Андрей Ковачев: Кресненското дефиле – това беше една любов, която Боян Петров имаше

Кресненското де­филе – това беше една любов, която Боян Петров има­ше към това място и която споделяха много хора и много биолози.

Така определи работата на алпиниста неговият ко­лега и приятел от детинс­тво – Андрей Ковачев.

Той, заедно със Стоян Бежков и други колеги и приятели на Петров откри­ха фотоизложбата „Каузите на Боян Петров – биораз­нообразието в Кресненския пролом“ в сградата на Об­щина Кресна.

Това всъщност е един­ствената по рода си фото­изложба в България, по­казваща разнообразнието на флора и фауна в Крес­ненското дефиле и отразя­ваща изследователската дейност на Боян Петров.

Ковачев сподели, че Боян е свързан с Кресна не само професионално – тук при­родозащитникът е служил като войник, неговата ди­пломна работа пък е на тема „Прилепите в Крес­ненското дефиле“.

На фотоизложбата всеки може да види кадри от уче­ническите години на Боян в дефилето, за което разказа и неговият колега:

– Бяхме 7. клас, когато за първи път дойдохме тук. Ние бяхме съученици с Боян още от 1. клас. Доведе ни нашият учител в кръжока към Софийския зоопарк. Докато бяхме ученици, прак­тически всяка седмица от годината бяхме в дефилето. Аз с Боян имам една мно­го проста договорка, че ако става дума за Кресненското дефиле – по всяко време на всяко място да се обръщам веднага, за да действаме с него. Тази любов и опазва­не на природата е заради хората, за да може да жи­веем на едно място, което усещаме любовта към този свят и за да бъдем човеци. Самият той беше много го­лям човек. Неговата кауза беше много важна – не само защото по този начин ще спасим човешки животи, а защото единственият начин да спрем ката­строфите е там долу пътят да си остане лока­лен, а ма­гистрала­та да бъде извън Де­филето. По този начин ще се предотвра­ти не само смъртта на хората, а и смъртта на природата.

Прилепи, насекоми, влечуги са малка част от показаното в излож­бата, като към всяка снимка има кратно оп­исание за популацията на видовете. Забеляз­ва се, че самият Боян е достигнал до неприят­ния факт, че видовете намаляват.

Кресненското дефи­ле е най-богатото мяс­то в България – като дива природа – най-много видо­ве, които се срещат на едно място и освен това е уни­кално, защото тук граничат различни климатични зони и това го прави много ценно за опазването, защото няма как да възстановим това. Ако ние запушим Креснен­ското дефиле – то предста­вете си, че главната артерия на вашето сърце е запушена и ние се опитваме да на­мерим някакво решение – няма как. Единственият на­чин да опазим и природата и човешките животи е дейст­вително да оставим някакъв локален път, а магистрални­ят трафик да бъде отделен от дефилето.

– А какво с Боян открихте в дефилето?

– Ние намерихме в Крес­ненското дефиле тези жи­вотни, които днес са за­щитени от Европейската директива. За пръв път тук бяхме през 1987 г. и тогава нямаше нито евродиректи­ви, нито защитени зони, но лошото обаче е, че това раз­нообразие пострада. Няма вид, който в момента да не е намалял драстично по де­филето заради опасния тра­фик, който убива и хора, и животни. Точно за това пра­вим това нещо – те са мно­жество животни от прилепи, земноводни, влечуги и змии, който са редки. Цялото това невероятно богатство в мо­мента изчезва. Единстве­ният начин да възстановим това е този трафик „да изле­зе“.

– Какво пре­чи на попула­цията на ви­довете?

– В момен­та причината е трафикът – той нараства, а ако магис­тралата се направи като тапа – тоест до и след де­филето да за­почва първо­класният път, това е просто смъртоносно. Каузата е тра­фикът да се изнесе извън дефилето.

– Миналого­дишният по­жар оказа ли влияние?

– Това беше много теж­ко събитие. Най-неприят­ни са дългосрочните после­дици, защото когато е много сух почвеният слой, той из­гаря. Това е хумус, който се е натрупал стотици години и с едно палване на клечката си заминава. На мястото на тази изгоряла почва ще оста­не един пясък, който много трудно би бил залесен. Дори и горските не знаят какво друго да зале­сят освен бор, който гори много лесно. Трябва да се вземат мерки, с които да се контролират пожарите.

По-всяко време, във всеки един мо­мент ЗА Крес­ненското дефиле, е каузата на Боян, продължена и след неговата гибел.

Той имаше много каузи, една от тях беше да пома­га на болни деца, но Кресна – Кресна му беше особено близка – ние станахме би­олози – заедно, в Кресна, разказа още Ковачев, кой­то претърпява тежката ка­тастрофа в дефилето през 2016 заедно с Боян.

– Често природозащитни­ците са нападани за това, че пречат за развитието на ин­фраструктурата, така ли е?

– В момента тези, които пречат да се изпълни магис­тралата – е правителството, защото най-тежката отсечка е дефилето и съгласно ре­шение от 2009 г. строежът трябваше да започне от тук, за да се реши този проблем, но това не беше направено. Трябва да сме насяно, че самото изграждане на ви­деонаблюдение и раздели­телна ивица щеше да спаси много животи, но това не се направи отново по вина на правителството.

Стоян Бежков също разка­за пред гостите свои споме­ни от работата си с Боян. Той изтъкна, че Петров е един­ственият биолог и алпинист в България от толкова голям ранг, който оставя след себе си изключително важни факти за биоразнообразие­то в дефилето.

Ралица Василева

Вестник “ Топ Преса „