СЛЕД ДЪЖД – КАЧУЛКА: България чак сега се сети, че е в авиационен и медицински нокаут! Държавата проспа „златния час“ и е на път да погребе 80 милиона евро – без бази за спасителните хеликоптери
България е в авиационен и медицински нокаут. Докато чиновници се замерят с пресцентрове, системата HEMS (Спешна медицинска помощ по въздуха) се превърна в паметник на корупционната мудност и административната немощ.
„Златният час“ – в реанимация
В България това е времето, в което министерствата си прехвърлят папки. Две години след пристигането на първия хеликоптер, купен от държавата, системата HEMS е всичко друго, но не спешна.
Вместо първични мисии (директно до мястото на катастрофа или инцидент), машините се ползват предимно като скъпи въздушни линейки за пренос между болници. Според ПВУ се очакваше 20% намаление на смъртността при пътнотранспортни произшествия, трудови злополуки и специфични заболявания.
Реалността: от юни 2024 г. до края на същата година – 43 мисии, едва 4 първични. През 2025 г. – 122 мисии, само 30 първични. Едва една трета от капацитета.
Гръмки обещания върху руини
На пресконференция министър Михаил Околийски обяви нов план за спасяване на близо 80 млн. евро от ПВУ. Но базите не са започнати. За някои няма разрешителни, а за други – не е изяснена собствеността на терена. Решението: базите да се извадят от ПВУ и да се изграждат с държавни пари, докато се прави „нов план-график“. Крайният срок изтича август 2026 г.
Къде са хеликоптерите и кой ще ги кара?
Процесът започва 2020 г. След няколко отлагания през 2023 г. са поръчани 6 хеликоптера от италианската „Леонардо“ с опция за още 2. Към днешна дата – само половината са доставени. Четвъртият пристигна миналия октомври, без да изпълнява мисии. Петият не е доставен. Италианците плащат неустойки, но те не спасяват животи.
Пилоти: 13 за базите в София и Сливен, допълнителни 10 се обучават. За осем машини са нужни 48–50 пилоти (според бившия транспортен министър Гроздан Караджов).
Смърт в планината
На 7 март млад мъж почина в Рила планинско спасяване – операторът „България Хели Мед Сървиз“ и екипажите нямат лицензи. Няма регламент за координация с Планинската спасителна служба (ПСС) към Български червен кръст.
Колко са базите– миражът продължава
До момента в страната са завършени едва две бази – в София и Сливен. Обещаната за май база в Долна Митрополия все още не работи, а проектите за останалите три – в Пловдив, с. Габровница (Монтана) и с. Буховци (Търговище) – буксуват. В едни случаи се търсят изпълнители, в други се сменят устройствени планове или се чака някой да реши собствеността на земята. Процесът, който трябваше да приключи преди години, е в режим на хронично забавяне, оставяйки хеликоптерите с къде да кацат и хората – без бърза помощ.
Пилоти – твърде малко за твърде много
Към днешна дата „България Хели Мед Сървиз“ разполага с 13 пилоти, достатъчни за базите в София и Сливен. Допълнителни 10 се обучават, но за да заработи системата с всички осем хеликоптера, са нужни 48–50 пилоти. Без тях новите машини ще стоят на земята, а „златният час“ ще остане само на хартия.
Планинско спасяване – бюрокрация вместо животи
Два от хеликоптерите имат лебедка с въже за извънредни мисии в планината, но дори тя не се използва. Причината: операторът и екипажите нямат необходимите лицензи, а регламент за координация с Планинската спасителна служба към БЧК не съществува. Когато животът е в опасност в планините, държавата се опира на военни хеликоптери, защото цивилните стоят на земята, заключени в бюрократичен лабиринт.
Парите – потъват пред очите ни
Инвестицията по ПВУ възлиза на 99,3 милиона лева от ЕС, с близо 20 милиона национално съфинансиране. Ако мерките не бъдат изпълнени до август 2026 г., средствата могат да се загубят. Това означава милиони за хеликоптери, които не летят там, където трябва, и за бази, които няма къде да се построят.
Извод – „Златният час“ е мъртъв, а България плаща за това
Това е хаос. Това е национална безотговорност с човешки жертви и милиони, изчезващи във въздуха. България купи хеликоптери, които стоят на земята, обеща бази, които се бавят години, обучи пилоти, които са недостатъчни и за капак остави хора да умират, защото чиновници се занимават с папки и експертни съвети.
„Златният час“ не закъсня – той беше проспан. Докато хеликоптерите стоят закотвени в хангарите, базите са мираж, а пилотите – с недостатъчна подготовка, хора умират, защото системата за спешна помощ не съществува. А „експертните съвети“ и новите планове са просто поредица от оправдания за бездействие.
Be the first to leave a review.









