За напускането на още един работодател от Благоевград

Преди седем години всич­ко звучеше като индустриал­на приказка: чужд инвести­тор откри фабрика, която да прави кожените тапицерии за седалките в новите коли на BMW и Audi. През годи­ните предприятията стана­ха три, а работещите 1400. Но историята е без хепиенд – фабриките затвориха. При­чината за тъжния край е, че цената на труда в България, поне в този случай, е над поносимото ниво от купува­щите продуктите автокомпа­нии. А когато собственик на заводите е многомилионна глобална компания, с много производства, решението да зачеркнеш губещото е бързо и окончателно.

Затварянето на бизнес не е прецедент, но засега не е и тенденция, тъй като все още инвеститорите, строящи фа­брики за авточасти тук, са десетки. И повечето вече до­шли са на печалба.

СМЕТКАТА Е НА МИНУС

Конкретната нови­на е, че от началото на седмицата вече не работят фабри­ките на компанията „АЛС България“ в Ихтиман и село Му­сачево край София, които произвеж­даха тапицерии за автомобилни седал­ки за BMW и Audi. Третото и най-ново предприятие – в Бла­гоевград, където се обли­чат волани за Volkswagen и където работят около 260 души, засега продължава работа. За решението на ка­надския собственик Exco Technologies работниците научиха в края на миналата седмица. Справка показва, че пак тогава компанията е подала и молба в съда за обявяване в несъстоятел­ност.

Официалното обяснение за решението на Exco са „продължаващите оператив­ни загуби на АЛС в резултат на невъзможността да се постигне споразумение с ос­новния клиент за продължа­ване на ценовата подкрепа“. „Като се имат предвид уве­личението на местните опе­ративни разходи и промяна­та в трудовите условия през последните няколко години, дейността на АЛС стана ико­номически неизгодна без повишаване на цените“, по­сочват от там. Топ Преса не успя да се свърже за повече информация и коментар, тъй като компанията няма обя­вени мейли за връзка.

ТРУДНИТЕ ГОДИНИ

Канадската компания стана собственик на АЛС, след като през 2014 г. при­доби южноафриканската Automotive Leather Company (ALC), която беше първоначални­ят инвеститор в страната. Тъй като сделката целе­ше да й осигури най-вече достъп до Източна Европа, две години по-къс­но Exco закри про­изводството в Аф­рика (в Лесото) и на практика цели­ят бизнес на ALC се концентрира в българската ком­пания. Като част от европейската си дейност обаче Exco запа­зи предприятието в Мароко Polydesign.

Влошаването на финансовите ре­зултати на АЛС не е изненада. През 2017 г. приходите се свиха с близо една четвърт до 122.7 млн. лв., а нетната загуба се увеличи шест пъти до 8.4 млн. лв. По­нижаването на про­дажбите се дължи на приключването на една от голе­мите програми за клиент – тапицерии за пета и седма серия BMW. В същото време компания­та увеличи продажбите на тапицерии за Mini (също собственост на BMW), но те са с по-ниски цени при прак­тически същите разходи за производство, което се от­рази на рентабилността й. Същата година АЛС направи и допълнителни разходи, за да оборудва новото произ­водство в Благоевград (фа­бриката е в помещение под наем).

КРАЙ!

За борсовата компания Exco времето за толеранс явно е изчерпано. „През по­следните години изразходи­хме значителни финансови и оперативни ресурси, за да подобрим резултатите на АЛС, само за да се сблъс­каме с нови предизвикател­ства по пътя“, пише в отчета за последната финансова година, приключила в края на септември 2018 г.

Според дружеството си­туацията допълнително се е влошила от свиването на безработицата в България до най-ниското й ниво от десетилетие насам, което е засилило натиска върху заплатите и е повишило те­кучеството, а прогнозите не показват, че това ще се про­мени в обозримо бъдеще. Подобна ситуация наистина е проблем за производство като това на АЛС, където тру­дът е основно ръчен и прак­тически няма възможност за автоматизация, а мар­жовете като цяло са малки и под постоянен натиск от клиентите в автомобилната индустрия, които агресивно се опитват да ограничават разходите си.

ПЪРВИЯТ СИГНАЛ

Още миналата есен стана ясно, че канадският собстве­ник променя стратегията си за България и се отказва от обявените по-рано планове за разширяване и разноо­бразяване на производство­то. Отпадна идеята за доба­вяне на още производство в Благоевград, а предприятие­то там се премести в по-мал­ко помещение. Компанията предложи на автопроизво­дители да прекъсне догово­ри, които смята за неизгод­ни, а част от производството се пренасочи от България към завода в Мароко. Цел­та на Exco беше да ограничи производството тук до шие­не на тапицерии за седалки на BMW Mini и така да си осигури „по-надеждна и мо­тивирана“ работна ръка.

Компанията успя да дого­вори с клиентите временно увеличение на цените, кое­то веднага се отрази и вър­ху резултатите. Отчетът на Exco показва, че макар за финансовата 2018 г. АЛС да остава на загуба, отрицател­ният резултат се свива от 6 млн. канадски долара на 1.2 млн. канадски долара. Нещо повече – за последното три­месечие на годината (юли – септември) българското поделение успява да изле­зе на печалба. Пак по данни на Exco за последните три месеца на миналата годи­на (първото тримесечие на финансовата 2019 г.) АЛС е генерирала приходи за при­близително 20 млн. канад­ски долара.

БЕЗ BMW И РАБОТНИЦИ НЯМА ФАБРИКА

Ключово за запазване на бизнеса тук е било цените на автоклиентите да се предо­говорят трайно. Именно не­ успехът да получи по-висока цена от основния си клиент – BMW, е в основата на край­ното решение за закриване на производството. Няма информация къде герман­ският автопроизводител ще произвежда тапицериите си сега, но очакванията са това да бъде някъде извън Евро­па, където цената ще е по-ниска от исканата от Exco.

Местната добавка към проблема с BMW е българ­ският трудов пазар. Канад­ската компания има сериоз­ни резерви дали ще може да се изпълняват договорите предвид липсата на работна ръка и отстъствията. По дан­ни на АЛС всеки ден между 15 и 20% от работниците не идват на работа. Това озна­чава, че за да спази сроко­вете, които са изключително строги в автомобилната ин­дустрия, на компанията по­някога й се налага да изпра­ща доставките със самолет, а това значително повишава разходите й и има съвсем конкретно отражение върху финансовите й резултати.

Разходите за труд също се покачват, като през 2017 г. достигат 20% от общите разходи. Брутната заплата в компанията е 900 лв. (около 700 лв. нето), като част от нея е под формата на бонус, който се плаща при редовно ходене на работа. Макар и сумата да не звучи впечат­ляващо, трябва да се има предвид, че масово работни­ците се наемат без никаква квалификация и се обучават вътре във фирмата. За мно­го от хората обаче това не е мотивиращо заплащане и често те предпочитат да ра­ботят в сивия сектор, където брутните разходи на работо­дателя са същите, но те взи­мат повече чисто.

Exco не е искала да налива повече пари в губещо пред­приятие и затова не е раз­глеждан вариантът за про­дажба на бизнеса, който би отнел поне няколко месеца, обясняват източници на Топ Преса. А и това би добли­жило евентуална сделка до един от най-неблагоприят­ните периоди за компани­ята – между април и юни, когато отсъст­вията от рабо­та зачестяват и оперативни­те показатели страдат.

Компанията вече е ин­формирала инспекцията по труда и със съдей­ствието на Агенцията по заетостта търси работа за освободените работници. „Правим всичко възможно да подкрепим хората си. Имаме много добри работ­ници, които са при нас още от самото начало“, каза уп­равителят на АЛС Шон Бош. Интересна подробност е, че около две трети от заетите са роми, включително и ня­кои от най-добрите кадри на компанията. От друже­ството се надяват, че част от специалистите ще могат да преминат и към завода за автомобилни тапицерии, който германската Bader наскоро обяви, че ще строи в Русе.

Случаят на АЛС показва, че България вероятно набли­жава лимита на заплатите, над който производството с неквалифицирана ръчна работа (като шиенето напри­мер) става нерентабилно. Кога минусите ще станат ма­сови е трудно да се предска­же. Първият предвестник вече е тук.

КОЙ ВЗЕ РЕШЕНИЕТО

Канадската Exco Technologies има приходи от 576 млн. канадски долара (431 млн. щатски долара) за финансовата 2018 г. Около 65% от бизнеса й е в произ­водството на компоненти за автомобилната индустрия, останалите 35% са в произ­водството на метални от­ливки. Компанията има 18 завода в 8 държави и 6757 работници. Пазарната й ка­питализация е около 390 млн. канадски долара.