Една романтична връзка между Гоце Делчев и Юстинияна обвита в мистерия

“Една от най-романтичните интимни връзки в революционното движение е между Гоце Делчев и Юстиниана (Янка) Каневчева от Охрид. Обвита в мистерия, за учителката се твърди, че е негова тайна годеница.

Убийството на Гоце „медийно“ се подготвя година по-рано. Разтревожената Янка пише писмо, което на 8.02.1902 г. изпраща до редакцията на вестник „Дело“, чийто главен редактор е Яворов, в което настоява да опровергае слуховете за предполагаемото убийство на Делчев. В това кратко писмо Янка Каневчева пише: „Уважаеми редактор; Изпращам ви в пощенски марки абонамент за три месеца за вашия вестник „Дело“. Моля, ако е възможно, да публикувате опровержение на фалшивите новини, че господин Гоце Делчев е бил убит.

Ако е възможно това да се обяви незабавно във вестника и да ми го изпратите на адрес: Пловдив, Петър Мутафчиев, учител. Докажете, моля, че е жив и здрав, въпреки че мнозина вярват, че господин Гоце Делчев е убит. Докажете им, че е жив! Ако не искате, тогава не ми изпращайте на посочения адрес нищо. И всичко това, моля, да не се знае от кого е и кой го изпраща.“ В края на писмото, Янка уточнява, че писмото го пиши в София на 8 февруари и „остава с вярата“, че опровержението ще се публикува.

Младата учителка постоянно е била в контакт с любимия си и за това знае, че времето, за което се твърди, че е убит, Гоце Делчев е бил в обиколка на четите. Гоце винаги, когато е имал и най-малката възможност, чрез куриерите е изпращал хабер до нея, че е здрав и жив. Уведомявал я е, къде е и кога ще дойде. Към края на 1902 г., когато за пореден път се разпространява слух, че войводата е убит, Янка с разтуптяно сърце посреща любимия в дома си. Щастлива е, че може да го прегърне, да му се порадва, поне за кратко да бъдат заедно, влюбени и щастливи. Но за жалост техните общи щастливи мигове продължават само няколко дни. След коледните празници на 1902 г., Гоце Делчев решава отново да замине в Македония и идва на прощална вечеря при нея. Янка му готви вкусна гозба и му дава червено въстаническо знаме с лъв и фигура на момиче, което сама е избродирала. Младата революционерка на шега казва, че лъвът е той, а момичето е тя. Гоце с глас се смее на това сравнение. След вечеря Янка го изненадва с коледен подарък – сърмен пуловер, който ще го пази от студа по македонските планини.

За да не разваля настроението, Делчев не и казва, че той е против въстанието, за което вече почти публично се говори. Тръгва от дома на своята годеница облечен в нейния пуловер. Същата нощ се среща и с верния си приятел и съратник Михаил Герджиков, който упорито се опитва да го убеди да отложи своето спешно заминаване в Македония. Герджиков предлага заедно да заминат след няколко седмици. Според неговите спомени, Гоце изобщо не искал да говори за никакво отлагане, бил много разтревожен и потиснат от решението на пролет да се вдигне въстание в Македония. Признава пред Герджиков, че ще направи всичко да се отложи въстанието, защото народът не е въоръжен и не е готов за такова нещо. В подобни условия, това няма да бъде въстание, а кланица.

Михаил Герджиков по-късно ще запише в спомените си, че никога не е виждал Гоце толкова тъжен и притеснен. Преди да замине го прегърнал и с една сълза в окото, му казал:“ Ако нещо се случи с мен, ако ме убият, има две неща, за които милея – родината и Янка. Дръжте и двете. Ако някога, по-късно се родят някакви чувства между вас и Янка, бъдете благословени“. Янка Каневчева научава за Гоцевата смърт няколко дни по-късно. През следващите няколко години тя ходи облечена в траур, въпреки че е била мома, което доказва, че двамата са дали дума помежду си, без задължения и без свидетели. Пет години по-късно Михаил Герджиков предлага брак на Янка. На следващата година се ражда дъщеря им Магдалина. Войводата Михаил Герджиков докрай изпълнява завета на своя приятел: грижи се за Янка до нейната преждевременна смърт през 1920 г. и се бори за свободата на Македония до смъртта си.”

Автор Атанас Филипов – източник ФБ – Живите български корени