Валентин Караманчев ексклузивно пред toppresa.com: И според Библията „в началото бе словото“

 Вяра ИЛИЕВА

Валентин Караманчев е роден през 1932 г. в Гоце Делчев. Работил е като жур­налист в различни издания, бил е директор на големи из­дателства, както и генерален директор на ДСО „Книгоизда­ване“ и председател на Дър­жавно творческо и стопан­ско обединение „Българска книга и печат“.

Автор е на книгите: „Мър­вашки песнивец“- 1981 г., „Че­решова задушница“ – 1986 г., „Елен от Велика гора“ – 1996 г., „Въздаяние“ – 2004 г. Съв­сем наскоро излезе мемоа­рният му том „Патила, стра­далчества и възнесения на книги и люде“. За книгите си е получавал редица награди.

– Как патеха кни­гите и людете преди? Сега по-различно ли патят?

– Тогава патеха от несвободата на словото, от бюро­кратични правила и от липсата на лична инициатива, инвес­тиция и отговорност. Първородният грях на всяка революция и тоталитарна власт е посегателството и произвола срещу сло­вото. То е преди сът­ворението

„В началото бе сло­вото“, така започва Библията. Томас Джеферсън, авторът на Декларацията за независимостта, робовладе­лецът, третият президент на САЩ провъзгласи във Фи­ладелфия: „Всички хора се раждат свободни, с изключе­ние на негрите, индианците и жените“.

Днес книгите и людете патят от слободията, от сло­воблудството и от липсата на грамотни правила. Наме­риш ли пари, завладее ли те страст да печаташ или да попаднеш във вестник – книгата е готова. А същият Джеферсън е казал още : „Къ­дето има пълна свобода на печата, никой не е свободен“.

– Не се церемоните мно­го с новите и старите мито­ве. Защо дисидентството в страните от Източния блок бе толкова свързано с лите­ратурата?

– Дисидентството нався­къде и всякога е свързано с литературата. През 1503 г. най-продуктивният автор на лондонската преса Даниел Дефо е публикувал аноним­но памфлета „Най-бързата разправа с дисидентите“. Съ­ветвал да бъдат изпращани на каторга или приковавани върху позорни стълбове в парламента инакомислещи­те, да бъдат бесени по стъл­бовете на уличните фенери по площадите.

Авторът бил изобличен. Бутнали го в затвора, нало­жили му разоряваща глоба, осъдили го на разпъване върху позорен стълб, забра­нили му да пише и публикува 7 години. Последната мяр­ка се наричала „примерно поведение“. В килията той съчинил „Химн на позорния стълб“, който лондончани запели по-гръмогласно от „Боже, краля ни пази“.

Властта се видяла в чудо. Отложили зрелищата. Крали­цата отменила 7-годишната санкция за примерно пове­дение. Благодарение на ней­ната милост Дефо написал „Робинзон Крузо“ – единстве­ното негово произведение, оцеляло през вековете. Чете се и днес по целия свят.

– Като директор на цяло­то книгоиздаване у нас пре­ди можете ли да поясните в какво е разликата между централизираното планира­но книгоиздаване и безкон­тролното? Второто не е ли за предпочитане?

– Разби­ра се, че е за предпочита­не. Завиждал съм им. Но и там не е безконтрол­но. Само че е много ефек­тивно плани­рането му. И не „свише“, а по целия про­цес. Планира­нето там за­почва отзад напред като при изстрел­ването на кос­мическите ракети – от момен­та на тяхното приземяване. При книгите този момент е появяването им на пазара.

Всичко останало е подръ­ка. И хартия каквато щеш, и печатница каквато си избе­реш, и книжари, на които се довериш. Попаднахме с ръ­ководителя на българската полиграфия Емил Филипов за един месец в САЩ по меж­дудържавна спогодба за съ­трудничество. Озовахме се „в светая светих“ на най-го­лямото книгоиздаване – 80 000 заглавия годишно. Има­хме свободата да питаме за всичко.

– И какво?

– Ами пи­тахме. „Раз­брах ви“, ус­покои ни един от ветераните на книжния клуб „Книга на месеца“, който имаше 10 млн. членове. „Ис­кате да знаете откъде тече водата във вятърната мел­ница на американското кни­гоиздаване? От всяка пролу­ка, през която може да мине долар, инвестиция, печалба, любознателност, загуба, ке­лепир. Огромен и неопису­ем по разнообразие бизнес за предприемчиви хора или чудаци. Посетете различни издателства, книжарници, дистрибуторски фирми.“

– И къде отидохте?

– Избрахме издателството на „бръшлянения“ Масачу­зетски институт. Шашнаха ни високите изисквания за под­бор на автори и подготовката на ръкописите – рецензиране, проверка на фактите, научен апарат. Рецензентът не може да бъде от същия институт, а от Калифорния или от Сили­коновата долина. Изключе­ние никакво.

Донесох тяхната издател­ска документация. Ако я внедрим в България, воят ще е до облаците. Посетихме в Бостън най-голямото изда­телство за учебници в САЩ. Цял небостъргач. С редак­тори, съставители, стилисти, илюстратори, коректори и какви ли не още.

Започнете да пишете и натиснете Enter за търсене