РИЛСКИЯ МАНАСТИР – ПОВЕЧЕ ОТ 1000 ГОДИНИ ИСТОРИЯ

Основан от най-големия български светец – Свети Иван Рилски, манастирът е най-почитаният в България

Независимо къде пътуваме и дали е близо или далеч, историята на всяко място оставя следа в нас. Но Рилският манастир не е само история на една сграда, той съхранява историята на цял един народ. И въпреки, че за много хора е само туристическа атракция, манастирът продължава да е ценен за българите и да съхранява голяма част от българската история.

Кога посетихме манастира

Нерядко стигаме до Рилския манастир, харесва ни, особено ако имаме възможност да сме там извън официални български празници. Просто ей така, за да сме в Рила и в манастира. Студеният въздух есента и красотата на планината най-често ни отправя към този регион. Но нямаме любим сезон, в Рилския манастир винаги е хубаво.

А ние последно бяхме в края на септември, наистина имаше много хора, бе неделята след 22-ри септември и навсякъде извън манастира бе пълно със спрели автомобили. Ние подминахме леко манастира и се отправихме към гроба на светеца, създал Рилската обител.

Историята на Рилския манастир

Рилският манастир е основан от най-големия български светец – свети преподобни Иван Рилски (876 – 946 г.). В началото на X век, по време на цар Петър (927-968), възниква и манастира. Първоначално манастирът не  се е намирал на сегашното му място, а няколко километра по-нагоре в планината. Имал е скромен вид, като в началото е подслонявал само отшелника, а по-късно и неговите ученици.

По времето на местният феодал Стефан Драголов (Хрельо), Рилският манастир започва да се гради на сегашното му място. Около 1335 г. е изградена най-старата постройка в двора на манастира – Хрельовата кула, както и жилищни сгради около нея. В днешно време на Хрельовата кула може да се качите и да видите стенописите в параклиса на върха на кулата. Както и гледка на манастирския двор и църквата от високо. Стенописите на параклиса са с голяма художествена стойност и са защитени със стъклени витрини.

Целият манастирски комплекс, в сегашният му вид, се изгражда през XIX век. Красивата и величествена църква в двора „Рождество Богородично“ е построена през 1834-1838 година. А в изработването на стенописите и резбите са участвали най-видните представители на Самоковската и Банско-Разложката художествени школи (1840-1872 г.).

Жилищните сгради обграждат отвсякъде манастирския двор, като оформят неправилен петоъгълник. Високи са 4 и 5 етажа и са изключително красиви. По етажите може да се качите само ако сте гости на манастира.

Гробът на Св. Иван Рилски

И да се върнем към нашата история, когато подминахме манастира и се отправихме към гроба на Свети Иван Рилски. Паркирахме до човек, който продаваше сладолед и захарни залъгалки за деца и се отправихме по пътечка между скали и високи ясени към пещерата на светеца. Преди векове някъде тук е било първото местоположение на манастира.

Въпреки че носих Ани през цялото изкачване, не ми се стори да е много тежко и недостъпно. Десетина – петнайсет минути спокойно ходене, нагоре. И се озовава човек пред каменна църква, почти вградена в скалата. От ляво на постройката е входа на църквата, а отдясно е входа към отшелническата пещера.

Последните пет години от живота си светецът прекарал в пещерата в пълно усамотение и след като починал, бил погребан в пещерата. Няколко месеца по-късно се явил на един монах и мощите му били изровени и откарани в тогавашната столица на България – Търново, в построената за целта църква „Св. Йоан Рилски“ на Трапезица. А оттам мощите били местени многократно през вековете, за да се завърнат в новата църква на манастира, където са и до днес. И където можете да им отдадете почит.

По-късно до пещерата е изградена и каменната църква, която е обновена през 1820 г. А в самата пещера има дървена стълбичка, която води до тесен отвор в тавана ѝ. Съществува поверие, че през отвора може да се провре само този, който е достатъчно праведен. Не съм чувал някой да се заклещи, но съм виждал хора да се разколебават. На входа на пещерата, както и на чешмата близко до нея, ще видите хиляди хартийки, оставени от поклонниците, търсещи помощ от светеца. Хиляди болки, желания и молитви.

Мекици, хляб и биволско мляко

Какво по-просто от това? Когато и да посещаваме Рилския манастир, винаги се отбиваме до манастирската пекарна да похапнем мекици, да си вземем хляб и биволско кисело мляко за у дома.

Пекарната трудно ще я объркате, намира се съвсем близо до едната от двете порти на манастира, но е извън пределите на стените му. Пресичате малка рекичка по дървено мостче и къде по миризмата, къде по опашката от хора, се озовавате пред едно прозорче, откъдето можете да си купите вкусотиите. Много обичаме да хапваме мекици тук. И въпреки, че съвсем наблизо има и ресторанти и хотели, ние винаги предпочитаме мекици и топъл хляб.

Рилския манастир – част от световното историческо наследство на ЮНЕСКО

Последните 100 години не са били лесни за манастира. По време на комунистическия режим в България е било решено (1961 г.) да се спре църковната дейност и да се превърне в музей, под егидата на Министерство на просветата и културата. Тогава, за няколко години монасите са били изселени по други големи български манастири. Но няколко години по-късно (1968г.) им е било разрешено да се върнат и отново започнали да се грижат за манастира. През  1983 г. манастирът е обявен за културен паметник под егидата на ЮНЕСКО. От 1991 г. се възстановява монашеския статут на манастира.

Озовали се на манастирския двор сред много туристи и малко монаси се отправихме към църквата. Както споменах, по празнични дни, особено пролет и есен, в манастира винаги е пълно. Уикендите също са доста натоварени. В църквата запалихме по свещичка, все пак бе неделя. И отново излязохме на двора. Оттук Мими реши да отиде и към музея на манастира, а после се качихме на Хрельовата кула.

Църковно-историческия музей

Вероятно най-подценяваното място от посетителите в Рилския манастир е неговият музей, в който всъщност ще искате да прекарате много повече време, отколкото във всички останали части на манастира. Някак си той често остава в сянката, докато всички (с пълно основание) се любуват на невероятната църква, красивия двор и вкусните мекици и кисело мляко. Но ако още не сте влизали поне веднъж в музея, следващия път си отделете време да поправите тази грешка.

Музеят на Рилския манастир е всъщност това, което ще ви разкаже нагледно 1000-годишната история на светата обител. Докато старите паянтови сгради са били заменени с нови и следите от годините редовно се ремонтират, в архивите на манастира се пазят парченца от всеки важен момент или период в неговата история.