Родената в Петрич фолкфурия Цветелина: Не съм се отказала от попфолка!

Ерол ЕМИЛОВ

Цветелина Добрева, по-из­вестна като Цве­телина, е родена на 31 юли 1976 година в Петрич, но израства във Варна. Има две сестри и двама братя. Първите й изяви на музикал­ната сцена са с детски танцов ансамбъл „Китка цвете“ – Ва­рна, с художествен ръко­водител Йордан Илиев. Завършва училище „Ек­зарх Йосиф“ в Разград със специалност „На­родно пеене“. През 1997 година излиза първият й самостоятелен албум „Смених любовта за песента“, записан в музикална ком­пания „Пайнер“. Завършва „Поп и джаз изпълнителско изкуство“ в Пловдивския университет, а след това и „Психология“ в същото висше учебно заведение. Тя е гост на ЗАПАД-ЮГ, за да разкаже за кариерата и проектите й след „Пайнер“.

– Здравей, Цвети! Отдавна не си давала интервюта. Как­во се случи с теб в последни­те години?

– Случиха се доста неща, както в професионален, така и в личен план. Много е дълго за разказване, но оп­ределено не съм спирала да се раз­вивам. Да се срещам с пуб­ликата. Да правя нови песни, албуми и проекти. Всичко, което се случва с мен го спо­делям във фейсбук страни­цата си – www.facebook.com/tzvetelinabg1, благодарение на която моите почитатели могат да се информират за всичко около мен, както и да имаме личен контакт. Тази нова комуникация ни дава прекрасна възможност за бърза връзка помежду ни. Точно както и вие направих­те.

– В последно време правиш страхотни фолклорни проек­ти. Отказа ли се от популяр­ния жанр (попфолкa)?

– Не съм се отказала от попфолка. Издадох около 100 такива песни и беше време да отделя по-специално внима­ние на фолклорната музика. Доста дълго време отлагах момента, в който ще издам изцяло фолклорен албум, каквото е и първото ми музи­кално образование. Той зву­чеше в мислите ми през всич­ките години. Обмислях какви песни да включва, от кои фол­клорни области и така, без да искам, направих един музи­кален преход през годините на моя живот. Точно за това озаглавих албума „Завръща­не към корените”. В него има песни, които са музикално наследство от родителите ми, a също и такива, с които се явих на изпита в музикално­то училище в Разград. Песни, които са ме съпътствали през музикалната ми кариера, та­кива, които съм чула от прия­тели и т.н. Мисля, че се полу­чи един доста разнообразен албум, който има за цел да донесе много радост и пре­красно българско настроение на слушателите. Наблегнато е и на различните ритми зара­ди така нашумелите клубове по народни танци, което е един прекрасен знак, че хора­та имат нужда да се зареждат именно от нашия фолклор, в който е закодирана силата ни. Та, ритмите са освен пра­во хоро, джангурица, ширто, пайдушко хоро, ръченица, еленино хоро, варненско хоро, копаница и т.н. Обла­стите са Пиринска, Варнен­ска, Тракийска и Капанска. Тоест, областта, в която съм родена – Пиринска, в която съм израснала – Варненска, в която съм учила – Капанска, и в която живея сега – Тракий­ска. Това, че съм имала шан­са да премина в живота си през тези прекрасни места на България ми е дало шанса да развия това фолклорно богат­ство и да мога да пея в раз­лични фолклорни стилове.

– Наскоро излезе видеото към песента ти „Приятелю мой“, което се радва на голям интерес в интернет простран­ството. Има ли някого, на ко­гото искаш да я посветиш?

– Тази песен е много скъпа за мен, защото, както спо­менах и по-горе е музикално наследство от моите роди­тели Елена и Георги Добре­ви, които бяха най-добрия македонски дует във Варна и областта. Песента „Прия­телю мой” беше най-силната им песен и хората наистина много я харесваха. Щастли­ва съм, че успях да й дам нов живот. Посвещавам я на тях, на моя род, на всички приятели и любители на бъл­гарския фолклор. Точно тук е и момента да благодаря на Агро ТВ за това, че заедно реализирахме видео версии на почти всички песни от ал­бума „Завръщане към корени­те”. Както и на танцьорите от фолклорен ансамбъл „Бобов дол“ към Народно читалище „Миньор-2006”, с главен худо­жествен ръководител Антоа­нета Асенова, които се спра­виха много професионално и дават още по-добро настро­ение на видеото. Те играха и в песената „Пиринска девой­ка”. Благодаря на Светослав Лобошки за аранжимента и на двете песни.

Можете да гледате моите песни по Агро ТВ, Фен фолк ТВ, в различните регионални телевизии и, разбира се, в моя канал в YouTube – https://www.youtube.com/user/tzvetelinamusic.

– Много от хората не зна­ят, че освен певческия ти талант, притежаваш и друг такъв – да пишеш стихове. Може ли да кажеш на каква тематика пишеш? Какво те подтиква да излееш душата си на белия лист?

– Това е една моя тайна страст, която вече е достоя­ние и на почитателите ми. Чрез стиховете си отговарям на въпросите, които ме вълну­ват в момента и се получава един много интересен диа­лог. Те са ми помагали наис­тина много и затова реших да ги споделя с хората. Аз съм във вечно търсене на отго­вори и не съм броила точно колко са стиховете. Наистина са много. Една малка част от тях са в книгата, която изда­дох „Фабрика за мечтатели”. Към нея има и диск, в който рецитирам част от стиховете, нещо, което също обичам да правя. Има една песен по моя музика и текст, която е по за­главието на книгата – https://www.youtube.com/watch?v=4_FdRNUqcas

– Завършила си „Психоло­гия“ в Пловдивския универ­ситет с пълно отличие. Смя­таш ли да се занимаваш за в бъдеще с такава дейност?

– Музиката и психологията, лично за мен са тясно свърза­ни. Когато пея, аз се опитвам да разбера публиката и пси­хологията ми помага за това. Участията и концертите да са насочени към хората. Не просто да си изпея песните, а да усетя пулса на публиката, да ги зарадвам. Бих могла да работя като психолог, защото ме привлича силно, но може би на по-късен етап от живота ми, засега помагам, с каквото мога на хората, с които имам приятелски и професионален контакт. От психологията на­учих нещо, което беше много ценно за мен – че музиката и изкуството като цяло са тази сила, която по един невероя­тен начин преобразява и по­мага на хората да извървят житейския си път по-щастли­ви и осъзнати.

– Беше една от първите изпълнителки на „Пайнер“, но бързо прекрати контакти­те с музикалната компания. Нещо разочарова ли те?

– Просто усетих, че пътища­та ни трябва да се разделят. Благодарна съм им за всич­ко. Обичам всяка стъпка от живота си до тук.

– От дълги годи­ни правиш всичко сама. Лесно ли е да се самопроду­цираш и чувстваш ли се по-свобод­на?

– Определено се чувствам сво­бодна в изборите, които правя. Посе­щавам местата и концертите, които смятам, че наис­тина са за мен. Не правя нищо на всяка цена. Никъ­де няма лесно, но когато постигнеш и най-малкото със собствените си усилия, се чувст­ваш удовлетво­рен. Аз нося духът на Юга и той ми дава силата и ку­ража да продъл­жавам напред. Благодарна съм на всички хора, които по един или друг начин са били до мен през годи­ните и са ми дава­ли усещането, че не съм сама.

– Какво да оч­акваме в най-скоро време от теб? Може би нов албум?

– Има интересни неща, кои­то съм замислила, но не оби­чам да казвам какво ще пра­вя, а какво съм направила. Това е един от принципите ми в живота. Делата да говорят, не думите.

– Идват едни от най-свет­лите празници – коледните, а след това и новогодишните. Какво си пожелаваш?

– Пожелавам си здраве, за­щото това е важно, за да мога да си изпълнявам качестве­но работата, разбира се и за моите близки. Пожелавам за себе си, семейството, рода си и всички българи, да имаме светлина в душите си, да се обичаме, да бъдем единни. Бог да ни дари със своето из­обилие, а ние да му отвърнем с добри дела.

– А на нашите читатели?

– На вас желая професио­нални успехи, лично щастие и много добри новини за чи­тателите.

Цветелина: Не съм се отказала от попфолка!