Сириец в Германия тъгува всеки ден за гърменското село Крушево

Той е сириец. Живее вече няколко месеца в Германия. Там се събра с най-близките си хора след години на раздяла. Но не забравя и за ден едно малко, но голямо с добрите си хора село в община Гърмен – Крушево. И не крие тъгата си по населеното място, по приятелите си в него, по красивата природа и хубавите градове в Пиринско.

За 32-годишния сириец Недим Асфур България се превръща във втора родина. Младият мъж пристига
в Крушево в края на 2013 година. „Покланям се пред добрината на всички жители на това прекрасно
село. Те ми подадоха ръка, приеха ме като свой, помогнаха ми да се науча да шия и години наред да
изкарвам прахраната си като шивач в местен цех”, твърди Сирийския шивач /така го нарекоха някои от
местните/ от Крушево, който вече живее близо до германския град Щутгарт.

Обажда се обаче всеки ден на най-добрия си приятел Сабри Белянски, който е кметски наместник на
гърменското село. „Ние станахме като братя. Недим живя при нас 7 години, замина за Германия в края
на миналата година. Звъни ми непрекъснато, интересува се как сме всички тук, праща поздрави на мен
и съселяните ми. Разделихме със сълзи, сега пак понякога плачем заради раздялата”, споделя Сабри
Белянски. В момента Недим чака да приключи процедурата по издаването на всички необходими
документи в Германия. Щом се сдобие с тях, сигурно е, че ще намери начин да се върне в Крушево и да
гостува на своите приятели. „Той остави сърцето си при нас. Недим видя само добро от нас, ние също
получихме много добрина и човещина от него. Моят приятел е честен, готов винаги да помогне на всеки.
Затова никога няма да го забравя и аз, и моите съселяни”, категоричен е 28-годишният кметски
управник на Крушево. Той и жителите на селото очакват скоро да видят и прегърнат своя Сирийски
шивач, който ще смени, макар и временно, германския град Щутгарт с гърменското село.

Представяме ви и един материал за Недим, писан през март 2016 година:

Сирийския шивач. Така жителите на гърменското село Крушево наричат 28-годишния Недим Джелал
Асфур. Младият бежанец от Сирия намери тук своя пристан. Свикна с начина на живот в малкото
селище, където пристига в края на 2013 година. С носталгия обаче си спомня за първите си дни в
населеното място. Защото тогава бил в компанията на баща си Джелал, на сестра си Джиана и зет си
Закари, както и на трите им деца. С тях живеели съпрузите Абдулах и Манар Халил и двамата им
синове. От тази колония в момента в Крушево е единствено Недим. Всички други заминали и се
установили в Германия. Младият мъж не крие, че и той се опитал да отиде в Западна Европа, за да е
заедно с близките си. Но го върнали от Гърция у нас. И намерил цялата добрина на света в лицето на
местните хора, сред които и двамата съпрузи от Англия Ян Кенеди Додс и Лили Гилбърт.
„Имам шанс да напусна България след 3 години, когато мога да получа българско гражданство.
Признавам, че искам да съм с моите роднини, чувам се с тях често, пишем си в интернет. Сега не мисля
за пътуване, защото тук се чувствам прекрасно. Всички ми помагат,
приеха ме с отворени сърца
покланям се за добрината на всички жители на Крушево“, разказва Недим, който за 2 години и половина
е успял да понаучи доста добре български език. Това му помага да общува свободно с новите си
приятели. Взел уроци и в шивашкия занаят. Дълго време залягал над шевната машина, попивал думите
на тези, които го обучават. И резултатът е налице. В момента е сред най-добрите шивачи във фирмата,
която има цех в гърменското село. Трудът никак не му тежи. Защото е важно сам да може да осигурява
доходи за прехраната си. „Повече от година съм в тази фирма. Благодаря за дадения ми шанс и на
собственика, и на колегите. В родината си бях продавач в магазин, но сега смених професията.
Избягахме от родната земя заради войната и бомбите, живеехме във втория по големина град Алепо.
Там загубихме всичко, но поне оцеляхме ние. А тук ми дадоха втори шанс за живот с отношението си и
човечността си“, споделя Недим. Твърди, че местните хора са много добри, има много приятели. Всичко
му харесва в Крушево. Бившият кмет на селището Явор Белов помогнал на младежа да си намери
подслон. В началото той и роднините му живеели при съпрузите от Англия Ян Кенеди Додс и Лили
Гилбърт. Щом родствениците му заминали, за Недим пригодили една от стаите в училището, в което
отдавна няма ученици. Майстори от селото дори му направили баня, за да има всички нормални условия
за живот. Сега сириецът работи, а вечер е с приятели на кафе. Най-големият му приятел е 23-годишният
Сабри Белянски. Повече от година двамата са почти неразделни. Много обичат да пътуват – до Гоце
Делчев, до Разлог, до Сандански, до Благоевград.

Всеки ден си правим разходки с моята кола

Много е свестен, честен е, винаги е готов да помогне. Чувствам го като брат“, твърди Сабри.
„Не е важно къде живея. Имам покрив над главата си. Липсват ми близките, за да е пълно щастието ми.
Тук съм в рая, отново сънувам хубави неща, а не кошмари. Благодарен съм на Мама Лили и на нейния
съпруг Ян, които първи ни приютиха.Обичам и тях, и другите ми съселяни“, казва през сълзи младият
мъж. В Крушево англичаните се преселили преди повече от 8 години. Разбрали за проблема с
бежанците от Сирия у нас и веднага взели решение да помогнат и да подслонят при себе си едно
семейство. „В Крушево ни посрещнаха с отворени обятия, хората са честни, добри и работливи.
Помогнаха ни много в началото да се устроим, да свикнем. Затова и ние помогнахме на сирийците“,
обясняват англичаните. Сърцата им се свили най-вече за хлапетата. Не се колебали никак. Приютили в
дома си цели 11 възрастни и хлапета.
„Имаме му пълно доверие, той също вярва в нас. Това е най-важното. Приехме го като един от нас.
Работлив, тих и скромен млад човек, нямаме никакви оплаквания от него“, споделя бившият управник
Явор Белов. Недим също няма оплаквания от нищо. Очите и сърцето му са пълни с благодарност към
всички – и към англичаните, и към местните. „Хората са супер, много са добри. Даваха ни всичко в
началото, когато нямахме работа – боб, картофи, масло, мляко, дрехи. Даже работниците в шивашката
фирма събраха по 5 лева за нас. Дървата за огрев мъже от Крушево ни ги дадоха. Никога няма да
забравя тези добрини. Искам само и аз да съм им полезен с нещо“, разкрива Недим. Той е убеден, че
в момента не иска да ходи в Западна Европа
„За мен е от значение да имам работа и спокоен живот, нещо, което тук е факт. Заплатата ми е
достатъчна, доволен съм“, казва той. Накрая издава, че понякога мисли да се задоми, тъй като
местните девойки са много красиви, скромни и работливи. „Но по-важно е някоя мен да хареса“,
допълва с усмивка Сирийския шивач от село Крушево.

ilindenpres.bg