ТОП ПРЕСА ПРЕДСТАВЯ: Наоколо в Родопите! Историята на Бистра Поюклийска – ветеринарят, специализирала човечност, а раздаването на любов е по рождение!
-
- март 10, 2026
Бистра Поюклийска е ветеринарен лекар вече 20 години. В момента тя обслужва 10 населени места в Родопите, но ако очаквате да я видите в лъскав джип, ще останете изненадани. Бистра пътува до своите пациенти години наред предимно на стоп. В района на Девин петима ветеринари се грижат за животните, но тя е единствената жена сред тях. Живее в Девин, но корените ѝ са в Триград – и именно тази връзка с планината определя целия ѝ път.
„Това е професия за хора, които са човеколюбиви и обичат природата и животните. Невъзможно е да я работиш, ако не ги обичаш, и не е възможно да я работиш добре, ако си страхлив или гнуслив човек“, откровена е д-р Поюклийска.
От Тракийския университет до клиниките в Германия
Пътят ѝ към професионализма е белязан от непрекъснато учене. Завършва ветеринарна медицина в Тракийския университет в Стара Загора през 2005 г. Последния си семестър практикува в Хановер, Германия, като стипендиант на програма „Еразмус Сократ“. Там тя не просто учи, а усвоява иновациите, практикувайки в клиники за коне, едри и дребни чифтокопитни, любимци, екзотични животни и птици.
След дипломирането трупа опит във ветеринарна аптека „Фарма-универсал” в Стара Загора, а по-късно става част от екипа на елитната клиника „Провет” в Пловдив. През 2013 г. отново заминава за Германия – в градовете Талфанг и Хермескайл, за да черпи опит от тамошните смесени практики и да го приложи у нас. Дори майчинството през 2015 г. не я спира за дълго – тя се връща на работа много преди изтичането му, вярна на своя дълг.
Екшън моменти: От хамстер до мечка
Въпреки възможностите за кариера в големия град, Бистра избира да се върне в родното място в труден за семейството момент, за да бъде близо до роднините си. Работата ѝ в планината е изпълнена с радост, но и с много „екшън“. Отговорността ѝ се простира от здравето на малкия хамстер до упояването на дива мечка, ако тя слезе към селата.
За да вдигне нивото на услугата в този отдалечен район (където най-близката клиника за коне е в Стара Загора, на 100 км от Пловдив), тя инвестира в собствен ехограф за преглед на бременни крави. „Ако човек не учи и не се развива, загива“, вярва д-р Поюклийска.
Тъжната тенденция: Изчезващото животно в Родопите
Разговорът ни неизменно преминава през болните теми на животновъдството и след отварянето на собствения си кабинет през 2004 г. Бистра наблюдава тревожна статистика, защото преди е лекувала предимно селскостопански животни, а днес основно домашни любимци, стопяването на популацията е драматично – преди години е обслужвала около 3000 единични говеда, а днес те са едва 200, липсата на приемственост е осезаема, защото възрастните се отказват, младите не се наемат и в Гьоврен, където е имало по 100 говеда, днес са останали 20–30, собственост на последното поколение ентусиасти, икономическата примка също е тежка, тъй като поскъпването на фуражите, които в Родопите не могат да се произвеждат, и замръзналата цена на млякото притискат малкия стопанин, а според нея, докато единичните стопани изчезват, мандрите не намаляват продукцията си, но за потребителя остава загадка дали родопското сирене е от местно мляко или от сухо такова.
Парадоксът на субсидиите и биопотенциалът
Бистра подчертава, че страната ни губи ресурси заради сложните условия за субсидиране. Много стопани преминават от млечно към месодайно направление или пресушават овце, за да избегнат проверките. „Ще си изкарам от агнета и от субсидия и съм над чертата“, цитира тя масовото мислене.
А планината има огромен потенциал. Макар количествата да са малки – крава с 5 литра млеконадой, но с 6% масленост, или кошер с 10 кг мед спрямо 50 кг в полето – качеството е ненадминато.
Магията на пчелите: Бизнесът като релакс
От 2016 г. Бистра съчетава ветеринарията с пчеларство. Отглежда 22 пчелни семейства в местност по „Натура 2000“ в Триград с цел да достигнат 33. Нейният мед е еталон за биопроизводство – при допустима захарност 0,01%, нейната е едва 0,0038%. Тя не подхранва със захар, а със собствен мед. „От край време старите хора знаят, че килограм масло и килограм мед са на една цена. Не може сега килограм масло да е 20 лева, а килограм мед да е 7-8 лева.“ Пчеларството е нейната почивка. Зимата изражда крави, а лятото, когато те са на паша, тя е на пчелина. Но телефонът ѝ, завършващ на „112“, винаги е включен. „Дори и да имам спешен случай, затварям кошера и хуквам.“
Важните уроци: Лекарствата и зоонозите
Като експерт, д-р Поюклийска алармира: фермерите често пестят от ветеринар и купуват лекарства сами, без да спазват карентните срокове. Резултатът? Антибиотици в млякото, които водят до резистентност у хората. Тя пита риторично: „Кога дете на 5 години ще натрупа опит, че да има резистентност?“.
Относно болестите като АЧС и „син език“, тя е категорична – те не идват от Гърция, а от вътрешността на страната. Глобалното затопляне превърна „екзотичните“ болести от учебниците в наше ежедневие.
Първото правило и книгата
От стажовете си в Германия Бистра е запомнила най-важното: преди диагностика и лечение се овладява болката. Този принцип спасява крава в Рудозем със заседнала ябълка – само една упойка отпуска хранопровода и спасява животното от мъките.
Всички тези истории, натрупани между планинските върхове и кошерите, ще бъдат събрани в книга. Бистра Поюклийска иска да предаде своя опит и знание на бъдещите поколения ветеринари, за да продължи традицията на човечността в медицината.
Когато сърцето е истинският лекар
В свят, който често препуска по пътя на материалното и цифрите, историята на д-р Бистра Поюклийска ни връща към основите. Тя не е просто ветеринар, който пътува години наред на стоп между десет села, тя е символ на онази несломима родопска етика, според която трудът е чест, а милосърдието – задължение.
От високотехнологичните клиники в Хановер до пресечените терени на Триград, Бистра доказва, че титлата „доктор“ тежи най-много тогава, когато е подплатена с готовността да затвориш кошера и да хукнеш към поредния „екшън“, без значение дали те чака хамстер или мечка.
Нейният живот е доказателство, че в планината границите между човека и природата се размиват, а единственото, което остава, е чистотата – на меда, на млякото и на намерението. Днес, докато тя описва своите уроци в книга, за да ги предаде нататък, ние оставаме с ценния извод: медицината може да се научи в университета, но човечността се носи в кръвта. И докато в Родопите все още има хора като д-р Поюклийска, които вдигат телефона, за да спасят живот или да облекчат болка, надеждата за българското село ще продължава да диша.
Защото, както казва самата тя, невъзможно е да работиш това, ако не обичаш – а Бистра обича толкова силно, че планината ѝ отвръща със същото.
Be the first to leave a review.
