Димитър Тренчев, историк: 76-годишната Даскалдимитрова липа бе един от символите на село Коларово, свързана с известния учител по физика и математика от Кюстендил – Димитър Стоянов

Историкът Димитър Тренчев в интервю за Радио „Фокус“ – Пирин.

Фокус: Г-н Тренчев, разкажете ни малко повече за Даскалдимитриевата липа, която бе символ на село Коларово, но за съжаление след разразила се буря, дървото бе повалено.
Димитър Тренчев: Ще започна с това, че бурята която се разрази в село Коларово на 15 срещу 16 юни вечерта бе обхванала цялото северно подножие на Беласица, така нареченото Петричко подгорие. Самата липа се намираше точно на входа на местното училище „Васил Левски“ и всеки ден посрещаше и изпращаше учениците, вече 12 випуска, но за съжаление, както и Вие казахте, бурята я повали. Дървото бе много важно за всички жители на село Коларово, защото бе свързана с един обичан, казано с днешния идиом, знаков преподавател по физика и математика от град Кюстендил – учителя Димитър Стоянов, познат като даскал Димитър. Та той става инициатора и увлича след себе си ученици, колеги учители и местното население, заедно да създадат една градина в училищния двор, където засаждат много декоративни дървета и всъщност липата е едно от тях, като тя е засадена през 1941 година. Самият даскал Димитър загива в Унгария по време на Втората световна война. Гробът му остава неизвестен, забравен е и в родния му Кюстендил. Училищната липа в село Коларово се превръща в единствения му паметник, който безпощадната небесна стихия заличи завинаги. За щастие при нейното падане няма пострадали, тъй като стихията се разрази в неучебно време, а местоположението на липата и рисковият ѝ периметър изключват потенциални поражения върху случайни минувачи, автомобили и близката училищна сграда. Ще кажа и това, че за по-малко от месец това е второто връхлитане на подобен вид буря в село Коларово. Тогава тя откърти само едно от големите разклонения на паметното дърво.

Фокус: До колкото съм запозната, дървото е участвало и в международния конкурс „Дърво с корен“ нали така?
Димитър Тренчев: Да. По моя идея и по идея на покойният учител Георги Гоцков през 2013-та година ученикът от СУ „Васил Левски“ Петър Милев номинира емблематичната липа за участие в популярния международен конкурс „Дърво с корен“ на фондация Екообщност. Тогава затрогващата история на Даскалдимитровата липа ѝ отрежда пето място в националната класация. Първенец става сливенският бряст, който след това печели и европейския конкурс. Въпреки, че с националната си известност и задружната масирана кампания брястът на Сливен беше предизвестеният победител, Даскалдимитровата липа имаше своя призов потенциал, който за съжаление не получи адекватна подкрепа.

Фокус: А обмисляте ли вече засаждането на ново дърво на мястото на падналата липа, защото както и Вие казахте, това дърво е било емблематично за село Коларово?
Димитър Тренчев: Обикновено в такива моменти, това е първата идея, още повече, че значението на липата за хората от селото е показателно, защото след инцидента в Коларово населението постоянно коментира случилото се, казвайки „Липата падна, липата падна“. В Коларово има и много други липи, но тази беше много важна за всички, защото бе знакова. Затова спонтанно се ражда инициативата на нейно място да засадим друга.

Фокус: Ще се отклоня малко от темата на разговора ни, за да Ви попитам какво всъщност се случва в село Коларово към днешна дата?
Димитър Тренчев: В Коларово, както във всяко едно средно голямо село все още има живец и млади хора, има хора с идеи, които да движат живота напред. Всъщност реализирайки идеите си, реализираш и самия себе си, защото никой не живее само за себе си. Както се казва: „Животът е колективен спорт“.

Фокус: А имате ли много млади хора в село Коларово, защото знаем, че през последните години, като че ли повечето напускат малките населени места?
Димитър Тренчев: Да, разбира се при нас има много млади хора, макар, че се чувства и онази тенденция, която нашите политици за удобство наричат „Демографски срив“, а то всъщност е депопулация или иначе казано ако са родени 10 човека, умрат 20. В Коларово тази тенденция все още не се чувства, може би заради разположението на самото село, защото то освен, че е географски център на подгорието е и своеобразен духовен и икономически център. Имаме достатъчно икономически мощности, имаме достатъчно предпоставки за туризъм. Покрай базирането на дирекцията на природния парк „Беласица“ се създават и много предпоставки за така популярния напоследък еко туризъм, за фото туризъм, вело туризъм и въобще всичко, което е свързано с опазването на природата, защото както казват старите хора: „Останеш ли при рода“, тоест при-родата, то ти оставаш при себе си и няма как да не вървиш напред.

Фокус: Как бихте описали Коларово на хората, които никога не са го посещавали и какво е нещото, което задължително трябва да бъде видяно в малкото населено място?
Димитър Тренчев: В Коларово могат да се видят много неща при всеки един сезон. Сега в близките месеци предстои да се проведе утвърдилия се вече „Фестивал на кестена“. В себе си той събира всичко онова, което ражда душата и земята на подгорието. Освен това при нас може да бъдат видени много неща – автентични песни, танци, обичаи, зимни обреди, които са особено добре запазени за разлика от други населени места и то спонтанно запазени, а не под някакъв институционален „ковиоз“ – Коледа, Сурва, Маскарадните обичаи и въобще всичко онова, което култивира чувството за общност у хората и ги кара да забравят всичко, освен за село Коларово, което го е имало и винаги ще го има.
Ливия НИНОВА