Скандал! Има ли вероятност Места да изчезне заради проекта „Белмекен-Сестримо-Чаира“ или защо не се реализира проекта за язовир Кремен?

„Белмекен“ е красота в Рила. Чудото „Белмекен-Сестримо-Чаира“ е направено изцяло от българи

Най-високият язовир с насипна стена на Балканския полуостров е у нас. Това обаче трябва ли да ни радва, и кой плаща цената за създаването му? 
Водната каскада „Белмекен-Сестримо-Чаира“ е произведение на изкуството в хидроинженерството. За времето си е считана за най-голямата на Балканския полуостров. Уникалният проект включва 3 язовира, два дневни изравнителя, четири електроцентрали, обвързани помежду си чрез сложна мрежа от напорни тунели и тръбопроводи, каптажи и канали.
Пред дни правителството реши да спаси Перник от водната криза, като използва ресурсите на язовир „Белмекен“. И „Топ Преса“ ви разказва за проекта, които има огромно значение за електроенергийната система на страната ни.
Всичко започва с изграждането на яз. „Белмекен“, който е завършен през 1974 година. Разположен е на 1923 м надморска височина по течението на Сестримска река в Рила планина и е най-високият язовир с насипна язовирна стена на Балканския полуостров (висока 88 метра и дълга 737 метра). Името му в буквален превод означава „Известно място“. Неговият обем е 140 милиона куб. м. Водите в язовира постъпват от северната и южната страна на Рила чрез около 110 км изградени тунели и канали.

Каскадата е възможна не само благодарение на уникалните инженерни решения, но и чрез природен феномен.
В североизточния дял на най-високата българска планина – Рила, на около 80 километра южно от София се простира по поречието на река Крива. Тя е приток на Марица и се влива в нея в западната част на горнотракийското поле. Поречието на р. Крива се характеризира с големия си наклон – в участък с дължина от 10 км съществува естествен над 1300 метра.
Енергията на реката е факторът, който прави тази област един от центровете на самобитен добив на желязо през средните векове в България. Като доказателство за това се посочват откритите останки от пет самокова, двадесет видни и над тридесет ковашки работилници.
След Освобождението българската техническа интелигенция оценява огромното значение на този енергиен потенциал. През 30-те години на миналия век нашите хидротехници извършват необходимите проучвания и дават предложения за усвояването му. Идеята обединява усилията на много българи, в резултат на което след години се реализира проектът за Сестримския хидроенергиен комплекс – един от най-големите в Европа.

През тунел и подземен напорен тръбопровод водата от язовир „Белмекен“ постъпва в ПАВЕЦ (помпено-акумулаторна водноелектрическа централа) „Белмекен“. Оттам водите се насочват към намиращия се в близост дневен изравнител „Станкови бараки“. Отново по тунел и подземен напорен тръбопровод водата достига ВЕЦ „Сестримо“. От централата през 3-километрова безнапорна деривация (система от съоръжения, чрез които се взема вода от реки и водохранилища и се отвежда до водни централи и помпени станции) водата достига до дневния изравнител на ВЕЦ „Момина клисура“. След централата, преминавайки по 70-километров тунел, водата достига до язовир „Пясъчник“, чрез който се подпомага напояването на горнотракийското поле.

Огромната система е изградена за рекордно кратко време – 8 години, а в строежа й участват единствено български инженери и работници.
Не по-малко впечатляваща е и ПАВЕЦ „Чаира“ – най-голямата помпено-акумулираща централа в Югоизточна Европа. Захранва се с водите на язовир „Чаира“ в помпен режим и на язовир „Белмекен“ в генераторен. Впечатляващото при нея е, че се намира под земята. Машинната зала се намира на 350 м под краката ни в кухина с размери 22/111 метра с максимална височина 43 м. Строителството е извършено на два етапа, първият от които започва през 1980 г. и поради финансови затруднения е завършен през 1995 г.

Денем централата произвежда ток с вода от „Белмекен“, а нощем супермощни помпи качват водата обратно горе в язовира. Заедно със съседната каскада „Белмекен – Сестримо“ мощността му е около 1600 мегавата, почти колкото 5-и и 6-и блок на АЕЦ „Козлодуй“ заедно.
Със сериозни размери е и стената на язовир „Чаира“. Бетонното съоръжение е високо 85 метра и е дълго 305 метра. Основното предназначение на язовира е да служи за долен изравнител на ПАВЕЦ „Чаира“. Недостатъчният обем на язовира обосновава строящия се яз. „Яденица“ и свързващия го с „Чаира“ обратен тунел.

До 1963 г. в България са били построени около 2000 микроязовира, а напояваната от тях площ достига един милион декара. У нас са изградени общо 216 язовира, които се класифицират като големи. В края на 60-те години на миналия век страната ни е на трето място в света след САЩ и Япония по броя на изградените язовирни стени.

До тук всичко звучи добре и в преспектива. Но Топ Преса се натъркна на тревозжна информация, свързана с проекта – “ Белмекен-Сестримо-Чаира“. Според специалисти до които наш репортер се допита, Белмекен е завършен 74-та и са знаели, с ясното съзнание че водата ще намалее в река Места. Намаляването на водата в МСта идва от каскадите, затова е проектиран Язовир „Кремен“…“Не го кръстиха „Места“ за да не реагират Гърците, имаше междудържавна спогодба за определен воден оток тогава…“, казва ни още специалистът, до който дсе допитахме. Проектът за язови „Кремен“ беше един от преоритетите за държавата преди години, идеята беше да стига до землището на село Господинци, а началото някъде преди село Места..аз обикалях всеки ден със землемерите и геолозите всеки ден. Стената е замерваха от Доспатската и щеше да ипа подобен капацитет. Проекта е готов, а въпрос на желлание е да се поднови, иначе полето в неврокопско  ако пак се напълни Гоце Делчев с люде и и селата с добитък, няма напояване !!! – коментира специално за Топ Преса виният специалист, отказал да му публикуваме името.

За тези които ще се осъзнят в опасенията му той напомня, за  първата по -голяма „пиявица“ на нашата вода: Чрез деривациите „Грънчар“, „Манастирска“ и „Джерман-Скакавица“ част от водите на каскадата „Белмекен-Сестримо“, река Манастирска, река Джерман и нейните притоци, са пренасочени към каскадата в поречието на река Искър и това ще се окаже доста кризистно при едно намаляване дебита на реката. Дано с места не стане така.