Вижте на кой неврокопчанин викат „Откривателят на таланти“!

На север, където денят през лятото не свършва, но и нощта през зимата е безкрайна и провокира депресии, финландците са разбрали, че адекватният начин да се преборят със склонността към алкохо­лизъм сред младите са спортът и изкуството. И възможностите за само­усъвършенстване в двете са предоставени в изоби­лие. Не е случайно тога­ва, че сред най-големите съвременни музиканти стоят много скандинавски имена. И макар да не е му­зиката на хората, четящи вестник „Трета възраст”, поводът за гордост трябва да бъде споделен. Защо­то зад успехите на може би най-популярната метъл група в момента –Nightwish (Найтуиш – Нощно жела­ние), стои българин. Пла­мен Димов е учителят по музика във финландското градче Китее, който за­белязва сред учениците Таря Турунен и тя става първата вокалистка на групата, а днес е прочу­та оперна певица. Пламен Димов открива и развива и таланта на Туомас Холо­пайнен, чиито музикални композиции са знаменити, и който, вдъхновявайки се от учебника си по биология и от теорията на Дарвин за човешката еволюция, на­прави мащабен музикален проект със социални и еко­логични послания.

Разговарям с Пламен Ди­мов по време на организи­рания от него в Китее фес­тивал за млади музикални таланти, на който тази го­дина бе поканил много български участници.

– Къде си роден?

– Роден съм в гр. Гоце Делчев. Като малък, на 4-5 г., сме се преместили в то­гавашното Нови Кричим. Основно, средно музикално училище и висше образова­ние (Националното учили­ще за музикално и танцово изкуство „Добрин Петков”) съм завършил в Пловдив. Там ми минаха 26 години от живота. Беше такова време, че като отиваш на урок, учи­телят те поглежда от лявата страна (като бях цигулар) и ако не ти е синьо – значи не си се упражнявал достатъч­но и въобще не те взима на урок. Тогава образованието беше ценз в България, има­ше много добри учители, а и това поколение носехме в себе си стремежа да се вър­ви напред. От нашия випуск Елмир беше в Метрополи­тън опера, сега организира голям фестивал, Кеворк е професор в Атланта, и много други. Винаги си знаех, че с тая цигулка далеч няма да стигна. Баща ми изважда­ше от радиото лампата да слушам Радио Люксембург. И като дойдеше „Let it be” на Джон Ленън („Лет ит би”), ся­дам на пианото веднага да извадя акордите. Така тре­нирахме и ушите.

– Как се озова във Фин­ландия?

– През 80-те години имаше голям износ на български оркестри. Това беше полити­ка на България. Всички каз­вахме, че България е 16-та република на СССР, но това въобще не беше вярно. Ние имахме най-много туристи, бяхме на соц лагера морето и имахме около 300-400 със­тави навън. Във Финландия и в Норвгия в един ден има­хме 130 оркестри – около 600 българи. През 1983 г. бя­хме в Норвегия. Получихме договор за Китее. Видях, че е на руската граница и казах, че въобще няма да отида там, но дойдох. Интересното е, че първата плоча, която пуснах тук, в Китее, да слу­шам през 1984 г., беше „Over the Hills and Far Away” (бел. ред. – „Оувър дъ хилс енд фар ауей” – народна песен от 18 век, изпълнявана от много известни музиканти). Въобще не съм си предста­вял, че след 18 години тази плоча ще бъде първото рок дивиди в Скандинавия, кон­церт в Тампере.

– Имате три прекрасни деца – две момичета Лида и Лидия, и син Николай, който говори чудесно български, дъщеря ви Лидия скоро се омъжи в Пловдив за фин­ландец от Лапландия. Как се запознахте със съпругата ти Лена?

– През 1984 г. дойдохме трио да свирим в ресторан­та. Гледам една руса мадама гледа черно-бял филм. „Аз знаеш ли каква хубава ракия имам от България, ще ти до­неса цветовете” – и казвам, а тя ми отговаря – „Глупости не ми се слушат”. След два дни свирихме в ресторанта. Заприказвах се с руса кра­савица. Тя ми каза, че тия неща, дето и ги говорех, вече ги е чувала преди два дни. А, вие ли бяхте, попитах, не ви погледнах в лицето, трябва­ше да огледам други неща. Та това е жена ми. След това отидохме в България, в Пло­вдив, оженихме се.

– Как стана учител на бъдещите звезди от „Най­туиш”?

– В Китее започнах да пре­подавам цигулка, на групи и пиано в музикалното учили­ще, в основното училище, в гимназията. Имах около 17 групи едновременно. От тези групи да вземеш най-добро­то – това е номерът. Бяхме много близки с родителите на Туомас. През 1995 г. на­правихме първия компакт диск в града – „Хамелеон”. Момчетата се ентусиазира­ха да правят ху­бави неща. След това направи­хме диск, посве­тен на Ванга. Аз не съм стриктен учител, който моделира уче­ника по собст­вен модел. Аз откривам. Спо­ред мен е почти толкова важно да можеш да от­криваш, колкото да учиш. Наме­ри ги талантите, като 30 души те гледат!

– Разбрах, че Ванга заема място в споме­ните ти?

– Направих втората плоча на „Найтуиш” през 1996 г. и след като Ванга почина (бел. ред.: на 11 август 1996 г.), на обложката на английски на­писахме отдолу „Посветено на българската пророчица Ванга”. Взех 10 плочи и ги за­несох в Рупите. И в главата ми какво е: Един ден моите ученици да станат големи музиканти и моят приятел да стане президент. Тук има мистика!

– Да, „Найтуиш” в момен­та са една от най-известните световни групи в метъла, а приятелят ти Петър Стоянов наистина стана президент. Разбрах че покрай него си се замесил в световната поли­тика?

– Йордан Василев написа книга за президента Петър Стоянов „Това се случи пред очите ми“ и около 90 стра­ница е описано. Когато Пе­тър Стоянов е при Клинтън, двама човека му писахме на американския президент. Писах му нещо такова „Тия работи с Моника Люински са бла-бла, но утре ще дой­де при теб един мой много добър приятел, президентът на България Петър Стоянов. Стига сте обещавали, Балка­ните са една вряща тендже­ра, помогнете!” На другия ден получих съобщение от Белия дом, че Клинтън е по­лучил думите ми. Петьо (бел. ред.: Петър Стоянов потвър­ди, че е имало от Финландия писмо. Другият беше Милчо Левиев от Лос Анжелис, и той от Пловдив.

– Ти си инициаторът за Международен музикален и арт фестивал, провеж­дан всяка година в Китее, на който се събират млади таланти от цял свят, сред които вероятно и следващи големи звезди. Как стана така, че около теб се върти до голяма степен културни­ят живот на финландския град?

– Баща ми, Бог да го прос­ти, като идваше в Китее, каз­ваше на финландците: Моят син, и в Гренландия да оти­де, и там ще накара да никне трева.

Този фестивал е изцяло подпомогнат от общината. Присъствахме и на голям тридневен фестивал във финландския град Йоенсу, приходите от който отиват за развитие на младите та­ланти от района Северна Карелия. Не можа да не ни направи впечатление, че пи­ано има дори в стола на учи­лището.

– Разбрахме, че при вас изпращат и младежи в риск, наркомани, на които вие помагате чрез музиката да намерят път в живота, ето и сега на фестивала на сце­ната излезе такова момиче. Явно във Финландия много се мисли за децата и за на­сърчаване на способностите им, така ли е?

– Много, като в никоя друга страна на света. Ако вие сте родители и, не дай Боже се случи нещо с детето ви, вие няма да дадете нищо, всичко плаща държавата. Нищо не плащаш, защото имаш соци­ална осигуровка. И на теб ти идва да плащаш повече да­нъци! А ако плащаш повече, те ти ги връщат. Ето концер­тите, които се изнасят тук, по време на фестивала – този от миналата година вече е получил над милион гледа­ния – това, замислете се, е голяма реклама за града, за Финландия и финландското образование.

Веселин Стаменов

Вестник “ Топ Преса „