ЗАВРЪЩАНЕ В ТЕШОВО

Откъс от «За Тешово – всичко добро»

На сън или действително честичко се завръщам в Те­шово – село горе в планина­та. Напряко през „Правеца“ или по шосето през „Теньов завой“ след малко извед­нъж пред нас се открива една прелест, сътворена от много трудолюбивите мър­ваци през вековете. Гра­маден билборд се пери до сивопепелявия трафопост: „Добре дошли в селото на Атанас Тешовски!“ На челно място е грамадното учили­ще, което на времето беше нарисувано от местен ху­дожник – Георги Хаджиев – и под картината се мъдреше надпис „Кошерът“. Наистина училището беше истински пчелен кошер. Аз го сварих шумно, приветливо, с двой­ни паралелки и многоброен учителски колектив…

Селото е легнало на рида като стар многовековен дънер от бук, гранясал от годините и хората пъплят нагоре-надолу по калдъръ­мените улички. Къщите са накацали сякаш една върху друга, от ниското на „Панде­ля“, та чак горе до „Балабан­ка“. Между тях, като нови филизи – израстъци в стара гора, се белеят грамадният църковен храм, търговският дом, сградата на общината и модерното ново построено читалище. Години, години какви тайни се крият тук между тези неми свидетели на миналото. Кулата, изви­сена над всички, като ора­тор на висока трибуна, но млъкнала завинаги и всич­ко, което се е случило тук, е вече една дълбоко потънала вода в низините. Чешмичка­та до кулата, която постоян­но си тече, е с най-студената вода, която съм пил до сега.

Като буен перчем е бухна­ла буковата гора над селото, огласяна от безброй птичи гласове. Букаците са накиче­ни гнездо до гнездо. Веков­ни дървета – падне ли някое от тях, така си изгнива. А из­ворите – бълбукат, бълбукат и разпенената вода лудо се втурва надоле да раздвижи тепавици, да утоли жажда­та на растения и животни. Какъв благодат! Това е един кът от земния рай…

А едно ЗАКЛИНАНИЕ, кое­то се предавало от човек на човек, от поколение на поко­ление – спасило това място в село Тешово.

Разбрал селският чорба­джия дядо Хаджия, че ня­кой реже дърва за огрев от „Бука“, където са ИЗВОРИТЕ. Изпратил в неделя по-мла­дия си ратай със силните чорбаджийски коне да набе­ре дърва от същата гора. По него пуснал /пратил/ пъдаря да доведе този, който зало­ви там. Същия ден имало голяма черква. Пъдарят за­пъхтян се върнал, оставил пушката в стаята на криса­ря и тихичко се добрал до трунята на Хаджията, който блажено се бил унесъл в ли­тургията. Прошепнал му ти­хичко на ухото, че там горе в планината до ИЗВОРИТЕ е заловил неговия ратай.

– Който и да е, да го дове­деш на мегдана пред черк­вата! – му рекъл чорбаджи­ята.

Когато камбаните забили чес­то-често и напускала черковната служба, по калдъръме­ната улица затупурка­ли конете на дядо Ха­джия, тежко натоварени с букови цепе­ници. По тях подтичвал уплашено чорбаджий­ският ратай. Насъбрали се хората – богомолци и се чудят /не­доумяват/ как чорбаджий­ските коне са попаднали в КАПАНА. Пъдарят – горд, с навирена пушка, стои зад буйните коне… Тежко, тежко из­лязъл чорбаджи­ята от службата. Заповядал да разтоварят добитъците и дървата да се пренесат за вакъфа. Свали­ли самарите и ги наредили един върху друг. Клисарят донесъл една лопата жар от църковния мангал, подло­жил го под чорбаджийския инвентар. Задимяло, зади­мяло и бухнал силен огън на мегдана…

– Аз не пожалих моето! Ми­слете му! От днес нататък от Курията при изворите няма да се реже дори и за врете­но! – казал чорбаджията.

От тогава до днес никой не реже дърва от това място.

Много екстри има в с. Те­шово. Една от тях е леде­но-студената вода, която тук е в изобилие. Който до сега не е бил тук да погледне към „Св. Петър“, да се обърне към масивите на „Стъргач“, да се промуши нагоре през МАНДРАТА, тепавицата и валявицата и да стигне до изворите, е много изгубил. Поседни и… отдъхнеш ли от умората, гребни с шепите и пийни от този БЛАГОДАТ, погледни нагоре и БЛАГО­ДАРИ, както правят хвърко­ватите животинки.

Преди повече от 45 годи­ни хората от Тешово, умни и практични, много трудолю­биви, спасиха най-ценното, което им е подарила ПРИ­ПОДАТА. Благодарение на Костадин Киримов, тогава председател на общината в Копривлен, с активната подкрепа на населението, се прокара во­допровод с до­броволен труд от „Правеца“ през „Вълканови къшлаци“ до „Кендик“ и бликна елит­на вода към селата Садово, Копривлен, Ляски, Илинден и Хаджидимово. Китното село Тешово стана донор на изброените по-горе селища и там бликна елитна жит­кост във всеки дом, което е истински благодат!

В моите спомени за пре­биваването ми тук има спо­менати много благородни личности. Върхът на ини­циативност и добронаме­реност за благоденствието на високопланинското село Тешово беше много извест­ният, дългогодишен кмет Пе­тър Пелтеков. Наблюдавах много внимателно неговите „магьоснически“ качества за тази служба. Кметството още в 5 часа сутринта беше започваше работния ден. През неговото дълго кме­туване селото доби нов об­лик. Сградата на кметство­то се вдигна на два етажа. Подпорната стена под нея позволи да се открие голям просторен площад, на който се провеждаха тържества от различен характер. По­строени бяха магазини и първокласен ресторант. Над площада се извисява елитен културен дом, а в стопан­ския двор се откриха много­функционални цехове.

Не далече от интересното облагородено Тешово, щом подминеш боровата горич­ка, до делчовския малинаж, пред нас се открива обшир­на панорама, една невижда­на красота, широките поля­ни на „Койнарето“, обсипани с дъхави цветя, необятни бо­рови гори отсреща, а близо сред тях се е гушнала една малка къщурка, наречена от хората „Горски пункт Мла­ки“. От лявата страна, в ни­ското бълбукат непрестанно два чучура, а до тях чудна маса с пейки – истинска фантазия на прочутите май­стори от Тешово.

Тук е „капана“ на мно­го находчивия кмет Петър Пелтеков. С помощта на Георги Крушовски – виден интелектуалец от Тешово – служител в министерството въдворява много инициа­тивния кмет в средите на ви­дни големци… генерали.

В почивните дни известна­та местност „Млаки“ гъмжи от горски служители и гене­рали с червени лампази… Като размахва наставниче­ските си дълги ръце, много прочутия кмет „дирижира целия ансамбъл“ на учас­тниците в уникалния банкет с печено, ракия и вино в из­обилие, затрупано дългото корито на чешмата с пирин­ската бира. Белее се по масите бяло тешовско сирене от мандрата на бай Кольо Крушовски… Дали това правеше изпълни­телни тези ви­дни личности, които командва­ха цели войскови поделения с раз­мах, пред техните червени лампази се стряска всеки офицер и обикно­вен войник. А тук пред обикновени­те фурнаджии и овчари – майсто­ри на печеното на къра, пред този фе­номен – кмета на балканското село, генералите сияе­ха от задоволство от прекарания уикенд на пункта „Млаки“ високо в планината, откъс­нати от всички за­дължения в своя­та служба. С това оригинално май­сторство за оргии­те – кметът използваше за благоденствие на селото и неговите проблеми. Тешов­ският кмет така вла­дееше положението, а беше човек с обикновено образо­вание, а държеше в дланите си хора, които пъплеха нао­коло – истински „мравуняк“ – величия, които заемаха много високи постове, люби­тели на тешовската природа и прочутото гостоприемство на кмета и на многото при­ближени хора, обикновени от селото. Това място „Мла­ки“ стана гнездо на генера­ли…

Мина­ха много години и обстоя­телствата наложиха коренна промяна. Населе­нието в прочутото село осезателно много намаля. Сградите, по­строени с толкова големи усилия, са тъжни през дел­ничните дни. Много обидно тъжно е училището, висо­ко извисено, замлъкнало завинаги без малките па­лавници… Но щом настъ­пи почивен ден, селото се оживява от завърналите се тешовалии, които обичат силно своето родно село. Тук, между тях, са генерал Богомил Янев и синът му Георги – правист. С голямо задоволство всяка неделя се завръщат лекарите Ка­раджов и Геранов с техните съпруги. Връща се Дамян, Валери Сарандев и много други, които много силно це­нят природните ценности на своето село…

Патриоти са тези, които са останали тук, като Иван Ха­джиев – мандраджия – да продължи славата на тешов­ското саламурено сирене, известно навсякъде из стра­ната…

Наскоро в югозападния таблоид „Топ преса“ се появи обемист материал от Веско Стаменов, в който журналис­тът ни предложи интервю с новия тешовски генерал. Аз изтръпнах от задоволство – това беше Стоян Г. Шопов, на когото съм държал ръка­та да пише и съм го учил да чете. Имам и други ученици, станали учители, инженери, технически ръководители, но генерал за мен звучи мно­го! Помня го в първи клас при професионалната ори­ентировка – Стоян искаше да стане вратар на „Химик“ – прочутия футболен отбор на Тешово. Стоян беше мно­го добър ученик, общителен и коректно властен. Къщата им на високо под Кулата, с просторните Шопови чар­даци, беше много оживена. За мен е чудо и изпитвам гордост, че мой ученик е ста­нал генерал и командва 2-ра Тунджанска механизирана бригада в гр. Стара Загора. Новият генерал е родолю­бец. Най-добре си почива в с. Тешово.

Искам от все сърце да поздравя Стоян Шопов от страниците на много авто­ритетния в-к „Топ Преса“ за високоотговорната служба, която е постигнал с труд и тешовска упоритост.

Пожелавам на Стоян Шопов – бригаден генерал, бъдещи успехи в генерал­ското поприще!