Малшанс при интубация погуби д-р Милан Първанов
- септември 28, 2020
Болен от COVID-19 се изкашлял при поставянето на тръбата, а лекарят бил без маска
Анестезиологът е на апаратно дишане, когато получава инфаркт
Персоналът ползвал същия асансьор, с който возели храната и труповете на починалите от коронавируса
Успява да екстубира трима тежко болни
2 дни преди да се влоши, спасява живота на новородено бебе
Реанимацията на МБАЛ “Иван Скендеров” в Гоце Делчев. Един от пациентите с COVID-19 се влошава и се налага да бъде интубиран. За него се грижи началникът на отделението – анестезиологът д-р Милан Първанов, който незабавно взема мерки. Точно преди да сложи тръбата обаче, нещо се случва с болния и лекарят по инстинкт сваля маската. Заразеният се изкашлял и вероятно секретът попада в доктора.
Това споделя на свой приятел починалият на 20 септември д-р Милан Първанов. Според него е почти сигурно, че тогава се е заразил, но за това може само да се предполага.
Човекът Болница, както го наричат всички в Гоце Делчев започва да усеща неразположение още на 6 септември. Тогава се налага да замести колежката си д-р Мария Радойкова на секцио.
“Раждането било тежко – споделя пред “168 часа” анестезиоложката. – Аз имах ангажимент и го помолих да поеме. При изваждането
бебето не е изплакало
и се е наложило д-р Първанов да го интубира. По този начин му спасил живота.”
Два дни по-късно лекарят отива отново в болницата и решава да си направи тест, който се оказва положителен. Остава вкъщи под карантина, но температурата му се повишава в събота вечерта (12 септември – бел. ред.) и затова на следващия ден пътува сам до “Св. Анна”, за да го настанят за лечение в инфекциозното отделение.
“На 14 септември се чухме по телефона и вече беше започнал да се влошава – споделя пред “168 часа” Янка Ласкова, старша сестра в реанимацията на болницата в Гоце Делчев, която в момента е в инфекциозното й отделение с COVID-19. – Бяха му поставили кислородна маска. Преди да замине за София, ми даде ключа от шкафчето си, където държеше лекарства и документи. Явно знаеше, че няма да се върне. Докато говорехме, ме помоли да му изпратя медикаментите, пулсоксиметър, с който да си мери сатурацията на кръвта, защото каза, че му пада, и поиска и две бутилки минерална вода. Всяка сутрин пътуваха линейки с PСR тестове за изследване и ги изпратих по шофьора. Милан ми каза: “Нямам въздух. Нямам кислород, въпреки че съм с маска. Искам кислород.”
На следващия ден в 9,30 часа сестра Ласкова получава съобщение от д-р Първанов: “Телефонът му ще бъде изключен, защото влиза в реанимация и ще бъде интубиран”.
След включването на апаратна вентилация обаче
лекарят получава инфаркт
Вероятно сърцето не е издържало, защото преди години д-р Първанов отново е имал сърдечен удар, когато са му поставени два стента. Страдал от високо кръвно, диабет и повишен холестерол, за които пиел лекарства. Организмът на 59-годишния лекар не успя да се пребори със смъртоносния вирус и загуби битката на 20 септември.
Смъртта му бе шок както за семейството му, така и за колегите му. Няколко души от персонала на болницата са готови да напуснат, а лекари, които са посещавали лечебното заведение и са помагали, са се отказали.
“Той е незаменим – казва с тъга и през сълзи Янка Ласкова. – Беше съчетание от всички качества, които човек може да притежава. Милан беше приятел и баща за нас. Той живееше с нашите проблеми. Нямаше човек, на когото да не помогне. Седмицата, в която беше последно на работа, екстубира пациент и го спаси от COVID-19. Болният беше на апаратно дишане 10 дни. Беше интубиран от д-р Първанов, който денонощно се грижеше за него. Човекът е жив и здрав, чака си PCR теста, за да го изпишат, но доктора вече го няма. Този пациент е част от 7-те с едни от най-тежките форми на коронавирус при нас, с много придружаващи заболявания и от тях трима бяха интубирани и след това напълно излекувани от д-р Първанов. Сред тях и 75-годишна жена, която е жива и здрава.”
Според колегите на анестезиолога обаче
той не се е заразил, докато е лекувал болните
от коронавирус, а по-скоро това е станало в общите части на болницата.
“В отделението се обличахме по правилата – категорична е Янка Ласкова. – С два чифта очила, шлемове, скафандри, еднократни престилки, 3 чифта ръкавици, 3 маски. Така влизаме при болните от COVID-19. Стоим при тях сутрин, следобед и вечер по два часа. Когато излизаме, минаваме пълна дезинфекция, след това хвърляме тези облекла, вземаме душ и продължаваме при другите пациенти, защото оперативната дейност е голяма. Ние трябва да сме и в COVID отделенията, но и да си вършим нормалната част от работата, където няма кой да ни замести. Всеки ден има операции и
от заразените пациенти отиваме в операционните
Това е недопустимо, но за мен най-големият проблем е централният болничен корпус, защото там влизат всякакви хора. Той трябваше да се изолира, както е направено с инфекциозното отделение, което има три различни входа – за заразени, за съмнителни и за здрави.
В централния корпус, където се намират неврология, травматология АГ, реанимация, операционни, се влиза през един асансьор, в който се качват всички. Заразяването е някъде там според нас, защото в рамките на последния месец 4 човека от персонала сме положителни. Не може през този асансьор да се изнасят труповете на починалите пациенти от COVID-19 към моргата, да се взема храната от кухнята, да минават посетители без никакви предпазни мерки. Така просто не става. Обикновените хора не знаят какво точно се случва, но не мога повече да мълча.”
Въпреки тези условия обаче д-р Първанов никога не се е отказвал от пациентите си. През целия си професионален стаж той е бил изцяло отдаден на хората и неведнъж се е случвало
да спи в болницата,
пренебрегвайки семейството си.
“Обикновено напоследък си тръгваше към 20 ч. от болницата, но към 22 ч. задължително звънеше, за да разбере какво е състоянието на пациентите му – обяснява медицинската сестра. – През пандемията имаше случаи, в които с дни не е излизал от операционната. През годините не е върнал нито един пациент и дори мога да кажа, че си е слагал главата в торбата за тях само за да им помогне. Например идва раковоболен, който е след химиотерапия. Такива хора при нас не се приемат, защото няма клинична пътека. Д-р Първанов обаче намираше начин да ги вкара в реанимация, за да може да ги стабилизира. Пишеше диагноза хранително отравяне или патологична реакция след прием на някакво лекарство. Това се случваше с много пациенти, които бяха зле и нямаше как да отидат чак до Благоевград или София.
Няма да забравя и преди години, когато дойде един млад мъж, който работеше в завод за пластмасови изделия. Преса беше затиснала главата му. Д-р Първанов направи всичко възможно за него, но той се нуждаеше от други грижи и с хеликоптер го транспортира до София.”
Анестезиологът винаги търсел иновативни методи, за да лекува пациентите си.
“Той беше изключителен специалист и беше спокойно да работиш с него – споделя пред „168 часа“ д-р Георги Мегданов, лекар по уши, нос и гърло и близък приятел на д-р Първанов. – Каквото и ново да се появи в неговата сфера, той веднага го усвояваше. Ходеше на всякакви форуми и конгреси.
Милан трудно ще бъде забравен
в Гоце Делчев, защото е спасил хиляди хора. Яд ме е, че помогна на толкова много народ, но на себе си не успя.”
За да лекува едно момче, д-р Първанов дори се записва на курс за прилагането на специално лекарство.
“Преди 8 г. в болницата дойде тийнейнджър с изключително рядко генетично заболяване – мукополизахаридоза – спомня си Янка Ласкова. – Тогава Милан изкара курса, за да може всяка седмица да му влива медикамента. Процедурата е особена и се прави по 4 часа на ден. Сега това момче трябва да ходи всяка седмица чак до София, за да се лекува. Никой друг тук не е правил такова нещо и няма да го направи.”
Всъщност мъката за медицинската сестра е голяма, защото двамата с д-р Първанов били съседи и се познавали от деца.
“Знам, че още като ученик е работил по построяването на нашата къща, а моят баща е правил вратите у тях – обяснява Янка Ласкова. – Баща му почина, когато той беше в 7-ми клас. Майка му тогава беше санитарка в болницата и той ходеше всеки ден при нея и й помагаше. Още оттогава се знаеше, че Милан ще стане лекар, защото израсна в кабинетите.
Това беше призванието му
Животът му е минал основно тук, отколкото вкъщи при семейството. Съпругата му Вера Ерменкова е началник на отделението по неврология. Двамата имат син и дъщеря. Момчето завърши журналистика, момичето някаква икономика, след това се омъжи и заживя в Ирландия. Има и дете на 2-3 години.”
Седмица преди да се разболее, д-р Първанов стягал багажа за Гърция, където на 11 септември трябало да се срещне с децата си и 14 дни да са заедно на почивка там.
Спасителят в бяло не успя да види рожбите си и не можа да осъществи една от най-силните си мечти – да ремонтира реанимацията и да я направи модерна като тази в дихателния център в София. Колегите и близките му ще го запомнят като лекаря бохем, който бил душата на компанията, обичал да пее и да свири на гайда и да забавлява всички.
