Когато амнезията се превърне в предизборна стратегия, а логиката е просто досадна подробност от миналото

Политическият пирует като висша форма на „последователност“: Етюд за Цвета Рангелова и нейните огледални светове

Силно се надявам, че госпожа Цвета Рангелова притежава добри обувки за танци, защото политическите пируети, които изпълнява, биха накарали дори примабалерините на „Болшой театър“ да се замислят за ранно пенсиониране. С присъщата си доза самочувствие, народната представителка наскоро се упражни в дисциплината „изобличаване“, наричайки президента Радев „пумпал“ заради предполагаеми противоречия относно еврозоната. Ах, тази сладка ирония! Да говориш за политическа устойчивост, докато собствената ти биография прилича на тест на Роршах – всеки вижда в нея каквото си поиска, но никой не намира смисъл – е истинско интелектуално предизвикателство. Но нека не бъдем голословни, а да подходим с онази ерудирана дисекция, която истината изисква. На 12 септември 2025 година пред „Факти“ и в ефира на „Панорама“, госпожа Рангелова щедро заявява: „Ще подкрепим вота на недоверие на ПП-ДБ. Когато имаме обща цел, сме показали, че можем да загърбим политическите си различия.“ Какво благородство, каква коалиционна култура! Само дето в останалите 364 дни от годината същата тази дама и нейната партийна формация ни убеждават, че са „единствената истинска опозиция“, несъвместима с „предателите“ и „евроатлантическите лакеи“. Оказва се, че принципите са като дъвка – разтягат се според нуждите на момента, а когато се наложи, се залепват под масата на парламентарната зала.

Продължаваме разходката из галерията на политическия абсурд с темата „Шенген“. На 15 декември 2024 година пред БТА и БНР, госпожа Рангелова с трагичен патос отсича: „На практика получихме трохите от шенгенската трапеза.“ Веднага след това обаче, сякаш обладана от духа на прагматизма, тя признава: „Да, ще можем да пътуваме по-лесно до Гърция.“ Ето това е метафизика от висок клас – хем си гладен, хем трохите са ти вкусни, хем трапезата е нищожна, но пък пътят към Халкидики е по-кратък. Това раздвоение на личността спрямо европейските ползи е достойно за научен труд по политическа психология. Подобна шизофренна картина наблюдаваме и при отношението към машините и хартията. На 3 февруари 2025 година пред БТА тя заявява: „Ако се обединим около тезата, че машинното гласуване е по-съвършено, по-бързо и по-недопускащо субективно човешко влияние…“. Човек би си помислил, че госпожата е станала знаме на прогреса, докато не се сети, че тя е сред най-яростните бранители на хартиената бюлетина – онзи артефакт, който така успешно „допуска“ човешкото влияние, че понякога протоколите приличат на детска книжка за оцветяване.

Не по-малко очарователно е и отношението ѝ към държавността. На 27 май 2025 година, пак пред БТА, тя настоява: „Трябва да променим наказанията в закона за тези престъпления… обществото е недоволно от ниските присъди.“ Тук Рангелова облича одеждите на строгия държавник, който иска ред и законност. Парадоксът обаче е, че само няколко месеца по-късно, на 23 януари 2026 година пред bTV, тя громи същия този законодателен процес като „груб, грозен и нагъл“. Излиза, че институциите са „корумпирани и нелегитимни“, докато не потрябват за прокарване на някоя популистка идея. Госпожо Рангелова, ако държавата е толкова „гнила“, защо така неистово се борите за място в нейния законодателен храм? Това е като да твърдиш, че ресторантът е отвратителен, но да настояваш за резервация на първа линия до кухнята. И докато тя нарича другите „пумпали“, ние просто наблюдаваме една вихрена въртележка от думи, дати и цитати, които се самоизяждат.

В заключение, „Топ Преса“ не може да скрие своята лека тъга. Ако госпожа Рангелова не намери място в следващия парламент, политическият ни живот ще осиротее. Кой друг ще ни забавлява с такова виртуозно противоречие между „днес“ и „вчера“? Кой ще ни обяснява, че системата е фалшива, докато се бори за субсидията от същата тази система? Цвета Рангелова ще ни липсва – тя беше живото доказателство, че в политиката можеш да кажеш всичко и обратното му в рамките на един и същ дъх, стига да го направиш с достатъчно патос. Сбогом, Цвета, и не забравяй – пумпалът поне се върти около една ос, докато ти отдавна си я загубила.

{{ reviewsOverall }} / 5 Users (0 votes)
Rating0
What people say... Leave your rating
Order by:

Be the first to leave a review.

User Avatar User Avatar
Verified
{{{ review.rating_title }}}
{{{review.rating_comment | nl2br}}}

Show more
{{ pageNumber+1 }}
Leave your rating

Your browser does not support images upload. Please choose a modern one

Start typing and press Enter to search