22 февруари в историята: Почитаме паметта на Панайот Хитов

България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем за важните събития и личности в нашата история. Като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си не само имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България, но и исторически събития, които по някаква причина са забравени, но са повод да бъдат припомняни – „На този ден“.

22 февруари 1918 г.: Умира Панайот Хитов

На този ден през 1918 г. умира българският хайдутин и четнически войвода, деец на национално-революционното движение – Панайот Иванов Хитов. Славният войвода е роден е през 1830 г. в град Сливен.

През 1858 г. постъпва в четата на сливенския войвода Георги Трънкин. След смъртта на Трънкин, Хитов оглавява четата. През април 1864 г. тръгва за Белград с идеята да събере четници. Но заради забраната на сръбското правителство за формиране на българските чети на територията на страната, Хитов тайно се прехвърля с четниците си на българска земя. Той се установява заедно с четата си в Западна Стара планина.

Прочетете също: 19 февруари в историята: Почитаме паметта на Васил Левски

През пролетта на 1866 г. Панайот Хитов се прехвърля във Влашко. Там установява контакт с Георги Раковски и се присъединява към създадената от него революционна организация “Върховно народно българско тайно гражданско началство“.

През пролетта на 1867 г. Хитов участва в организирането на чети. На 28 април с чета, състояща се от около 30 души, със знаменосец Васил Левски, войводата преминава река Дунав в близост до Тутракан. Основната цел на четата в този момент е да се установи готовността на българския народ за въстание. Хитов се насочва към Стара планина и се установява в Котленския балкан, а след това – в Сливенско. Там се свързва с останалите живи четници от разгромената чета на Филип Тотю. Заедно с тях се прехвърля в Сърбия. През 1868 г. Хитов участва във формирането на Втора българска легия в Белград.

През 1872 г. е избран за член на Българския революционен централен комитет, след което присъства на общото му събрание в Букурещ. През това време Хитов поддържа връзки с комитетски дейци в български земи.

Година по-късно, през август 1873 г. той разработва подробен план за дейността на БРЦК, който представлява комбинация между  идеите на Раковски и Левски. Този план остава нереализиран. 

През 1875 г. Хитов председателства Общото събрание на БРЦК, по време на което е взето решение за вдигане на Старозагорското въстание. Войводата не участва непосредствено в него, както и в Априлското въстание през 1876 г., но участва активно в Сръбско-турската война същата година.

Прочетете също: 18 февруари: Черен ден в историята на България – обесването на Васил Левски

През 1877 г. след обявяването на Руско-турската война войводата се явява като доброволец. Привлечен е в щаба на Предния отряд, командван от ген. Й. В. Гурко след преминаването на река Дунав от руските войски.

След Освобождението Хитов става околийски началник в Сливен. След това се установява в Русе. Избиран е за народен представител. Войводата успява да си спечели отношение на неприязън от страна на княз Фердинанд I и на Стефан Стамболов поради откритите си русофилски позиции.

Хитов е автор на “Моето пътуване по Стара планина и животоописанието на някои български стари и нови войводи“ – творбата, която написва през 1872 г. През 1880 г. пише в ръкопис “фамилиарни бележки“, които са допълнение към издадените вече мемоари.

Прочетете също: 16 февруари в историята: Димитър Миладинов е арестуван. Избран е първият български екзарх

actualno.com

{{ reviewsOverall }} / 5 Users (0 votes)
Rating0
What people say... Leave your rating
Order by:

Be the first to leave a review.

User Avatar User Avatar
Verified
{{{ review.rating_title }}}
{{{review.rating_comment | nl2br}}}

Show more
{{ pageNumber+1 }}
Leave your rating

Your browser does not support images upload. Please choose a modern one

Start typing and press Enter to search