Параклисът над село Делчево

Вече за трети път от нача­лото на годината най-ентуси­азираните туристи от града ни отиват до параклиса „Св. св. Константин и Елена“ над село Делчево. Отиват, за да се поклонят на това свято място, да погледат любимия си град отвисоко, да се по­радват на красивата и чиста природа.

Тази неделя имаме дво­ен късмет – и времето е слънчево, и снегът – все още твърд, така че се движим спокойно по него, без да за­тъваме и без да се мокрим. Доволни от хубавото време, при непрестанния съпровод на хрупкащия под стъпките ни сняг, започваме изкачва­нето по пиринските пътеки. Гората е притихнала, спо­койна, а може би потънала в спомени за ония времена, когато оттук са минавали чети, потери, смели и горди хора, понякога и страхливи предатели… Боровете са още по-достолепни под те­жестта на белите си ямурлу­ци, а клонките на бука – още по-нежни, обвити в скреж …. Февруарското слънце се издига все по-високо и щом докосне тънкия им воал, към земята политат безброй фини ледени „пръчици“, кои­то плавно посипват искря­щия сняг … Картината е тол­кова романтична, че дори грубият реализъм на лиси­чите стъпки не може да на­руши нейното очарование.

Стигаме до широка поля­на, която е нещо като кръс­топът. За съжаление няма никаква указателна табела. Добре, че си имаме опитен водач, който изобщо не се колебае – тръгваме наляво! Очаква ни още малко изкач­ване и ще стигнем целта. За това, че наближаваме, гово­рят и кокетните пейки, поот­крити вече малко от снега. Китката от букови дървета свършва и стъпил на висо­ката скала пред нас, ни по­среща параклисът. Веднага грабва не само погледите, но и душите ни, защото е из­граден именно тук, във висо­кото духовно пространство, където си протягат ръце из­меренията на вечността.

Много труд са вложили хо­рата от Делчево, но са сът­ворили добро и за себе си, и за другите. Всяка година на 21 май – деня на равно­апостолите Кон­стантин и Елена, те честват праз­ника на своето село. Точно на този ден преди пет години е бил осветен паракли­сът, носещ име­ната на техните небесни покро­вители. И сега, който и да мине оттук, може да отвори тежката дървена врата, да запали свещ и да се помоли за здраве и благоденствие.

Хората, построили парак­лиса, са създали условия и за отдих на това красиво място. Точно там, където се разкрива разкошна пано­рамна гледка към града и към цялата Гоцеделчевска котловина, е изграден за­слон с маса и пейки, а над него се вее българският три­багреник.

Делчево – селото, приюти­ло се между три от пирински­те върхове (старото му име Юч дурук означава Трите върха), привлича все повече гости отблизо и далече – с природата, с възрожденския си стил, с къщите за гости, с празнуването на Еньовден и Трифон Зарезан. Привли­ча и с местата за духовно пречистване. Тук се пазят и обновяват не само чисто битовите, но и хрис­тиянските традиции. Достатъч­но е да влезем в църквата „Успение Богородич­но“, по­строена още през 1838 годи­на, да се изкачим до метал­ния кръст над селото, да посетим паракли­са „Св. св. Констан­тин и Еле­на“!

Започнете да пишете и натиснете Enter за търсене