Паркът за мечки в Белица отново отваря врати за посетители на 1 април

Паркът за мечки в Белица отново отваря врати за посетители на 1 април.

Посетителите ги очакват запознанства с нови мечешки обитатели от чужбина, както и нова информационна и изложбена зона, включваща първото по рода си VR преживяване – „Дом“.

През пролетния сезон от април до юни паркът ще работи от 12:00 до 18:00 часа, а през летните месеци – от 10:00 до 18:00 часа. Последната обиколка за деня започва в 17:00 часа.

„След месеци на зимен сън и уют в бърлогите си, пухкавите обитатели на парка започнаха да показват своите лапи на слънчева светлина и да правят първите си крачки за годината в търсене на вкусни лакомства. Основни продукти в менюто им, както в природата, така и в защитеното убежище, са плодовете – като ябълки, домати, круши, сливи, грозде, дини, пъпеши и други сезонни – и зеленчуците – като краставици, маруля, моркови, както и риба и мед“, посочват от международната организация „Четири лапи“.

Отбелязва се, че между октомври и декември кафявите мечки изпадат в хибернация. През това време те се оттеглят в бърлогите си, след като предварително са натрупали запас от мазнини през топлите месеци. Всяка мечка е различна и има индивидуални нужди – някои изкопават бърлогите си сами, а други използват специално създадените от техните гледачи. Понякога се случва животните да напуснат бърлогата си, когато времето е по-топло, и да потърсят храна. Те похапват малко – най-много около три килограма – и след това заспиват отново. Понякога не всички обитатели на парка за мечки успяват да изпаднат в зимен сън заради лошите условия, в които са били отглеждани преди.

Сред първите събудили се тази година, са Рику, Теди, Сейда, Веско и Ива. Мечките Йета, Мима, Маринка и Сузана все още не са напълно излезли от хибернация и ще останат необезпокоявани, докато официално не приключи зимният им сън. Предвид затоплящото се време, това се очаква да се случи съвсем скоро, преди отварянето на парка. Миналата година Мима бе най-сънливата мечка и спа цели 165 дни.

„Този сезон за първи път посетителите ще могат да посетят обновената информационна и изложбена зона, която разказва историята на танцуващите мечки и парка. Както и да съпреживеят емоционалната виртуална реалност „Дом“, която пресъздава света през очите на мечка, отнета от своя естествен дом и затворена в клетка. Ще могат и да станат свидетели на първите месеци свобода на най-новите ни обитатели – Гордо и Флоренция, които прелетяха 13 000 км от Аржентина“, обясни ръководителят на парка Никола Попкостадинов.

Към момента защитеното мечешко убежище е дом на 18 спасени мечки от България, Албания, Северна Македония, Сърбия и Хърватия. През изминалите месеци паркът посрещна четирима нови обитатели – от Украйна и Аржентина. Фрол и Фросия бяха транспортирани у нас миналия октомври от парка за мечки „Домажир“, който достигна пълния си капацитет от 31 мечки. Преместването на животните бе необходимо, за да се гарантира тяхното дългосрочно благосъстояние и необходимите им за спокоен и здравословен живот пространство и грижи. Адаптацията им премина успешно, а те успяха да заспят зимен сън. След спасителна мисия, в края на февруари Гордо и Флоренция пристигнаха със самолет от друг континент, за да докоснат истинска почва, а не бетон, за първи път в живота си. Те са в добро здравословно състояние и бързо свикват с новата среда. Релокацията им в парка за мечки в Белица беше наложителна, тъй като условията в бившия зоопарк в Лухан, в който живееха, са били далеч под минималните стандарти за хуманно отношение – без достъп до открити площи, без естествени елементи и средово обогатяване и лишени от социално взаимодействие, посочват от „Четири лапи“.

По-рано този месец паркът се раздели с 34-годишната Рада – бивша танцуваща мечка – вследствие на сърдечно заболяване. Въпреки трудното си минало Рада се превръща в едно от най-обичаните животни в мечешкото убежище. Преди да бъде спасена, тя никога не е изпадала в зимен сън и не е проявявала много от естествените си инстинкти. Още през първата си зима в парка обаче тя успешно изпада в хибернация и продължава да хибернира всяка зима до края на живота си.