Интервю с Хюсеин Юсуф от Брезница: „Няма ли човек стратегия, ако е без посока за бъдещето, носи ли се по течението, е обречен.“

И днес оставаме в района на Гоце Делчев, където ще Ви срещнем с Хюсеин Юсуф – собственик на ферма в село Брезница, в която развъжда порода Симентал. Регионът, в който се намираме, освен че е надарен с живописна природа, е и сред най-подходящите в България за отглеждане на Симентал, тъй като регионалните особености силно наподобяват тези в  родината на породата.

По тази причина красивите и достолепни животни могат да бъдат видени в голяма част от стопанствата в региона, характеризиращ се още с изключителна чистота и благоприятен климат.

Господин Юсуф е успешен и утвърден бизнесмен в сферата на шивашките услуги, който само преди 6 години решава да се впусне и в животновъдството.

Как е компенсирал липсата на опит, как се съчетават шивашката дейност и отглеждането на животни, помогна ли му бизнес опитът и в колко трябва да става всеки ден, за да управлява своите начинания успешно, ще ни разкаже самият той.

– Здравейте, г-н Юсуф! Разкажете ни за себе си.

–  Здравейте, казвам Хюсеин Юсуф, от с. Брезница съм, на 47 г. Занимавам се с животновъдство от 2014 г., а в асоциацията членувам от 2015 г. Първите животни купих от Хасково, които бяха кръстоски на Симентал. Впоследствие купих няколко чистопородни от град Белица.

В момента в стопанството отглеждам общо 53 животни, като 37 от тях са под селекционен контрол, а останалите са кръстоски.

– Вие сте животновъд от съвсем скоро. Преди това каква дейност развивахте?

– От дълги години се занимавам с шивашка дейност. Вече 18 години развивам този бизнес и в момента изработваме артикули за вътрешния пазар на Гърция.

– При наличието на развит и успешен бизнес в коренно различен бранш как решихте да се нагърбите и с нелеката дейност на фермера?

– Винаги съм носил в себе си любовта към животните. Баща ми дълги години беше говедовъден бригадир и аз съм израснал по оборите, и между животните. Винаги сме имали животни вкъщи, но не и ферма. Сега нещата са много различни, но основата е положена още в детството ми и желание да се занимавам с това никога не ми е липсвало.

– Все пак, независимо от детството Ви, животновъдство се учи цял живот. Успяхте ли да натрупате опит за тези 6 години?

В началото идеята не беше толкова сериозна. Тъстът ми имаше животни, които отглеждаше на паша. Реших да закупя първите няколко крави и да ги пусна с неговите и ако стане нещо, стане. Впоследствие се оказа, че това ми е в кръвта и започнах по-сериозно да гледам на тази дейност, и да я развивам с желание. Тогава се свързах с Асоциацията и закупих първите чистопородни Симентали, защото бях решил, че ще произвеждам нещо качествено.

Между кръстоските и чистите животни разликата беше огромна. Това ме мотивира още повече. Регионът, в който се намираме е изключително подходящ за отглеждане на Симентал и климатичните условия много наподобяват родното място на породата. Животните се чувстват изключително добре и това се отразява на продукцията им. Това определено е породата, която искам да отглеждам – здрави, спокойни животни с отлични приплоди и много качествена продукция!

– В началото всичките Ви животни бяха на паша. Още ли ги отглеждате по този начин?

– Действително в началото всички животни бяха целогодишно на паша, въпреки че фермата ми е за мляко.

Преди 2 години, обаче, след като голямата ми дъщеря се омъжи, нейният съпруг прояви желание да ми помогне да развием дейността. Именно благодарение на зет ми тази моя мечта да започнем да доим млечните животни да ги отглеждаме правилно се сбъдна. Той помага изключително активно във фермата и „вината“ да променим технологията на отглеждане в правилната посока е изцяло негова. Благодарен съм му и вече от почти 2 години произвеждаме мляко за преработка.

В момента стадото е разделено на две. Млечните животни, които са под селекционен контрол се отглеждат в обора, а кръстоските останаха на целогодишна паша и тях отглеждаме само за месо.

– Кои са основните разлики в млечното и месното говедовъдство?

– Огромни са разликите. Млечните крави изискват строго определен режим на хранене и ако се търсят високи резултати няма как да се пуснат на паша и каквото си намерят с това да се хранят. Асоциацията ми съдейства да се консултирам по отношение на рецептите за хранене. Преди това изобщо не бях запознат и подценявах до голяма степен значението на правилното хранене за млечната продукция. Оказа се, че това е от първостепенно значение и резултатите не закъсняха.

– При промяната в отглеждането на животните сте започнали да осеменявате изкуствено. Кое наложи това решение и какви са резултатите?

– В началото във нашата ферма не се осеменяваше изкуствено, поради технологията на отглеждане. Животните бяха на целогодишна паша и беше невъзможно, а и в онзи момент нямаше и кой да ги осеменява, нито кой да ги наблюдава и да ги гони по планините. Беше невъзможно.

След като преместихме млечните в обора, вече ги осеменяваме изкуствено. Кръстоските, които са на паша осеменяваме също с чистопороден бик, закупен от друг член на асоциацията – Йордан Еринин от гр. Банско.

– Резултатите при първите приплоди от изкуствено осеменяване добри ли са?

– Определено. Видими са от пръв поглед. Както казах храненето и селекцията са силно подценявани, докато човек не види първите резултати от тях. При нас вече са налице.

– На фона на опита на колегите Вие сте сравнително нов фермер. Те помогнаха ли Ви да наваксате липсата на опит?

– Да, в нашия регион колегите са изключително задружни. Илия Кафалов, Ангел Воденичаров, Георги Урумов и още няколко други животновъди ми помогнаха изключително много и без тяхното съдействие и съвети щеше да ми е много трудно да се справя, особено в началото.

– Получавате ли по-добра цена за сименталското мляко?

– Не, в България за съжаление няма да такава практика. Със сигурност, обаче, е по-търсено и мандрите го изкупуват с приоритет.

– Тъй като Ви се е наложило да се учите в движение на принципа „проба-грешка“, коя грешка отчитате като най-поучителна?

– Подценяването на правилното хранене, което преди години беше масова практика. Именно то е в основата на рентабилната ферма и сега от позицията на опита си давам сметка колко погрешно е било небалансираното хранене.

– Вие отдавна съществувате в българската бизнес реалност.  Какво е да си фермер в България?

– Бизнесът, независимо в кой бранш, зависи от добрия бизнес план. Няма ли човек стратегия, ако е без посока за бъдещето, носи ли се по течението, е обречен. Животновъдството определено не е хапка за всяка уста и се изисква информираност, постоянство и посока на развитие.

– Насладихте ли се вече, в ролята Ви на животновъд, на някой нормативен абсурд?

– Абсурдите в държавата ни нямат край! Дори в момента ми се случва точно такъв. Тъй като стопанството отглеждаме 100 дка картофи на две ниви и в момента от едната продукцията е събрана, а от другата още не е. По тази причина в момента държавни служители ми звънят ежедневно, за да ме питат защо на едната картофите са извадени и няма картофи, а за другата питат защо има картофи и не са извадени. Оказва се, че и двете са проблем за тях. Опитвам се да обясня, че сега съм започнал събирането на продукцията и нормално първо да започна от едната нива и после от другата. Нямам капацитет да ги извадя едновременно, но явно това е неразбираемо.

Другият им грандиозен проблем е защо крави (които не са от моето стадо) са били на обработената вече нива в момента на проверката. След като сме извадили картофите ние не следим дали преминават пашови животни през нея. Това обаче е проблем номер едно на институциите.

Такива ситуации са ежедневие, но пък за сметка на това интерес как да се подпомогне дейността ни не е проявен до този момент.

– Дали въпросните проверяващи са наясно как изглеждат и как се отглеждат картофите?

– Съмнявам се, щом ми задават подобни въпроси.

– Вие казахте, че в региона сте обединени с колегите. Не обмисляте ли някаква форма на съдружие, което ще Ви позволи да защитавате правата си в подобни ситуации?

– Коментирали сме го многократно и се обмислят подобни решения, но все още само „мислим“. Със сигурност е важно и трябва заедно да защитаваме правата си!

– Смяташ ли да посетиш чуждестранни ферми и изложения, за да видиш как се случват нещата в държавите с традиции?

– Разбира се! Имам огромно желание и при първа възможност след като премине настоящата криза с пандемията ще го направя. Смятам, че ще ми бъде много полезно, защото имам желание наистина нещата да се случват по правилния начин.

– Какви оптимизации планирате в стопанството?

– Приоритет ни е изграждането на централен млекопровод и след това обмисляме една мини мандра, която да реализираме до година надявам се. Производството на собствени млечни продукти е естествена цел на всяко стопанство според мен.

– Пожераваме Ви скоро това да е факт! Как се справяте с кризата с работната ръка? За много ферми тя се оказва сериозен проблем, достатъчен дори да се прекрати дейността.

– Изключително е трудно, действително! Изисква се постоянно присъствие и контрол. Човек трябва да е готов всичко да върши сам и постоянно да е нащрек. Всеки ден започвам в 4,30 ч и приключвам в 23,00 ч. Без почивен ден и без свободно време.

Пак казвам, ако не беше зет ми, който с толкова ентусиазъм реши да помага и развива дейността, аз чисто физически нямаше да имам възможност да променя нещата и днес да мислим за подобряване на доенето, за мандра и т.н. Въпреки висшето си образование и възможностите за реализация, той предпочете да се занимава с животновъдство, което е достойно за уважение и аз определено имам огромен късмет с него.

– Как се виждате след 5 години?

– Надявам се да увеличим поне двойно животните и да са всички чистопородни. Мандрата да е факт, да сме здрави и да работим.

– Доволен ли сте от сътрудничеството си в Асоциацията? Имате ли нужда от още съдействие?

– Доволен е слабо казано – съдействие съм получил във всяко направление и за мен това членство е източник изцяло на развитие и положителна промяна!

– Благодарим Ви за отделеното време и ще очакваме скоро новини за новата мандра, а и за стъпките, които ще предприемете с колегите за отстояване позицията си пред институциите!

– И за мен ще бъде повече от удовлетворяващо и първо ще се похваля на Вас! До нови срещи!