БЯЛОТО ОТРОВНО МЕНТЕ: Над 10 тона химическа смес се представят за сирене на трапезата ни!
-
- февруари 28, 2026
Докато родните фермери се борят за оцеляване, пазарът е залят от евтини сурогати, маскирани като традиционен млечен продукт. Къде изчезва истинското сирене и защо потребителят е последното звено в схемата за печалба?
Българското саламурено сирене – някогашната гордост на националната ни трапеза – днес води тиха война за оцеляване. Статистиката е стряскаща: над 10 тона имитиращи продукти заливат пазара ежегодно. Под прикритието на ниската себестойност, тези маслени смеси не просто конкурират автентичния продукт, те го изместват агресивно, често без знанието на крайния потребител.
Капанът на цената: 20 лева срещу „икономическата илюзия”
Според производители с над 20-годишен опит в животновъдството, математиката на истинското сирене е категорична. „Едно кило сирене при нас, с 5-6% масленост, струва 20 лева или 10 евро”, споделят фермери, които затварят цикъла от пасището до мандрата.
Проблемът обаче не е само в цената на дребно. Имитиращите продукти, базирани на растителни мазнини и сухо мляко, се произвеждат на нищожна себестойност, което ги прави идеалното оръжие за „превземане” на масовия пазар.
Къде се крие сиренето менте?
Ако в супермаркетите законът изисква имитациите да бъдат на отделни щандове, то в сектора на услугите контролът е почти невъзможен.
„Тези неща отиват в ол инклузивите, в хотелите, в закуските – там, където клиентът не може да контролира какво му сервират,” алармира известният шеф-готвач Станимир Радичев, който също произвежда собствена марка млечни продукти. Според него в туристическия бранш се гони цена до 1,50 евро, което автоматично изхвърля истинското сирене от менюто. Хиляди хотели по Черноморието и в зимните курорти разчитат на тези сурогати, за да оптимизират разходите си.
Технология на измамата: Когато и професионалистите се препъват
Развитието на хранителните технологии е достигнало етап, в който разпознаването на ментето става мисия почти невъзможна. Шеф Радичев е категоричен: съществуват специалисти в имитацията, които са толкова добри, че дори опитни професионалисти трудно различават фалшификата от оригинала само по вкус и текстура.
Анализ на нашата медия: Хранителен суверенитет или пазарен хаос?
Ситуацията с млечните продукти в България отдавна е престанала да бъде чисто икономически въпрос – тя е въпрос на национално здраве и морал.
Институционалният дефицит
Въпреки че съществуват регулации, те очевидно не работят в „сивата зона” на общественото хранене. Докато Агенцията по храните проверява етикетите в магазините, съдържанието на баницата в кварталната закусвалня или платото на блок-масата в хотела остава мистерия. Липсата на изискване за стриктно упоменаване на „имитиращ продукт” в менютата на ресторантите е законова дупка, през която изтичат тонове качествена суровина.
Ударът върху животновъдството
Парадоксът е пълен: държава с вековни традиции в млекопроизводството позволява фермерите ѝ да бъдат притиснати до стената от лабораторно създадени смеси. Когато един производител инвестира в 5-6% масленост и качествена закваска, той се състезава с химична формула. Резултатът е предвидим – фалити на малки ферми и окрупняване на вноса.
Решението: Директна връзка
Единственият сигурен щит за потребителя в момента остава късата верига на доставки. Апелът на фермерите „намерете си ферма и пазарувайте директно” не е просто маркетингов ход, а зов за спасение.
Как да се предпазим?
Четете етикетите: Избягвайте продукти с неясно съдържание на растителни мазнини.
Бъдете подозрителни към ниската цена: Качественото сирене не може да струва под 15-18 лв./кг при сегашните цени на фуражите и горивата.
Търсете регионални производители: Подкрепата за местната мандра е единствената гаранция, че след 10 години все още ще знаем какъв е вкусът на истинското българско сирене.
Be the first to leave a review.
