по астрономическия и прабългарския календар. После я празнуваме още веднъж на 1 януари, което не ни пречи. Вгледайте се в празничната система на прабългарите, основно образувана от 68 празника. Половината са само мъжки, другата половина -само женски. Изпълнени са с точна обредност, дрехи, послания, песни и т.н. Ако се вгледате по-внимателно в тях ще установите, че празниците Ви балансират с космическия цикъл от 365 дни. В старото общество хората не са чели, не са имали компютри и модерни телефони. Но имат празнична система от баба и дядо. Баба и дядо знаят, че идва Петровден – ще се яде първото петровско пиле. На Секновение ще спрат са влизат във водата, защото започва дехармонизиране на водата, т.е. става опасна за човека. На Еньовден ще се спи под небето и при изгрева на слънцето ще наберат 77 билки и половина, които точно тогава са с най-силни лечебни свойства…Това е Тангризъм. Тангризъм не е равнозначно на езичество. Това означава познание на природата и законите в нея. Празничната ни система е също такава.