МИЛИОНИ В КАЛТА: Как държавата строи горски магистрали за никого и как да спрем хаоса?
-
- февруари 21, 2026
Въпросът за управлението и финансирането на горската пътна мрежа в България отдавна е излязъл извън рамките на чисто техническата експлоатация, превръщайки се в дълбок системен проблем, който екипът на toppresa.com подложи на детайлно седмично проучване. Анализът на фактическото състояние показва стряскащ парадокс: докато държавата и европейските фондове наливат стотици милиони левове в инфраструктура, която е жизненоважна за националната сигурност, пожарната безопасност и икономиката, липсата на единен и работещ регулаторен механизъм превръща тези инвестиции в „пари, хвърлени в калта“. Само за периода 2021–2023 г. в България от фонд „Инвестиции в горите“ са изразходвани близо 188 милиона лева, като половината от тях са директно от държавния бюджет, а останалите са осигурени чрез европейско финансиране. В мащаба на Европейския съюз цифрите са още по-впечатляващи – за периода до 2027 г. са планирани над 3,5 милиарда евро по линия на кохезионните фондове и плановете за възстановяване за дейности, свързани с горска инфраструктура и превенция на пожари. Въпреки този огромен финансов ресурс, реалността по българските горски пътища остава хаотична и често прилича на „ничия земя“, където законът на по-силния и по-високопроходимия автомобил доминира над държавния интерес.
Проучването на toppresa.com установява, че основният дефицит у нас не е финансов, а концептуален и законодателен. В развитите европейски държави като Германия, Австрия и Франция горският път по презумпция не е публично пространство, а обект със специално предназначение. Там движението на моторни превозни средства е строго забранено, освен при наличие на изрично писмено разрешение, като забраната важи с пълна сила дори при липса на физическа бариера – достатъчна е само маркировка или законовата презумпция, че пътят е „Forstweg“. В България обаче липсата на ясна диференциация между обществен път и горско трасе създава илюзията за свободен достъп, което води до прогресивно разрушаване на настилките от тежка дърводобивна техника и нерегламентирани офроуд набези. Това безхаберие обезсмисля милионите левове инвестиции, тъй като пътища, проектирани за леки лесовъдни нужди, биват смазвани от 40-тонни камиони, без ползвателите им да носят пряка финансова отговорност за тяхното възстановяване. Европейският модел предлага ясен отговор на този проблем чрез принципа „ползвателят плаща“ и строга йерахия на достъпа, при която пешеходците и колоездачите са с приоритет, а моторният трафик е изключение, подлежащо на сериозни глоби, вариращи от 50 до 500 евро, а при екологични щети – и многократно повече.
За да бъде овладян този хаос и публичният ресурс да спре да изтича, е необходима радикална промяна в българския модел, която да стъпи на европейската етика за управление на ресурсите. Toppresa.com предлага интегрирането на строг цифров и физически контрол, при който всеки горски път да има свой правен паспорт, определящ допустимото натоварване и режима на достъп. Необходимо е въвеждането на специализирани „горски винетки“ или такси за преминаване на стопански субекти, които да се акумулират в целеви фондове за текуща поддръжка, вместо да се чакат поредните милиони от бюджета след всяко наводнение или пожар. Само чрез ясна законова дефиниция, че горският път е специализирана инфраструктура, а не полигон за свободно каране, държавата може да защити инвестициите си. Липсата на единна европейска рамка дава свобода на България сама да подреди своя „горски дом“, но това изисква политическа воля за прилагане на санкции и прекратяване на порочната практика горските пътища да се строят за милиони, а да се разпадат за месеци поради липса на елементарна регулация. Изводът от проучването на toppresa.com е недвусмислен: пари има, но ред липсва, а без ред дори милиардите евро от Брюксел ще останат просто следи в калта на едно безотговорно управление.
КРАЯТ НА БЕЗХАБЕРИЕТО: Технологичен контрол и споделена отговорност
Въвеждането на ред в горската пътна мрежа изисква не само законови промени, но и внедряването на съвременни технологични решения, които екипът на toppresa.com счита за ключови за прозрачността на сектора. Дигитализацията на достъпа чрез мобилни приложения за легално преминаване и GPS проследяване на тежката техника би сложила край на „анонимното“ рушене на пътищата. Когато всеки камион, натоварен с дървесина, оставя цифров отпечатък върху конкретен маршрут, отговорността за неговото състояние става персонална. Така държавата няма да е принудена да обявява нови и нови обществени поръчки за десетки милиони за ремонт на едни и същи участъци, а ще може да изисква директно възстановяване от субектите, които реализират печалби чрез експлоатацията на тези трасета.
Едновременно с това е необходимо преосмисляне на ролята на горската стража и органите на МВР, чиито правомощия в момента често се припокриват или взаимно изключват, оставяйки нарушителите в „сивата зона“ на безнаказаността. Проучването на toppresa.com показва, че мобилните патрули трябва да разполагат с директен достъп до регистрите на издадените разрешения в реално време, за да могат да налагат санкции на място. Безкомпромисното прилагане на закона спрямо незаконните офроуд състезания и нерегламентирания стопански транспорт не е репресия, а защита на общонационалния ресурс и на сигурността на гражданите, които използват гората за рекреация. Редът в гората започва от пътя към нея, а този път трябва да бъде управляван с желязна логика и ясен икономически разчет.
Holztor und Wegweiser auf dem Wanderweg zu den Giersteinen in Bermersbach, Forbach, Schwarzwald, Baden-Württemberg, Deutschland
В крайна сметка, битката за горските пътища е битка за съхранението на българската природа и ефективното управление на парите на данъкоплатците. Според анализа на toppresa.com, ако не бъде спряно безогледното превръщане на горската инфраструктура в частна писта за забавление или неконтролиран износ на суровини, следващите пожари и бедствия ще ни заварят още по-уязвими. Държавата трябва да спре да бъде пасивен инвеститор, който само „кърпи дупки“, и да влезе в ролята си на активен собственик, който диктува правилата. Само тогава милионите евро, заложени в европейските фондове, ще доведат до реална модернизация, а не до поредното потъване на публични средства в непроходими и разбити трасета, които съществуват само на хартия.
Be the first to leave a review.
