Исторически сведения, свързани с планината Славянка

От най-стари времена Славянка е свързана с живота и бита на тукашното население. В замлищата на разположените в подножието и села – Ловча, Парил, Голешово, Петрово и Лехово в българска територия и Каракьой/Катафито/, Търлис /Ватитопо/, Кърчово/Каридохори/и Крушово /Ахладохори/в гръцка територия – са намерени редица археологически находки, които свидетелствуват за високата материална и духовна култура на местните жители. Останки от селища от новокаменната и бронзовата епоха са открити в Голешово и Петрово, от траките и трако-римската епоха в Парил и Петрово, оброчни плочки на тракийския конник в Парил и Лехово, от средновековни селища в Голешово и Петрово.

На някои места са разкрити антични некрополи и останки от крепости, намерени са и много стари монети.

Още се носят легенди за стари харамии и комити, за войводи и хайдушки чети, бродили из планината с оръжие в ръка за освобождението на този край от османския деспотизъм. Открояват се имената на дядо Илия Кърчовалията и Атанас Тешовски, на Стоян войвода от Старчище и Георги Зимбиля от Горно Броди, на Богатин войвода и Вангел Япата и др.

С важно събитие от историята на този край е свързана пещерата Капе, разположена сега в гръцка територия. В края на януари 1903 г. в Каракьой тайно се събират около 70 от най-активните дейци на Серския революционен окръг, за да обсъдят прибързаното решение в Солун за обявяване на въстание срещу османското иго. Присъстват Гоце Делчев, Пейо Яворов, Яне Сандански, Димитър Гущанов, дядо Илия Кърчовалията, Атанас Тешовски и др. След края на съвещанието всички се отправят към планината в пещерата Капе, където, необезпокоявани от никого, четниците се запознават как да боравят с взривни вещества. Това се налага заради бъдещите терористични акции и атентати срещу обекти в османската империя, но такива, отдалечени от населени места с цел да се избегнат жертви сред мирното население.
След втория ден времето се влошава и четниците решават да останат още няколко дни в пещерата, описана от Яворов в ‘’Хайдушки копнения’’Според него тя била ‘’двайсетина метра дълга, седем-осем широка и петнайсетина висока, с изяден от времето входен край. ’’В нея съществува и параклис ‘’Свети Спас’’с няколко икони, посещаван особено на Спасовден от местните хора.

С голямо художествено майсторство поетът-революционер отразява интересно прекараните вечери в пещерата с няколкото буйни огньове и насядали около тях мустакати мъже с най-различни четнически носии, препасани с патрондаши и пищови, с ножове или ятагани, с паласки и. т. н. На тези смели мъже не са им чужди и веселията – пеят се песни за майка Македония, играят се хайдушки хора. На 6 февруари всички напускат пещерата и поемат пътя си. Само след три месеца в близкото село Баница, Серско, най-видният от тях, легендарният Гоце Делчев, намира смъртта си.

В следващите два месеца Яворов и четникът Мицо Кирилиев пребивават тайно в с. Лехово, където подготвят и издават всяка седмица революционен лист ‘’Свобода или смърт’’и го изпращат по куриери из всички краища на Македония.

В началото на май, на път за окръжния конгрес в с. Ловча, при тях идват шестимата делегати от разложката революционна организация. Между тях са Радон Тодев, Лазар Колчаков и бащата на поета Никола Вапцаров – Йонко. Всички заедно /вече осем души/ тръгват за с. Ловча, но в Голешовско землище са забелязани от многоброен аскер и се завързва люта битка, която продължава цял ден. Четниците се укрепяват в каменна плевня, но постепенно турците ги обграждат от всички страни.

Едва вечерта в тъмнината успяват незабелязано да напуснат плевнята и, пробивайки обръча, като по чудо да спасят живота си.

След Илинденското въстание отново назрява необходимостта от намиране на финансови средства за нуждите на революционната борба срещу османската власт

Ето защо в началото на май 1905 г. четата на Атанас Тешовски поставя пусия /засада/ на преминаващата турска хазна през Голешовско землище в Алиботуш на път за Неврокоп. Тя унищожава охраната, отнема натоварените мулета с пари и потегля към високите части на планината.

Укрива парите, след което отива край Търлис и Каракьой и наказва каракачани, заграбили овце и кози от българите от околните села. Веднага по дирите им се отправя многобройна турска потеря от Неврокоп, Драма и Петрич. Завързва се голямо сражение на 12 май 1905 г. в пазвите на Алиботуш / това е старото име на планината/ между селата Каракьой и Кърчово. В боя загива главния войвода Атанас Тешовски /Атанас Шабанов/. Според някои на негово име се именува днес вторият по височина връх в планината – Шабран, видоизменен от Шабан.

След 1920 г. в планината започват да идват с научна цел ботаници, геолози, лесовъди и др. и съвсем рядко – туристически групи. Така например туристи от дружество ‘’Момини двори’’в гр. Неврокоп /дн. Гоце Делчев/ я посещават няколко пъти в периода 1925-1943 г.
През 1941-44 г. планината приютява български партизани – борци против фашизма и капитализма, а в 1946-48 г. – и гръцки партизани, на които се предоставят оръжие и храна от техни български съмишленици.

Забележително място в Славянка е т. н. ’’артилерийски път’’, който личи добре над м. Ливада при излизане от гората по посока към Гоцев връх. По-нагоре при Сухото езеро той завива наляво в посока към главното било. Предполага се, че по него са докарани с добитък оръдия по време на Първата световна война за позициите по главното било на планината. Окопите от това време много добре личат по южния ръб на вр. Шабран, откъдето се открива чудесен поглед към равното поле на с. Крушово.

В периода 1944-1989 г. Славянка като гранична зона, е почти непосещавана.
Подобряването на взаимоотношенията ни със съседна Гърция, отварянето на международния път Гоце Делчев-Драма-Кавала и особено след приемането ни в Европейския съюз през 2007 г. е причина днес за безпрепяствено скитане из красивата Славянка.

Понастоящем няколко екологически организации от България и Гърция проявяват научен интерес към планината, особено към нейното изключително голямо биоразнообразие.

Вестник “ Топ Преса „