Акад. Марков: Драмата на македонците е, че дядовците им са българи!

Ние не пречим на някого да се определя като македонец, но тяхната драма е, че дядовците им са били българи, казва историкът академик Георги Марков.

Затова не бъркайте по гробовете на загиналите да ровите костите им и да ги помакедончвате посмъртно! Защото това е морално престъпление, казва ученият пред „24 часа“.

Той е категоричен, че „до края на Втората световна война историята ни с Македония е обща! И тя е българска история. Колкото и комисии да направим, няма как да стане сделка. Макар да знам, че на политиците им се иска“, смята Георги Марков.

Той припомня казаното от средновековния богослов Тома Аквински:“Философията е слугиня на богословието!” „А аз казвам – историята не е слугиня на политиката!“, парафразира ученият.

За Илинденско-Преображенското въстание акад. Марков обяснява, че то е подготвено от Вътрешната македоно-одринска организация (ВМОРО) и се нарича Илинденско-Преображенско.

„Това е българско въстание по всички документи, включително и чуждите консули на Великите държави говорят, че в него участват българи. Никъде няма думата македонци“, казва историкът.

По думите му обаче в Скопие отдавна разделят въстанието на две. „Казват:“Ние взимаме Илинденското на запад от Места, а на вас, от нас да мине, оставяме Преображенското. Това е една фалшификация след Втората световна война, която се е насадила от учебниците в съзнанието на поколенията. И оттогава досега няма промяна“, констатира Марков.

Във въстанието участват български офицери, които си вземат отпуск, а някои от тях напускат армията, да не ги разкрият, ако бъдат убити, разказва историкът.

Той обяснява, че целта на Илинденско-Преображенското въстание е била да се изпълни Берлинският договор за политическа автономия на Македония и Одринска Тракия.

„Далечният замисъл на основателите на революционната организация, която е българска, е това да е преход към присъединяване към Княжество България. По примера на присъединяването на Източна Румелия към Княжество България това е трябвало да стане и с Македония и Одринска Тракия. Но Османската империя и съседите й знаят, че това не трябва да се позволява. Вместо това обещават реформи, но всъщност те не се осъществяват до балканските войни“, обяснява академикът.

По повод реакциите на тогавашното българско правителство на въстанието и думите на Божидар Димитров за леене на бомби одринки в три работилници в Кюстендил и че като цяло оръжието е взето от българските казарми, акад. Марков обяснява, че това е така, „защото Кюстендил е вратата към Македония. А ВМРО там е много силно – имат и складове, и бомби леят“.

„Разбира се, правителството официално казва „не”, но насилието поражда насилие, българите въстават. Но тук не показваме отношение, защото подписалите Берлинския договор веднага пращат нота в София: „България не трябва да се намесва във вътрешните работи на Османската империя!”, разказва историкът и обяснява, че макар и неофициално, всички български правителства са подкрепяли борбата на българите в Македония и Одринска Тракия – и политически, и дипломатически, и военно. Включително и с изпращането на офицери, които временно са излизали от армията и след това отново са се връщали.

„Организацията работи с българското военно разузнаване, освен това трупаме боен опит. Много сведения постъпват и от хора на организацията, свързани със секретарите на нашите консулства, които по това време са и търговски представителства. А работещите там са офицери от българското разузнаване под прикритие. Работят също с българските учители в училищата, които се финансират и ръководят от екзархията и от българското правителство. Така че всичко е общо, с една обща кауза. Но сме внимавали да не предизвикаме гнева на Високата порта, откъдето непрекъснато са се оплаквали“, обяснява ученият.

Георги Марков прави сравнение между Илинденско-Преображенското и Априлското въстание. „Илинденско-Преображенското е много по-дълго по трайност и обхват, но няма международния шанс да предизвика поредната Източна криза. Докато Априлското въстание, което бе смазано, завърши с политическа победа, защото предизвика намесата на Русия и Руско-турската война. Нещо, което Илинденско-Преображенското въстание не успя да постигне“, казва Марков.

По думите му  и съседните държави, поучени от опита на Източна Румелия в Съединението, са решени да не допуснат това да се повтори.

„Няма как да се борите за политическа автономия и после да скандирате „Да живее Съединението!“ Затова Русия предупреждава:“Ако вие се намесите в Македония и Одринско, ние няма да ви спасяваме от Османската империя!” Както става впрочем в злощастното лято на 1913 г., когато османците нахлуват в Одринска Тракия и подлагат българите на геноцид“, разказва Георги Марков.

След края на Илинденско-Преображенското въстание щабът на армията започва да подготвя планове за война срещу Османската империя.

„Имаме дивизионна организация, армията се удвоява при мобилизация, правят се военни поръчки, сформира се скорострелна артилерия. Планът за война е свързан с въстание на българите в Македония и Одринска Тракия. Въстание така и не се вдига, но се организира 15-хилядно македоно-одринско опълчение, което по време на войната е в редовете на българската армия. Не на сръбската и не на гръцката!“, казва историкът.

Той обяснява, че „точно това опълчение, както и въстанието, скопските фалшификатори делят. Казват, че в Илинденската му част са участвали 11 хиляди македонци, а в Преображенската – около 4000 българи. Истината е, че те всички са били заедно и са били българи“, категоричен е Георги Марков.

Вестник “ Топ Преса „