Климатолог с експертна прогноза за зимата! Ето какво ни очаква

Вероятно зимата на 2017/2018 година ще е по-мека от зимата на 2016/2017 година, каза в интервю за БТА проф. Веселин Александров от секцията „Климатология“ към департамента „Метеорология“ в Националния институт по метеорология и хидрология при БАН /НИМХ-БАН/.

Съгласно предварителни оценки на Световната метеорологична организация 2017 г. е по-хладна от рекордно топлата 2016 г. Но е много вероятно да бъде една от трите най-топли години в историята на съвременните инструментални метеорологични наблюдения и измервания, обясни ученият, който работи повече от 30 години в НИМХ-БАН.

В началото на декември в България паднаха значителни количества дъжд, които причиниха преливания на реки, а на места имаше и наводнения. Може ли да се обобщи, че за тези проливни дъждове „основно са виновни“ серията от средиземноморски циклони, които преминаха над страната ни в изминалите дни или причините са други?

Нетипичното струпване на причини наистина са такива, каквито дефинирахте в първата част на въпроса. След циклона „Татяна“, който причини последния обилен снеговалеж, отпреди няколко дни, връхлетя и „Филип“, носещ проливни дъждове.

Добрата новина е, че държавата реагира най-сетне с превантивни мерки и с кризисни щабове, които в цялата страна да следят за бедствените обстановки. Лошата новина обаче е, че поради изтормозена /нерегламентирана/, неподдържана или въобще липсваща инфраструктура загубите вследствие на поройните валежи са още по-значителни.

Тези поройни дъждове типични ли са за декември за територията на нашата страна или вече може да говорим, че има промени в климата ни?

Климатичните промени в глобален, регионален и локален мащаб и какви са параметрите на тези промени е може би един от най-често задаваните екологични въпроси в началото на 21-ви век. Подобни въпроси са актуални винаги, но в определени моменти, обикновено когато се наблюдават големи отклонения от нормалните стойности на метеорологичните елементи, преди всичко на температурата и валежите, изникват с нова сила и се коментират в медиите и обществото.

От една страна, съществуват множество примери, доказващи наличието на промени във времето и климата, но от друга страна, не липсват и противоположни твърдения. Много от неточностите произтичат от неумело боравене с терминологията. Почти ежедневно сме свидетели на опити да бъдат отъждествени капризите на времето с климатичните промени.

Ще си позволя да представя дефиниции на основни климатични термини. Климатът е многогодишният режим на времето на дадено място, обусловен от географското му положение. Климатичните промени обхващат колебания и/или изменение на климата. Последното е свързано с преминаване на климатичната система в ново равновесно състояние, характеризиращо се с различни от предходното многогодишни средни стойности на климатичните параметри. В конкретния случай бих приел значителните валежни количества през изминалите няколко дни като нетипични метеорологични събития и/или за „капризи на времето“.

И като доказателство на тезата за промяна честотата на екстремните метеорологични и климатични явления – има значително увеличение на средния брой дни с денонощни суми на валежите над 100 mm – с около 30 процента за периода 1991-2007 г. спрямо базисния период 1961-1990 г. Въпреки намалението на броя на станциите, в периода 1991-2007 г. се наблюдава увеличение на регистрираните в метеорологичната мрежа случаи с проливни валежи.

През последните години има тенденция към зачестяване на случаите с типично пролетно-летен тип конвективна облачност с валежи от дъжд, гръмотевични бури и понякога с валежи от град през зимни месеци като януари и февруари. Наблюдава се увеличена честота на средния брой дни с гръмотевични бури и градушки в по-хладни десетдневния през април и септември през периода 1991-2006 г. спрямо същите за базисния период 1961-1990 г. А климатичните промени в България са вече факт. От края на 1970-те години се наблюдава тенденция към затопляне. През втората половина на 20-ти век зимите са по-меки. 23 от последните 26 години след 1989 г. са с положителни аномалии на средната годишна температура на въздуха спрямо климатичната норма на базисния период 1961-1990 г. Средната годишна температура през 2009 г. е с 1,2 градуса над климатичната норма. 2016 г. вероятно е поредната 17-та година с температури по-високи от обичайните за страната.

Периодите на засушаване са били най-дълги през 1940-те години и в последните две десетилетия на 20-ти век. Валежите показват тенденция към спадане в края на миналото столетие. След средата на 1990-те годишните валежи показват тенденция към повишение в повечето райони на страната.

Годишната амплитуда между максималната и минималната температура на въздуха намалява – минималната температура се повишава по-бързо от максималната. Дебелината на снежната покривка показва тенденция към свиване в края на миналия век. Горната граница на широколистните гори се измества към по-голяма надморска височина. Данните от фенологичните наблюдения показват изпреварване в развитието със 7-15 дни в различните климатични райони, което недвусмислено свидетелства за затопляне на климата през последните 30 години в сравнение с предишни периоди на оценка.

През 2017 г. в световен мащаб имаше много урагани, които предизвикаха разрушения в различни държави. Зачестяването на тези явления означава ли, че в света вече се образуват повече тропически урагани и средиземноморски циклони, водещи до големи разрушения в инфраструктурата на отделни страни?

През 2017 г. имаше много значими метеорологични и климатични събития, включително много активния сезон на урагани в Северния Атлантически океан, големи наводнения в Индия и продължителна суша в някои региони от Източна Африка. През септември 2017 г. трите опустошителни урагана, които навлязоха в южните щати на САЩ и в няколко Карибски острови в бърза последователност, разбиха съвременните представи за такива крайни метеорологични условия и свързаните с тях материални загуби и щети. Затова повече от очевидно е, че инфраструктурата може да бъде засегната от увеличената честота на екстремните природни явления.

Аз обаче искам да акцентирам върху човешкото здраве. Общият риск от заболявания, свързани с горещините и смъртността, се е покачил стабилно от 1980 г. насам, като около 30 процента от световното население сега живее в климатични условия, като екстремните горещи температури продължават няколко дни в годината. Между 2000 г. и 2016 г. броят на уязвимите хора, изложени на горещи вълни, се е увеличил с приблизително 125 милиона.

Каква е Вашата прогноза за предстоящата зима в България – може ли отсега да се каже каква ще е тя – по-мека, или по-студена и с повече сняг?

Традиционните числени прогнози дават информация за времето, което може да се очаква през следващите няколко дни. По-трудно и обикновено неточно се прогнозира времето за повече от една седмица напред. Но дългосрочните прогнози на времето са все по-търсен продукт. Затова се правят опити да се каже нещо за това, какви са най-вероятните средни метеорологични условия през следващите няколко месеца. Това е целта на сезонните прогнози на времето. Новите технологии помагат да се подобри точността на прогнозите за времето.

Спътниковите снимки например помагат да се види по-добре текущото време и дават възможност да се направи по-коректна прогноза. Но за добра дългосрочна /сезонна и климатична/ прогноза все още можем само да мечтаем.

Сезонните прогнози на НИМХ-БАН се подновяват в края на всеки календарен месец. Последната версия на сезонната зимна прогноза, от 30 ноември 2017 г., може да се обобщи така – зимата на 2017/2018 година се очаква да бъде със средни сезонни температури близки до климатичните такива или по-високи и със сезонни количества валеж близки до средните или по-малки количества.

Вероятно зимата на 2017/2018 година ще е по-мека от зимата на 2016/2017 година. Нещо любопитно: последната зима бе оценена в НИМХ като „умерено тежка зима“. А медиите дълго време се надпреварваха да представят катастрофични краски на нормални зимни условия. Но това е сериозна тема за друг важен разговор.

По прогноза декември на 2017 г. трябва да е със средни месечни температури близки до нормалните за този период от годината. Най-вероятно декември на 2017 г. ще е с повече валежи от декември на 2016 г. Януари 2018 г. се очаква да е със средни месечни температури близки до нормалните или по-високи и месечни количества валеж близки до нормалните или по-малки. Може да се очаква януари 2018 г. да е по-мек и с по-малко валежи от януари 2017 г. Февруари на 2018 г. се очаква да е със средни месечни температури близки до климатичните или по-високи и с месечни количества валеж близки до средните такива или по-малки. Може да се очаква февруари на 2018 г. да е подобен на февруари от 2017 г.

По отношение на студените зими – разбира се, че е нормално още да се случват. И това въобще не противоречи на наблюдаваната тенденция към глобално затопляне. А и да не забравяме, че климатът е нещо средно, т.е. трябва да се отчитат и меките зими, които преобладават напоследък. За любителите на глобалното захлаждане: преди повече от 400 години Европа е изпитала сравнително студен период, наречен Малък ледников период, който съвпада с период на необичайно ниска слънчева активност – т. нар. Маундеров минимум. И няма такава застраховка, която да попречи на евентуална нова поява на подобен период. А до тогава, анализите показват, че повишението на глобалните температури през 20-ти и 21-ви век е било най-голямо, в сравнение с предишните векове през последните 1000 години.

Каква в климатично отношение в световен мащаб е изминаващата 2017 г. и има ли вероятност тя да е поредната по-топла година?

Съгласно предварителни оценки на Световната метеорологична организация 2017 г. е по-хладна от рекордно топлата 2016 г. Но е много вероятно да бъде една от трите най-топли години в историята на съвременните инструментални метеорологични наблюдения и измервания. Глобалната температура за последните 5 години /2013-2017 г./ е близо с 1 градус над средните стойности за периода 1880-1900 г. и вероятно е най-високата средна стойност за всеки изминал период от пет години.

През 2017 г. бяхме свидетели на продължаваща тенденция към покачване на морското равнище с известно ниво на ускоряване при увеличаване на концентрациите на парникови газове в атмосферата. Криосферата продължи да се свива, особено в Арктика, където морският лед непрекъснато намалява. Ледът в Антарктика също е намалил своя обем през изминалата година след многогодишен период на стабилност и дори леко разширяване.

В света много учени дискутират промените в климата и на какво се дължат те. Според Вас коя е основната причина за негативните климатични промени в световен мащаб и може ли те да бъдат ограничени?

Има учени, които твърдят, че парниковите газове не оказват влияние за затопляне на глобалния климат. Според тях това, че количеството въглероден диоксид в атмосферата расте, не води до повишаване на температурата на приземния въздух или поне тази корелация не е значима. Според други учени предстои глобално застудяване. И сега има изолирани региони в света, където климатът не се затопля, а температурите спадат. Засега обаче фактите, не само в България, но и в преобладаващата част на света, сочат друго – последните 17 години са по-топли от обичайното.

При глобалното затопляне важният въпрос е кое надделява като причина – човешката дейност или природните фактори. Необходими са повече изследвания в тази насока. Част от учените подценяват едни причини, друга част – други причини. На този етап няма как да се пресметне точното съотношение. Климатът постоянно се е променял и природните фактори – космически и земни – винаги са играели роля.

Аз лично споделям тезата, че съвременните климатични промени са вследствие не само от влиянието на антропогенния фактор, но и от въздействието на природни фактори. НИМХ и СМО официално поддържат становището, че влиянието на човешката дейност е било особено значимо през първата половина на миналия век. В последните десетилетия парниковите газове имат доминираща роля. Не мисля обаче, че климатичните промени могат да бъдат спрени.

В България в близките години очаква ли се да „настъпи сливане между сезоните и те вече да не са четири“ или това е процес, който продължава с години?

Интересно, та дори и малко странно, но всеки втори любител на климатичните промени, говори за размиване на сезоните на територията на България. Според създадените очаквания, би трябвало сезоните от четири да останат само два. Да, ама не. За какво иде реч. Сезонните температури през есента имат тенденция към редуциране. Зимите вече споменах са по-меки, а пролетта е по-хладна от обичайното. Затова и температурните разлики в отделните сезони, показват по-малки стойности, вследствие на което се получава чувството за изравняване на сезоните. И е добре, че е само чувство, а не реалност. Засега.