Изповедта на неврокопчанката Деси Ламбина

 Тя е млада, но изключи­телно успешна жена . Рабо­ти като финансов ръково­дител в Технически отдел на една от най-големите банки в света, намираща се в Лондон. Майка е на две момчета — на 9 и на 5 години. Създала е две фон­дации — KIDS CARE (ГРИ­ЖА ЗА ДЕЦАТА) в Лондон и МАГИС в Гоце Делчев. Раз­говорът с нея е непринуден, интересен и полезен.

— Нека тръгнем по хроно­логия. Разкажете ни за пър­вата фондация, която учре­дихте.

— Преди 6 години реших да подпомагам социално слаби хора и изоставени деца.То­гава учредих фондация KIDS CARE. Работих в осем общи­ни, с много доброволци и застъпници, които щедро даряваха. Така с помощта на българи в Англия успях­ме да помогнем на много хора — предимно българи и тук-таме представители на други нации.

Управлявах фондацията заедно с Юлия Арабаджи­ева, която е на много висока позиция в Лондон — старши консултант по хазната на голяма корпорация, която се занимава с пенсионни фондове. Имахме трима партньори — Конфедерация за защита правата на деца­та, Международна социална служба и Сдружение по пре­венция на изоставяне.

— Много се писа за фонда­ция „Магис“, но най-добре е Вие да кажете най-важното за нея.

— Магис на латински оз­начава повече. Повече да очакваме, но и повече да да­ваме.Това е фондация, коя­то работи без печалба, нещо като мой подарък за града. Таксата е минимална, за да е достъпна за всеки потре­бител. Тя е, колкото да се покрият разходите на Клуба. През лятото работим само с деца, а от септември ще на­сочим вниманието си и към социално слаби семейства, да ги направим независими. Имаме много амбиции за ра­бота с възрастни хора.

Мечтата ми е това да се репликира във всички об­щини. Само да намерим по­мещения без наеми. В Гоце Делчев аз предоставих мои стаив наследствена къща.

— Кое Ви мотивира да да­вате толкова много на хора­та?

— Пира­мидата на потребно­стите на Маслоу показва, че когато си мате­риално за­доволен, кариерно реализи­ран и фи­нансово незави­сим, тога­ва имаш нужда ти да дадеш на обще­ството. Ако това не се слу­чи, няма да се по­чувстваш пълноценен чо­век.

Освен това аз съм сил­но вярващ човек и знам, че трябва да обичаме ближния си като себе си. Ако не проя­вяваме тая любов към ближ­ния ежедневно, ние няма как да се наричаме християни. Така, както се отнасяме към своите деца, така трябва да се отнасяме и към останали­те хора, защото по тоя начин ние отразяваме любовта на Господ в света.

— Как Ви стига времето за всичко?

— Опитът ми показва как най-ефективно да си упра­влявам времето, нещата ми са много добре канализира­ни. Предварително трябва да знаеш какво искаш да по­стигнеш тоя ден и колко вре­ме ти е нужно за всяко нещо. Аз знам например, че имам един час за разходка с деца­та и никой не може да ми го отнеме. В това време няма да отговарям на телефоните, няма да правя нищо друго, защото за мен времето с де­цата е много важно.

Щом една работа трябва да се свърши, не я отлагам. Навила съм си будилника например, за да свърша нещо. Действам още в пър­вите 5 секунди. Това е фа­зата на креативност . След това идва фазата на пасив­ност. Отлагането не върши работа.

— Как минава един Ваш делничен ден?

— Денят ми започва в 6 часа сутринта. Пия си кафе­то по пътя за гарата, грими­рам се във влака. Може да Ви разочаровам, но не съм фен на прекалената грижа за външността. Не ходя на фризьор, сама се подстриг­вам. Не робувам и на нови дрехи. Човек има вътрешен чар и това си личи. Затова аз нямам нужда да парадирам със средства, пари, коли, прически. Не губя време с неща, които са суета.

Искам да бъда запомне­на с любовта си към ближ­ния. Искам да оставя следа. Всички ще си отидем от този свят и не това, колко високи мениджърски позиции сме държали, колко средства сме имали, е важно.

През 1963 година америка­нецът Пол Гети е обявен за най-богатия човек в света. Само няколко години след смъртта му никой вече не помни за него, а майка Тере­за всички знаят коя е.

Ние оставяме следа чрез връзката си с другите хора. Затова цялата си енергия, сила, време и пари аз фоку­сирам върху това, което е важно.

Но — на въпроса Ви. Денят ми е трескав, супер натова­рен. Позицията ми е мно­го отговорна и динамична. Буквално всяка секунда се случва нещо и трябва да съм много фокусирана. Ко­гато се прибирам, вземам децата от училище и вечерта прекарвам с тях.

— Как се отразява Вашата заетост на семейството?

– Като семейство се спло­тихме още повече, защото гледаме в една посока, бо­рим се за една и съща кау­за. Децата ми започнаха да ценят това, което имат, защото то не е дадено на все­ки. Те даряват играчките си на комший­ските деца, които са со­циално слаби. Това е трудно за едно дете, но ние заед­но събрахме цял камион с техни дрешки, обувки, играч­ки и ги дока­рахме в Бъл­гария. Така възпитаваме децата си, а не само с думи.

— Ще споделите ли за на­чалото на пътя Ви в христи­янството?

— До 26 години аз не бях християнка. Мой съсед в Лондон ме покани да отида в църквата, която той по­сещаваше — англиканска. Отидох, ма­кар че като математик и физик искам не­щата да са доказани. Започнах да чета Библията, за да аргу­ментирам мнението си и да до­кажа, че те не са пра­ви. Оказа се обаче, че съм отри­чала нещо, за което съм няма­ла никаква информа­ция. Посте­пенно за­почнах да осъзнавам колко са истински нещата и колко е го­ляма любо­вта на Гос­под! Само дето през вековете името му е използва­но за лоши деяния.

Вестник “ Топ Преса „