ВИДЕО: В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА – Тайното светилище край Петрелик!

Село Петрелик е част от Гоцеделчевския район (предишната Неврокопска околия). Гоцеделчевското поле – равна котловина, през която тече река Места. Полето, отвсякъде е заобиколено с планини, е дълго от северозапад към югоизток около 20 км и широко 8 -10 км с надморска височина около 540 метра. Климатът на района е средиземноморски до преходно-континентален. Почвеното разнообразие благоприятства разнообразно селско стопанство. В равнината се отглеждат тютюн (световно известната” неврокопска басма”), в нискoпланинските райони пак тютюн, лозя, а във високопланинските места картофи, ръж, някой фуражни култури. 

   Село Петрелик (най-вероятно от гръцкото ”петра” – камък; каменисто място, почва) се намира в южната частна Гоцеделчевското поле, на 2 километра от границата с Гърция, на 4 км. от общинския център град Хаджидимово, на 130 км. от областния център град Благоевград и на 230км. от столицата град София. Разположено е в подножието на малки възвишения, предпланини на Пирин, Родопите и Шилка. Покрай селото тече река Мътница(приток на река Места) – някога доста буйна, а сега през лятото почти прекъсва. По големина на землището селото е сред първите в общината.

Една от легендите свързана с името на селото, е тази около местността ПРОВИРАЛОТО. Това е природно изсечена дупка в скала, която според местните лекува.  Салната арка лекува болести, а мистиката и тайнството тук съществуват от хиляди години. Местните идвали от години при мъка и болка, да оставят част от себе си, дреха, конец или нещо подобно и по този начин да оставят мъката си или болестта. Мястото вече е трудно достъпно, защото се намира в гранична зона, но според изследователи това е автентинчоно светелище на й- древно от всички в региона.

   Голям римски мост и калдъръм над местността“ Анатемата“ подсказват, че наблизо е минавал важен път за Беломорието, а в местностите:“ Гоздерово“,“ Буек“,“ Света Петка“, „Демирово“ са открити селища – махали, археологически находки. В местността ”Бенгя” има много сгурии от топене на желязо, намерена е желязна кука, дървена поставка и други предмети, доказващи, че тук е имало пещи за топене на желязо и самоков – характерно за област „Мървашко“.  Според турски регистър от ХV век селото през Средновековието било зиамет, даден на Махмуд бей Рекяни, както и други околни села, например село Белотинци (сега Левкогия  в република Гърция)(НБКМ Ориенталски отдел,ф.89,арх.ед.19)Тогава селото наброявало 1800 българи,120 власи ,10 вдовици и само едно турско семейство и един турчин вдовец. Към1878 година в него живеели само българи , но започнали да се заселват и турски семейства от освободените български земи, които заграбили хубавите земи, а българите напуснали селото , като са се заселили в близките села Копривлен, Гайтаниново, Жостово и други . Поради това към края на ХІХ век В.Кънчов (М1,П1) сочи само 10 български и 50 турски къщи с население съответно 90 и 300 жители. По времето на Руско- турската освободителна война (1877\1878) тук не стъпва нито един български или руски войник. По силата на Берлинския договор от 1878 година Македония остава под турско робство.  Българска войска влиза в селото чак през1912 година (Балканската война). Тогава е взривена и джамията в селото. През 1912 година, преди българските войски да стъпят в Петрелик ,турците го напуснали, а българите от съседните села Жостово и Либяхово го ограбили и запалили, поради което до 1916 година то е запустяло, и представлявало жалки руини.  Първите жители (само турски семейства) се завърнали в селото в началото на 1917 година, в края на следващата година се заселили 8 семейства от село Волак, а през 1925 година още 40 семейства , прогонени от Беломорието. През 1926 година било открито първото българско училище, по това време било основано и читалището. Училището се състои от две стаи , а учителите идвали от вътрешността на страната поради липса на кадри. Училището е до 4 отделение (сегашен 4 клас) и след това учениците трябвало да ходят до село Жостово, за да завършат прогимназия. Те трябвало зиме и лете , в сняг и пек да ходят пеша на училище и да се връщат. Но поради немотия, бедност и бежанския живот малцина успяват да завършат прогимназия , а да не говорим  и за завършване на гимназия в град Неврокоп .