БЕЗУМИЕ КРАЙ КРЕСНА: ЕДИН ПЪТ ИЗЧЕЗНА, НО КОЙ В СЪЩНОСТ ИМА ПРАВО В БИТКАТА СРЕЩУ МАШИНАТА?

От една седмица напрежението в Кресна е на крачка от взрив, а заплахата за пълна блокада на международния път Е-79 чука на вратата. Местният бизнесмен Георги Куртишев се превърна в неофициален медиатор между вбесените си съграждани и тромавата държавна машина, опитвайки се да предотврати транспортен хаос, който би парализирал връзката с Гърция. Проблемът на пръв поглед изглежда елементарен – проектантите на новия обходен път са разорали трасето, водещо от Кресна до резерват „Тисата“, оставяйки земеделци, пчелари и студенти без достъп до имотите и учебната им база. Техниката отдавна е напуснала обекта, но след себе си е оставила само кал, ровове и сигнални ленти, които маркират едно нищо. В този наглед ясен сблъсък между „малкия човек“ и големия инфраструктурен проект обаче се крие един далеч по-дълбок и опасен юридически казус, който може да се окаже препъникамък за справедливите искания на местните хора.

Ключът към разрешаването на този конфликт не се крие само в добрата воля на Агенция „Пътна инфраструктура“ или общината, а в сухите данни на кадастъра и официалните регистри. Когато чиновници като Стаменов от парковия участък заявяват, че „този път не е за хора“, те вероятно се опират на формалния статут на трасето. Ако разрушеният път не фигурира в кадастралната карта като общинска или горска пътна мрежа, а се води просто „пасище“ или „гол терен“, държавата де факто не е разрушила нищо. В очите на закона тя просто променя релефа на собствената си земя. Това е моментът, в който традицията и десетилетното ползване на един черен път се сблъскват с бюрократичната реалност. Ако Куртишев и протестиращите не извадят документ, че това трасе е законен път, те губят най-силното си оръжие в съда и остават зависими единствено от милостта на институциите или от силата на живата верига на асфалта.

Още по-критичен е въпросът с пчелините и градините, които в момента са отрязани от света. За да има един стопанин законното право да изисква държавата да му осигури достъп до обекта, този обект трябва да съществува в правния мир. Това означава пчелините да са регистрирани в Българската агенция по безопасност на храните като животновъдни обекти, а земята под тях да е собствена или наета с изряден договор. Ако тези стопанства са „диво“ разположени през годините без нужните документи, техните собственици се оказват в парадоксална ситуация – те протестират за достъп до нещо, което според закона е незаконно самонастаняване. В такава хипотеза институциите не само няма да възстановят пътя, но могат да започнат масови проверки и да наложат солени глоби на пострадалите стопани.

Единствената безспорна опорна точка в този хаос остава резерватът „Тисата“. Като защитена територия, той има официален план за управление, в който достъпът за охрана и противопожарна безопасност е задължителен. Ако разораният път е единственият маршрут за специализирана техника при евентуално бедствие, тогава проектантите са погазили Закона за защита при бедствия и Закона за биологичното разнообразие. Георги Куртишев правилно е насочил усилията си към всички възможни министерства, но истинската битка ще се води на полето на документите. До събота времето изтича. Ако дотогава не се намери решение, блокадата на Е-79 ще бъде факт, но тя ще бъде не само протест срещу един разрушен път, а срещу цяла една система, която чертае магистрали върху карти, без да вижда живите хора и техния поминък на терена. Въпросът остава: ще извадят ли институциите багерите, за да заравят рововете, или ще извадят папките, за да докажат, че хората там всъщност „не съществуват“?