Един дълъг и достоен живот

На 25 януари т. г. ро­деният в с. Либяхово /дн. Илинден/, Гоце­делчевско, но живущ в Пловдив, дядо Бо­рис Сим. Гърнев на­върши 97 години. Но е все така жизнен, с бистър ум и постоян­но ангажиран- той е в ръководството на Пловдив­ската областна организация на Съюза на ветераните от войните.

Остава сирак на 3 години и расте под грижите на май­ка си и баба си, откроява се като будно и трудолюбиво момче. През 1939 г. се жени за местното момиче Лина Полянова. Живели щастли­во като съпрузи цели 65 го­дини. За нея след смъртта и Борис написва специална книга.

Участва като доброволец във Втората световна вой­на, в която за проявена хра­брост е награден с орден. Завръщайки се от фронта, се включва активно в общест­вено-политическия и култу­рен живот в родното село, утвърждава се като един от най-изявените младежки ръ­ководители. Ето защо през 1948 г., едва 26-годишен, е избран за кмет на селото. Кметува само 2 години, тъй като през 1950 г. е извикан на работа в гр. Неврокоп / дн. Гоце Делчев/като секре­тар на Околийския комитет на ДСНМ.

Най-интересният случай от кметуване­то му в Либя­хово е, че той, изключително справедлив като кмет, гло­бява собстве­ната си жена, защото си позволила да изпере черги в коритото на селската чешма, където пие­ли вода животните – мулета, магарета, волове, овце, кози.

В Неврокоп Борис Гърнев отново впечатлява с безу­пречност и голямо старание в работата си. През 1952 г. е изпратен на едномесечен курс във Военната акаде­мия и става офицер. Първо служи в Дупница, после в Кюстендил и Елхово, след което многолюдното му семейство с три дъщери и един син се установява в Пловдив. Тук Борис Гърнев се пенсионира със звание полковник.

Завършва икономика на съобщенията в София и от 1970 г. е началник на пощен­ската станция в родопското село Бойково, Пловдивско, където с Лина си построяват къщичка, която именуват ‘’Дом Илинден’’. Двамата за­живяват с радостите и гри­жите на селото. Борис годи­ни наред е председател на местното читалище, а Лина работи усърдно в селскосто­панския кооператив.

Дядо Борис споделя, че като пенсионер през по­ловината от деня се труди в двора им по засятото – овошки, зе­ленчуци, кар­тофи, цветя, а през другата половина от деня твори – пише разкази и статии за периодичния печат, автор е на няколко книги, други пък чакат от­печатване. И води обемис­та кореспон­денция – с родното село, в което всич­ки го познават и уважават, с десетки личности от стра­ната и чужбина, с редакции и печатни издания. Дядо Борис е главен инициатор на проведените досега 3 родо­ви срещи на многолюдния Гърнев род.

Най-вълнуващ и забеле­жителен момент от живота му е пътуването му през май 2015 г., когато е на 93 години, до Унгария с голяма група фронтоваци за поклонение в Харкани на загиналите бъл­гарски войници по време на Втората световна война.

По време на сражение­то тогава Гърнев бил командир на свързоч­но отделе­ние в със­тава на 11-а пехотна ди­визия о под град от кур­шуми едва не загинал на бойно­то поле. За храбростта му лично ген. Стойчев – командир на Първа армия – го похвалил и му окачил орден за храброст.

Изключи­телно емо­ционално преживява­не се случи с него през май 2018 г. когато заед­но с пред­седателя на Съюза на ветераните от войните в България бяха покане­ни от руски­те власти и присъстват на Парада на победа­та над хит­леристка Германия в Москва. Това преживяване той отразява в публикация, озаглавена ‘’Чувства и ми­сли на ветерана’’.

Дядо Борис е много щаст­лив със своите четири деца, осем внуци, четиринайсет правнуци и четирима пра­правнуци. Все още е голям оптимист, винаги положи­телно настроен, приятен съ­беседник, с големи планове за бъдещето. Пожелаваме му здраве и сили, за да се радва още дълго време на многолюдното си потом­ство.

Атанаса Панчелиев

Вестник “ Топ Преса“

Започнете да пишете и натиснете Enter за търсене